Каквато държавата, такива и крадците й

Описаната от вътрешния министър Бойко Рашков и ГДБОП схема как авансите за изграждане на магистрала "Хемус" са се озовали през кухи фирми в "обикновен човечец" е стряскаща. Но изненадващото не е, че това се е случвало (всички имахме обосновани предположения от самото начало на инхаус инвазията в пътното строителство при третия кабинет "Борисов"), а как е реализирано.

Превеждането на милиони към новосъздадени фирми на малоимотни и криминално проявени лица, които са теглени на каса от пълномощници и предавани в сакове и чували на някого, не звучи като гениален план. Той би могъл да се провали на почти всяка стъпка - придвижването на подобни суми през банковата система не остава незабелязано, задължително се сигнализира до ДАНС и сметките могат светкавично да се окажат блокирани, a подставените лица - задържани и разпитани. Единствената логична причина да подходиш така, е да знаеш предварително, че всички защитни механизми са изключени.

Разбира се, мащабни кражби могат да се направят и без да се оставят отпечатъци навсякъде. Парите могат да обиколят няколко офшорни дестинации и да излязат чисти, а реалните собственици да се прикрият зад сложни корпоративни структури.

Всичко това обаче струва скъпо - може да глътне спокойно и 10-15% от откраднатата сума. Ако някой политик е присвоил средства и знае, че го чака дълга присъда, ще е склонен да се раздели с тази част, за да намали риска. Ако обаче знае, че няма кой да го накаже, защо да прави този разход?