Михаил Ходорковски за това как да се справим с "бандита" в Кремъл

Не е така с Владимир Путин. Той е отгледан от КГБ, организация, която разчита на сила и незачитане на закона. Докато работи в кметството на Санкт Петербург в началото на 90-те години, той отговаря за неформалното взаимодействие на правоприлагащите органи с гангстери. Санкт Петербург по това време се възприемаше в Русия точно както Чикаго беше по време на сухия режим. Вместо контрабандно уиски гангстерите продаваха наркотици и петрол.

Времената се промениха, но начините му за решаване на проблеми останаха. Някои от разговорите между негови довереници и известни престъпници, оповестени след разследване от испанската прокуратура, ни помагат да разберем как убийството на Александър Литвиненко и отравянето на Алексей Навални и Скрипал са се случили след кимването на лидера. Подобни действия са норма в кръговете на президента, защото той е главорез по природа.

Дори след повече от 20 години на власт, придобил силен имидж и самочувствие, бандитът винаги ще си остане бандит по отношение на възприятието си сред околните. Драстична грешка е, когато гледат на него като на нормален държавник. Чуждестранните партньори на Русия не успяват да разберат кой всъщност е той.

Имам богат опит в справянето с бандити. След като прекарах десет години в руските затвори, мога да кажа, че най-опасното нещо е да им покажа някаква слабост или несигурност. Всяка стъпка към техните искания без ясна демонстрация на сила ще се възприема като слабост. Следвайки тяхната логика, ако западните страни казват, че няма да се откажат от Украйна и въпреки това правят точно това, това означава, че са слаби. И това вероятно позволява на Путин да гледа към други съседи като Естония, Латвия, Литва и Полша, които също са били част от Руската империя в миналото.

Трябва да разберете, че Путин в главата си отдавна не е във война с Украйна, а с Америка. И сега изглежда, че САЩ и НАТО ще се оттеглят. Той не е единственият главорез, който възприема ситуацията по този начин. Други бандити също гледат и чакат своя ред, докато унижението на САЩ отеква по целия свят. Приднестровието се раздвижва, Балканите отново са неспокойни, Иран атакува американски бази. В един момент САЩ и НАТО ще отмъстят, но дотогава ще бъдат измъчвани от гарвани и лешояди в различни части по света и Путин няма веднага да разбере, че отблъскването е сериозно. Навикът за безнаказаност сред главорезите не си отива толкова бързо. А това означава вероятно по-лоша, дори по-голяма война.

Може би не вярвате. Но помислете за това - Путин успя да повиши рейтинга си, когато дойде на поста, през 1999 г., с войната в Чечня. Той реши проблема с контрола на своя "временен президент" Дмитрий Медведев, като влезе във война с Грузия през 2008 г. След като влезе във война по заповед на Путин, Медведев беше принуден да се откаже от собствената си програма за модернизация. Путин реши проблема с падането на рейтинга си през 2013-2014 г., като превзе Крим.

Сега войната в Украйна заглушава всякакви оплаквания от десетилетието на икономически упадък. Ако му бъде позволено да превземе Украйна, икономиката ще продължи да се срива в резултат на корупция и санкции. Потоп от ковчези ще се върне у дома в Русия, защото партизанската война не може да бъде спряна. Настроението на населението ще продължи да се влошава. И през 2024 г. ще има избори.

Какво ще бъде решението на Путин? Това ще бъде поредната "специална операция". Молдова е твърде малка, така че вероятно ще бъде в балтийските държави или Полша. Освен ако Путин не бъде спрян във въздуха над Украйна, НАТО ще трябва да се бие с него на земята.

Що се отнася до ядрените оръжия, руският президент има маниакална психоза. Обсебен е от това да бъде историческа личност като Сталин. Той постави огромна статуя на княз Владимир, създателя на Русия, пред портата на Кремъл. Но не е склонен към самоубийство. Той ще използва ядрени оръжия само ако вярва, че няма да има отговор. С всеки ден, в който НАТО отхвърля забраната за полети зона над Украйна, самочувствието му расте.

Не искам страната ми да се изправи срещу НАТО в глобален конфликт, но опитът да разговаряш с главорез, без да му покажеш силата си, води точно до това.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved