Сергей Гуриев за бъдещето на подскачащата рубла

Тогава руското правителство нареди на всички руски износители да репатрират и обменят 80% от приходите си от износ в рубли, а централната банка въведе комисиона от 30% (по-късно намалена на 12%) за покупките на чуждестранна валута. На различни категории купувачи беше забранено да купуват щатски долари, а притежателите на банкови депозити в чуждестранна валута бяха изправени пред големи ограничения при теглене на спестяванията си.

Въпреки този бърз отговор обаче официалният обменен курс на рублата се премести от 81 рубли за долар преди войната до 139 за долар на 9 март (въпреки че курсът на черния пазар според съобщенията е бил много по-висок). Инфлацията се ускори значително, като темпът на растеж на официалния индекс на потребителските цени се ускори до 2% на седмица (181% в годишно изражение) през първите три седмици на войната, преди да се забави до 1% на седмица (68% на година).

Оттогава рублата се върна в диапазона от 80 за долар. Но оценката й не е непременно реална. Ако търговията с дадена валута е силно ограничена, нейният обменен курс не отразява пазарната й стойност. По време на съветската епоха водещият вестник на комунистическата партия "Правда" последователно съобщаваше, че официалният обменен курс на рублата е 0.6 за долар, но никой не разглеждаше това като заместител на реалната сила на валутата.

Разбира се, има осезаеми признаци, че натискът върху рублата намалява. В края на миналата седмица централната банка премахна таксата от 12% за покупка на долари, облекчи някои ограничения за депозити, деноминирани във валута, и най-важното - намали лихвения си процент от 20% на 17%, като същевременно сигнализира за по-нататъшно облекчаване. Тези действия говорят по-силно от всякакви официални изявления за силата на руската икономика.

Въпреки това прогнозите за растеж за Русия тази година остават мрачни. Според централната банка БВП ще спадне с 8%, докато преди войната се очакваше да нарасне с 2.4%. Институтът за международни финанси прогнозира 15% спад на БВП през 2022, докато Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и повечето международни инвестиционни банки прогнозират 10% рецесия. Ръководителят на Сметната палата на Русия Алексей Кудрин е съгласен.

Неотдавнашното поскъпване на рублата не отменя тези песимистични прогнози, тъй като възстановяването на обменния курс е просто отражение на безпрецедентните ограничения върху вноса и по-високите цени на петрола и газа.

Западните правителства наложиха тежки санкции върху износа на технологии за Русия, които бяха подсилени от бойкот на частния сектор, като повече от 600 западни компании се оттеглиха от страната. Домакинствата и предприятията загубиха достъп до много вносни потребителски стоки и междинни суровини у дома, докато затварянето на въздушното пространство и бойкотите от Airbus, Boeing и големите застрахователи и лизингови компании направиха почти невъзможно за руснаците да пътуват на запад.

Тъй като тези ограничения значително намалиха руското търсене на внос, отбелязват икономистите Олег Ицхоки и Дмитрий Мухин, те също така намалиха и търсенето на долари (които са необходими за закупуване на такива стоки), като по този начин тласнаха обменния курс на рублата нагоре. Но това не е добра новина за руската икономика, която неизменно ще се забави.

Днешният обменен курс показва, че платежният баланс на Русия е силно подкрепен от текущите цени на петрола Източник: Shutterstock

Точно както пандемията от COVID-19 принуди фирмите по света да се съобразяват със зависимостта си от глобалните вериги за доставки, войната на Путин показа на руските предприятия, че не могат да функционират без внос. Дори онези, които правят доставките си от вътрешния пазар, осъзнават, че техните доставчици зависят от вноса от Запада. Ето защо руската автомобилна индустрия е спряла, като продажбите през март паднаха до една трета от нивото си през март 2021 г.

Освен това търсенето на долари е допълнително намалено от финансовите санкции, които по същество забраняват използването на долари от Русия дори за изплащане на нейния дълг, деноминиран в долари. Тези мерки вече доведоха до технически фалит на държавата.

Вторият фактор, движещ поскъпването на рублата, е високата цена на петрола, която се върна към нивата си от 2014 г. Тогава рублата се търгуваше при 38 за долар, или 52 за долар в днешните цени (след коригиране на инфлацията както в Русия, така и в Съединените щати). По този начин днешните цени на петрола предполагат възможността за по-нататъшно поскъпване на рублата, с изключение на факта, че геополитическият риск и бягството на капитали направиха рублата по-слаба, отколкото би могла да бъде иначе.

Днешният обменен курс показва, че платежният баланс на Русия е силно подкрепен от текущите цени на петрола, което предполага, че фискалните резултати също се поддържат добре. Докато ранните санкции замразиха голяма част от наличните пари на Путин, високите цени на петрола осигуриха значителен ежедневен приток.

Но това също може да се превърне в проблем за Путин. Както наскоро посочи върховният представител на ЕС по външните работи и сигурността Жозеп Борел, ЕС е изпратил 35 милиарда евро (38.1 милиарда долара) на Русия от началото на войната, но само 1 милиард евро помощ за Украйна. Това ужасяващо несъответствие не е убегнало на европейските лидери, за което свидетелства нарастващата подкрепа за ембарго за руските петрол и газ. Всъщност европейците вече говорят за ембаргото не с "ако", а по-скоро "кога".

Решението за целия ЕС да спре вноса на руски петрол и газ ще има катастрофални последици за федералния бюджет на Русия и ще направи скорошното възстановяване на рублата неустойчиво.