Нуриел Рубини за надигащата се стагфлационна буря

Като начало след световната финансова криза се наблюдава оттегляне от глобализацията и връщане към различни форми на протекционизъм. Това отразява геополитическите фактори и вътрешнополитическите мотиви в страни, където големи групи от населението се чувстват "изоставени". Нарастващото геополитическо напрежение и травмата във веригата на доставки, причинена от пандемията, вероятно ще доведат до по-голямо прехвърляне на производства от Китай и нововъзникващите пазари към развитите икономики - или най-малкото до приближаването им към групи държави, които са политически съюзници. Така или иначе производството ще бъде преразпределено към региони и страни с по-високи разходи.

Освен това демографското застаряване в развитите икономики и някои ключови нововъзникващи пазари (като Китай, Русия и Южна Корея) ще продължи да намалява предлагането на работна ръка, причинявайки инфлация на заплатите. И тъй като възрастните хора са склонни да харчат спестявания, без да работят, растежът на тази група ще допринесе за инфлационния натиск, като заедно с това ще намали потенциала за растеж на икономиката.

Продължителната политическа и икономическа реакция срещу имиграцията в развитите икономики също ще намали предлагането на работна ръка и ще окаже натиск за повишаване на заплатите. В продължение на десетилетия мащабната имиграция държеше капака над ръста на заплатите в развитите икономики. Но изглежда, че тези дни са свършили.

По същия начин новата студена война между САЩ и Китай ще доведе до широкообхватни стагфлационни ефекти. Китайско-американското разделяне предполага фрагментиране на глобалната икономика, балканизиране на веригите за доставки и по-строги ограничения върху търговията с технологии, данни и информация - ключови елементи на бъдещите търговски модели.

Изменението на климата също ще бъде стагфлационно. В крайна сметка сушите увреждат реколтата и повишават цените на храните точно както ураганите, наводненията и повишаването на морското равнище унищожават капиталовите запаси и нарушават икономическата дейност. Влошава нещата и това, че политиката на унищожаване на изкопаеми горива и за агресивна декарбонизация доведе до недостатъчно инвестиране в капацитет, базиран на въглерод, преди възобновяемите енергийни източници да достигнат мащаб, достатъчен да компенсират намаленото предлагане на въглеводороди.

При тези условия резките скокове в цените на енергията са неизбежни. И тъй като цената на енергията се покачва, "грийнфлация" ще удари и цените на суровините, използвани в слънчеви панели, батерии, електрически превозни средства и други чисти технологии.

Общественото здраве вероятно ще е друг фактор. Малко е направено, за да се предотврати следваща епидемия от заразна болест, а вече знаем, че пандемиите нарушават глобалните вериги за доставки и подбуждат протекционистични политики, тъй като страните бързат да съхранят критични доставки като храни, фармацевтични продукти и лични предпазни средства.

Трябва да се тревожим също и за кибервойна, която може да причини сериозни смущения в производството, както показаха последните атаки срещу тръбопроводи и предприятия. Очаква се подобни инциденти да стават все по-чести и тежки с течение на времето. Ако фирмите и правителствата искат да се защитят, ще трябва да похарчат стотици милиарди долари за киберсигурност, добавяйки ги към разходите, които ще бъдат прехвърлени на потребителите.

Тези фактори ще добавят гориво към политическата реакция срещу явните неравенства в доходите и богатството, което ще доведе до повече фискални разходи за подпомагане на работниците, безработните, уязвимите малцинства и "изоставените". Усилията за увеличаване на дела на трудовите доходи спрямо капитала, колкото и добронамерени да са, предполагат инфлационна спирала на заплатите и цените.

Войната на Русия срещу Украйна сигнализира за завръщането на политиката на великите сили с нулев резултат. За първи път от много десетилетия трябва да отчетем риска от мащабни военни конфликти, нарушаващи световната търговия и производство. Освен това санкциите, използвани за възпиране и наказание за държавна агресия, сами по себе си са стагфлационни.

Днес Русия е срещу Украйна и Запада. Утре може да е Иран, превърнат в ядрена сила. Северна Корея може да премине към ядрени заплахи или Китай да се се опита да превземе Тайван. Всеки от тези сценарии може да доведе до гореща война със САЩ.

И накрая, превръщането на щатския долар в централен инструмент в налагането на санкциите също е стагфлационно. Това не само създава сериозни търкания в международната търговия със стоки, услуги, стоки и капитал, но насърчава конкурентите на САЩ да диверсифицират валутните си резерви далеч от активите, деноминирани в долари. С течение на времето този процес може рязко да отслаби долара (по този начин да направи вноса от САЩ по-скъп и да подхрани инфлацията) и да доведе до създаването на регионални парични системи и допълнително балканизиране на световната търговия и финанси.

Оптимистите могат да възразят, че все още можем да разчитаме на технологични иновации за оказване на антиинфлационен натиск с течение на времето. Това може да е вярно, но технологичният фактор не може да компенсира 11-те стагфлационни фактора, изброени по-горе. Освен това влиянието на технологичните промени върху общия растеж на производителността остава неясно в данните, а разделянето на Китай и Запада ще ограничи приемането на по-евтини технологии в световен мащаб, като по този начин ще увеличи разходите. (Например западната 5G система в момента е много по-скъпа от тази на Huawei.)

Във всеки случай изкуственият интелект, автоматизацията и роботиката не са чиста стока. Ако се развият до точката, в която могат да създадат смислена дезинфлация, те вероятно ще нарушат и цели професии и индустрии, разширявайки и бездруго големите различия в богатството и доходите. Това би предизвикало още по-мощна политическа реакция от тази, която вече видяхме - с всички последици от стагфлационната политика, до които вероятно ще доведе.

ЛЕКЦИЯ НА НУРИЕЛ РУБИНИ Фотограф : Надежда Чипева