Скандални обвинения между прокуратурата и МВР заради разследването за АМ "Хемус"

Ден по-рано, в парламента, при представянето на бъдещето правителство, от което също ще бъде част, Рашков заяви: "И днес работим по разследването на автомагистрала "Хемус" и ми се струва, че това ще доведе до някои промени в бъдеще. Тези промени ще се отнасят включително за състава на някои парламентарни групи".

Самопризнания или не

Както става ясно от прессъобщението на прокуратурата и от други източници, препирнята между прокуратурата и МВР е по повод на готовността на обвиняемия Колев да направи самопризнания срещу оставянето му с наложената му от съда мярка за неотклонение "домашен арест". Преди четири дни, на 9 декември, Софийският градски съд определи домашен арест за Колев. От прокуратурата зависи дали да протестира мярката пред по-горната инстанция Софийския апелативен съд или не.

От ГДБОП са настояли наблюдаващите прокурори да присъстват на разпит, на който обвиняемият да направи такова самопризнание, като прокуратурата поеме ангажимент на този етап да не протестира мярката за неотклонение. Прокурорите обаче са отказали каквото и да е споразумение, а обвиняемият е отказал да дава показания. От МВР обвиняват прокурорите, че с действията си са осуетили даването на самопризнания, което в случая е ключово за по-нататъшното разследване. Прокуратурата на свой ред отговори ударно с обовинения за оказан натиск върху наблидаващите прокурори.

Версията на прокуратурата

Ето как говорителят на СГП Десислава Петрова излага събитията на брифинга, цитирана в прессъобщението на прокуратурата:

"На 06.12.2021 г. по предложение на разследващите полицаи е привлечен обвиняем, който е задържан за срок до 72 часа и на 09.12.2021 г. Софийска градска прокуратура внесе искане за задържането му под стража с постоянна мярка за неотклонение, като съдът е взел мярка "домашен арест". Към днешна дата срокът за протест не е изтекъл.

Призивите от страна на прокурорите да се спазва добрия тон, поясненията, че давенето на обещания, каквито са поискани от тях, излиза извън рамките на закона, че според Наказателнопроцесуалния кодекс наблюдаващият прокурор е този, който осъществява ръководство и надзор над разследването и взема решения по него, както и че не е в интерес на разследването да влизат в конфликт, са останали нечути от директора на ГДБОП. Последвали са още реплики от страна на Калин Стоянов към наблюдаващите прокурори в същия смисъл като предишните, с което срещата е приключила."

Според ГДБОП обаче това не е вярно.

На нарочна пресконференция след 18 часа в МВР шефът на ГДБОП Калоян Стоянов съобщи, че разследващите полицаи са му съобщили, че два пъти се проваля опитът за проведат разпит на обвиняемия, който е бил готов да разкаже на кого, при какви обстоятелства и къде е предал 53-те милиона лева, изтеглени от него от банката, платени по строителството на Лот 5 на магистрала "Хемус". Стоянов отишъл в службата си да разбере каква е причината проурорите да не искат да разследват случая и изказал лично мнение как той би процедирал в случая. А то било, че трябва да се направи всичко възможно за разкриване на схемата.

Междувременно обвиняемият и адвокатът му си тръгнали, учудени, че никой не иска да чуе признанията им. "Искаме да стигнем докрай на този случай", заключи Стоянов. Думите му бяха потвърдени и от Александър Анастасов, началник на Сектор "Престъпления в икономиката", който пряко е комуникирал с прокурорите, които почти наредили на разследващите полицаи да ги вземат от домовете им и да ги докарат в ГДБОП, защото не знаели къде се намира службата.

Според Калоян Стоянов днес е заведено досъдебно производство срещу двама полицаи от ГДБОП. В МВР се замисляли дали да не заведат полицейска преписка срещу длъжностни лица, които не изпълняват служебните си задължения, очевидно визирайки прокурорите по делото.

Юристи: Въпрос на тактика и стратегия на разследването

Въпрос на фактология и правна обосновка е дали в случая може да се говори за оказван натиск, в какво се състои този натиск и за какво закононарушение.

Това е въпрос на тактика и стратегия на водене на досъдебното производство и размяна на мнения, коментираха за "Капитал" юристи - неофициално, с мотива, че не познават в детайли казуса. Принципно положение е, че ако обвиняемият е изразил желание да направи самопризнания при условие, че няма да бъде задържан под стража, това трябва да стане известно на наблюдаващите прокурори, за да го вземат предвид при преценката на действията си. В този случай трябва да се прецени дали самопризнанието е по-ценно за разследването от задържането под стража, вместо домашен арест. Задържането се прави, за да не се укрие обвиняемият или да не извърши друго престъпление, а съдът на първа инстанция е преценил, че няма такава опасност, отбелязват юристите. Предложенията на разследващите органи в случая съвпадат с преценката на съда и са съобразени с нея.

От друга страна липсата на самопризнание в този конкретен случай означава да се минира бъдещото разследване, коментират те. Пране на пари има, когато е извършено предикатно престъпление, т.е. престъплението, от което са генерирани парите, които се перат. Това означава, че ако не се разкрие предикатното престъпление, няма да се разкрият нито извършителите му, нито ще се докаже прането на пари. Обясненията на този обвиняем са източник на доказателства за предикатното престъпление. Ако то не бъде разкрито, ще бъде оневинен както той, така и всички останали лица, свързани с източването на пари от строителството на АМ "Хемус".

В този смисъл и като се има предвид цялостното поведение на прокуратурата досега по всички публично известни данни за корупционни престъпления на предишното управление, звучат логично предположенията, че едва ли в случая конкретната мишена е (само) шефът на ГДБОП. Разкритията за нарушенията, свързани с АМ "Хемус" са толкова сериозни и пряко свързани с предишното управление, че няма как да се изключи версията за опит за саботаж на разследването.