Три важни извода и няколко капана за образованието

Единният стандарт е шанс за обществото ни да се обедини около обща визия за модерно образование, което подготвя учениците за реалностите и предизвикателствата на XXI век и оказва подкрепа на всеки участник в образователния процес - ученик, учител, директор, родител. Шанс е и за това да поставим всяко дете с неговите нужди, силни страни и сфери на подобрение в центъра на образователната система, като обърнем внимание не само на образователните му резултати, но и на психическото и физическото му здраве и благосъстояние. Шанс е да подкрепим учителите и училищните лидерски екипи в нелеката задача да прилагат най-новите методически и технологични похвати, за да посрещнат нуждите на всяко дете.

Възможният капан: Разработването на единен стандарт за качество ще извади наяве проблеми, които от десетилетия отреждат на българските ученици последни места по образователни постижения, но които години наред са били замитани под килима. Рискът е отново да не бъдем достатъчно амбициозни и, за да не се наложи да водим трудни разговори, да не разрешим тези проблеми изцяло и чрез системен подход. Сред тях са неподходящите учебни програми и зрелостни изпити, които окуражават наизустяване, а не критическо мислене. Трябва да обърнем внимание и на липсата на гъвкавост и свобода за учителите, както и на недостатъчната им методологична подготовка, която да им позволи да поставят учениците в центъра на образователния процес и да отговорят на нуждите на всяко дете.

Прозрачен механизъм за отчетност, проследяване и публично оповестяване на резултатите

Предложението за създаване на прозрачен механизъм за отчетност, проследяване и публично оповестяване на резултатите в сферата на образованието също е важна стъпка в промяната на системата. Тя ще даде възможност на обществеността и работещите в образованието да анализират и обсъждат обективно текущото състояние в сферата, целесъобразността на разходваните ресурси и областите, в които има особена нужда от интервенции.

Достъпът до обективни данни е от ключово значение за наблюдение на напредъка в образователната сфера. В момента няма единна система за проследяване на всички ключови индикатори, което затруднява дългосрочното планиране и способства непрозрачността при разходването на публичен ресурс. Необходимо е да се върви към по-висока отчетност и прозрачност за институциите в системата на образованието. Сходни са и препоръките на Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които препоръчват обективна и редовна инспекция на училищата от независим инспекторат със задължаващи препоръки, както и въвеждане на добре обезпечено оперативно звено на Министерството на образованието и науката за оценка на ефективността на разходите и програмите в системата на образованието.

Възможният капан: Публичното оповестяване на резултатите в сферата на образованието трябва да се прави внимателно, защото, извадени от контекста, данните могат да доведат до стигматизиране на ученици, училища и цели общности. Класациите тип "Най-добрите училища след матурите" нанасят повече вреди отколкото ползи за учениците и учителите. Необходимо е да се инвестират усилия в разяснение на резултатите, както и да се начертават следващи стъпки в отговор на слабите места, които данните са показали.

По-добра система за подбор на учители и директори

Важна точка от коалиционното споразумение е и темата за квалификацията на педагогическите специалисти, както и за критериите за избор на нови учители и директори. Политическата воля да се усъвършенства системата за подбор и да се инвестира в продължаваща подкрепа, която да развива учителите и директорите във всеки етап на кариерата им, е добра новина. Учителите са най-важният фактор за успеха на учениците, а директорите са тези, които задават посоката на развитие на цялото училище и неговия екип.

В сегашните конкурси за учители и директори има един основен критерий - формалната квалификация. Наличието на диплома обаче не гарантира знанията, уменията и нагласите, които правят един учител или директор ефективен. Необходимо е да се инвестира в актуализиран компетентностен профил за заемащите тези длъжности, отразен в нормативната уредба, както и в подкрепа на училищните екипи в подбора на педагогически специалисти. Трябва да се вземат мерки и по отношение на огромния брой напускащи системата нови учители. Според анализ на Световната банка от края на ноември 2021 само около 10% от новопостъпилите учители остават трайно в системата на образованието. Липсата на подкрепа при постъпване на работа в училище, както и на качествена система за кариерно развитие са едни от причините за бързата демотивация на педагозите.

Едновременно с това огромен публичен ресурс се разходва в продължаваща квалификация за учители. По данни на МОН от началото на извънредната ситуация, предизвикана от COVID-19, в квалификацията на педагогическите специалисти са инвестирани 6 696 041 лв. по линия на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и националните програми. В сумата не се включват средствата, които училищата са вложили от собствените си бюджети. Според анализ на Световната банка от 2021 г. продължаващата квалификация на педагогическите специалисти се извършва без ясен план и без съобразеност с актуалните основни нужди на учителите. Въпреки вложения значителен ресурс резултатите на учениците, измерени през международното изследване PISA, не се подобряват. Не се проследява и ефектът на квалификацията върху образователните постижения и благосъстоянието на учениците. Затова е крайно време да се създаде механизъм, който обвързва разхода за продължаващи обучения на учители с краен резултат от работата им.

Количественото измерване на добавената стойност на училищата, редовната и обективна професионална атестация за учителите и прилагането на планове за професионално развитие биха тласнали системата в посока търсене на възможности за квалификация, които действително подпомагат израстването на учителите. А не са удобна форма приближени до училищата обучителни фирми със съмнителна експертност да получават голяма част от квалификационните бюджети.

Възможният капан: Да не съберем смелост да се противопоставим на корупционните схеми, чрез които в момента някои училища използват средствата за квалификация за екскурзии, почивки и проформа обучения. Да престанем да слагаме знак за равенство между получен сертификат и получени знания. И да продължим да не демонстрираме доверие към преценката и компетентността на педагозите, като ги ограничим да преподават само по един учебник.