Паричните последици от войната на Путин

Ще преосмислят ли страните къде държат валутните си резерви след санкциите на Запада срещу Русия

Действията на Путин припомниха на централните банки един фундаментален факт: всяка водеща международна и резервна валута в историята е принадлежала на политическа демокрация или република с надеждни институционални ограничения срещу произвол от страна на изпълнителната власт.

Бари Айхенгрийн

Действията на Путин припомниха на централните банки един фундаментален факт: всяка водеща международна и резервна валута в историята е принадлежала на политическа демокрация или република с надеждни институционални ограничения срещу произвол от страна на изпълнителната власт. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Бари Айхенгрийн, професор по икономика в Калифорнийския университет "Бъркли", в коментар за Project Syndicate

Нахлуването на Русия в Украйна радикално преначертава пейзажа на световната икономика, политика и сигурност. В политически план войната отдалечава Русия от Европа. Конфликтът засили ангажиментите на членовете на НАТО към алианса и накара Германия да загърби своята неприязън към разходите за отбрана. Икономически се очертава продължителен период на високи енергийни цени, докато Европа се разделя с руските нефт и газ, което на свой ред пробужда заплахата от стагфлация.

На финансовия фронт на руските банки беше забранено да правят бизнес на Запад и бяха отрязани от SWIFT, банковата комуникационна система за международни плащания. Ценните книжа и депозитите на централната банка бяха замразени, поради което тя не е в състояние да спре спада на рублата. По същата причина тя няма възможност да действа и като кредитор от последна инстанция на финансови институции със задължения в чуждестранна валута като "Сбербанк". Тези мерки са финансово и икономически опустошителни, каквато именно е тяхната цел.

По-малко долари

След като станаха свидетели на тази демонстрация на мощна финансовa атака дали други страни ще преосмислят как и къде държат чуждестранните си активи? Ще търсят ли сигурно убежище в Китай, който не е санкционирал Русия, и в нейната валута юан?

Опитът от последно време не предполага това. През последните две десетилетия делът на доларите в идентифицираните резерви в чужда валута в световен мащаб е намалял с около 10 процентни пункта, тъй като централните банки диверсифицират за сметка на американската валута. Но само една четвърт от произтичащата от това миграция е към юана, а цели три четвърти - към "спомагателни" резервни валути като австралийския или канадския долар, шведската крона и швейцарския франк.

Тези валути се търгуват лесно. Заедно те представляват съвкупност с доста големи размери и предоставят на управителите на резервите предимства за диверсификация, тъй като не са обвързани с движението на долара. Но всички техни емитенти, включително дори неутралната Швейцария, подкрепят санкциите срещу Русия, което означава, че нито една от тези валути вероятно не би осигурила убежище за правителства, нарушаващи международните норми.

Китай не е убежище

Защо миграцията към юана не е по-голяма? Отговорът отчасти е в това, че облигациите и банковите депозити, деноминирани в юани, не са лесно достъпни от чуждестранни инвеститори, поне не и в необходимите количества. Достъпни са облигации, деноминирани в юани, офшорно търгувани в Хонконг и на други места, както и офшорни банкови депозити в юани, но другите инструменти не са толкова много. Хонконг и Шанхай управляват Bond Connect, чрез който чуждестранните инвеститори могат да участват в междубанковия пазар на облигации в континентален Китай. Но централните банки, включени в списъка на инвеститорите, одобрени да участват в схемата, са малко, ако изобщо има такива.

Освен това действията на руския президент Владимир Путин със сигурност припомниха на централните банки един фундаментален факт: всяка водеща международна и резервна валута в историята е принадлежала на политическа демокрация или република с надеждни институционални ограничения срещу произвол от страна на изпълнителната власт. Разбира се, при президента Си Цзинпин Китай се движи в обратна посока - далеч от тези ограничения. Колективното управление на бившите китайски президенти Ху Цзинтао и Цзян Цзъмин отстъпи място на персонален режим, много подобен на този на Путин. Малко са управителите на резерви, които ще бъдат склонни да оставят своите портфейли от активи на добрата воля на Си.

Във всеки случай притежателят на най-големите резерви - Китай, по дефиниция не може да използва собствената си валута за чуждестранни резерви.

По-малко резерви

В такъв случай как ще бъде засегната международната валутна система от санкциите срещу Русия? За да се отговори на този въпрос, е важно да се има предвид, че страните държат резерви по две причини: за да се намесват на валутния пазар с цел да смекчават нежелани колебания и като военен сейф, който да бъде използван при геополитически конфликт или друга извънредна ситуация.

На практика един и същ фонд от резерви може да се използва и за двете цели: за пазарни операции в нормални условия и за спешни покупки при криза. Спомняме си как съюзническите сили са използвали своите златни и валутни резерви за интервенция на валутния пазар през 30-те години на миналия век и след това за закупуване на военни материали от САЩ след избухването на Втората световна война.

Неотдавнашният опит на Русия показва, че "военният сандък" със златни и валутни резерви може да не е толкова полезен, колкото преди се е предполагало. Неспособността на воденото от талибаните ново правителство на Афганистан да получи достъп до доларовите си резерви в Ню Йорк също сочи в тази посока.

Следователно заради по-малката полезност при конфликт страните, които обмислят да се откъснат от САЩ и западния алианс, може да са склонни да поддържат по-малко резерви. Тази корекция би позволила обстоятелства, при които те имат по-малък капацитет за интервенция на валутния пазар и ще трябва да приемат по-големи колебания на валутния си курс.

Разумните правителства отговарят на това възможно развитие, като подсилват своите финансови системи срещу валутен риск. Те не позволяват на своите банки и корпорации да поемат твърде големи задължения в чуждестранна валута. Преди да започне войната си, Русия беше тръгнала в тази посока, но не беше стигнала достатъчно далеч, вероятно защото Путин не е успял да предвиди огромните финансови санкции на Запада. Други правителства едва ли ще направят същата грешка в бъдеще.