Може ли България да се окаже офшор за санкциите срещу Русия

Празнотата се видя, след като редица българи, сред които и депутатът от ДПС Делян Пеевски, бяха санкционирани по глобалния закон "Магнитски" през 2021 г. Тогава правителството се опита да привнесе санкциите с подзаконови актове, но съдът ясно каза, че този въпрос може да бъде решен единствено със законодателни промени.

Единствената забрана - оръжието

Единствената разпоредба в българското законодателство, която предвижда наказание за нарушение на санкциите, е в Наказателния кодекс - чл. 233 предвижда до 6 години затвор за този, който без съответното разрешение или лиценз и "изнася, внася, трансферира, транспортира" и т.н. оръжия или изделия, или технологии с двойна употреба, "както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от ЕС, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна". В по-тежки случаи наказанието е до 8 години затвор, а в маловажни - само глоба.

Текстът от НК, който е приет преди 15 години, не засяга по никакъв начин извършването на каквито и да било сделки, финансови транзакции, вноса и износа на суровини и т.н. в нарушение на санкциите.

С кого правиш бизнес?

Всички персонални санкции (списъкът с политици, техни роднини и руски олигарси) се отнасят и за юридически лица, които са контролирани пряко или непряко от санкционираните. Тъй като санкциите на ЕС забраняват сделки "в полза на санкционирано лице (пряко или непряко)", това създава неяснота, но в някои държави членки тълкуването е повече от категорично. Така например сметките на дъщерно дружество на санкциониран олигарх в Полша са блокирани, а токът и водата на обектите, които са под негов контрол, са спрени. Пренесено на родна почва, това би означавало, че българските банки, доставчици на услуги (ток, вода, отопление, телеком), но и контрагенти (примерно наемодателят на офисите, в които въпросното дружество се помещава) трябва да прекратят отношенията си. При положение обаче, че те не са заплашени от каквито и да било санкции, ако не го направят, това едва ли ще се случи.

Как е (не чак толкова) на Запад?

В Румъния са предвидени глоби от 2 до 6 хил. евро, но също така и отнемане на лиценза (от един до шест месеца или постоянно), като нарушението в някои случаи може и да е престъпление. В Словакия глобите варират между 132 хил. и 1.659 млн. евро за юридически лица и между 1000 и 66 хил. за физически, като нарушението на санкциите може да бъде квалифицирано като престъпление. В Унгария нарушаване на задължението за блокиране на активи или нарушението на икономическа, търговска или финансова забрана се наказва от 1 до 5 години. В Австрия всеки, който извърши забранена транзакция или предостави услуги на стойност над 100 хил. евро, също се преследва по наказателен път (до две години затвор).

Какво да правим?

В дългосрочен план решението на България да не обезпечава санкциите на ЕС на национално ниво може да й създаде главоболия в комуникацията с Брюксел, но и в отношенията на други държави - липсата на такъв режим може да превърне страната в дестинация за "замаскиране" на произхода на санкционирани капитали.

Бедата е другаде - изглежда, че държавата не прави нищо, за да разясни на гражданите и бизнеса как тези санкции ги засягат. На страниците на Министерството на икономиката и индустрията, БНБ и ДАНС не може да се открие относима информация, като например секция с въпроси и отговори, разяснения, контакти и т.н.

Незнанието не е съвсем безобидно, защото може да постави под опасност българските фирми с контрагенти в държави, които имат законодателство, уреждащо неспазването на санкции на национално ниво, в случай че са имали отношения със санкционирано лице или свързана с него фирма.