Гунтрам Волф: Митата върху руския петрол и газ са по-добър вариант от ембаргото

Що се отнася до европейската икономика - да, има последствия. Но все пак рецесията в Европа се очаква да бъде доста по-мека в сравнение с рецесията в Русия.

Разликата е, че руският президент не се притеснява от недоволството на избирателите, докато европейските политици вероятно ще започнат да се тревожат за това.

Да, стигаме до въпроса как да запазим политическата подкрепа за санкциите. В първите седмици на инвазията и на фона на жестокостите на руската армия срещу цивилни в Украйна това е лесно, всички в Европа се обединиха и наложиха силни мерки срещу Русия. Но с времето и с въздействието на санкциите, особено с кризата с цените на енергията и храните, политическата подкрепа ще става по-слаба и това е истинско предизвикателство. Владимир Путин вероятно е предвидил това в калкулациите си и се надява, че ние, европейците, няма да се осмелим да прибегнем към пълно ембарго върху руския петрол и газ. Руският президент има силен коз, защото разполага с нещо, за което има силно търсене - изкопаеми горива.

Проблемът с евентуално пълно ембарго е, че световните цени на енергията ще скочат драматично. Русия е сред най-големите износители на петрол и газ в света и ако бъде изцяло изключена, ефектът върху глобалния енергиен пазар ще бъде огромен.

Но отражението върху руската икономика също ще бъде много силно, тъй като поне в краткосрочен план Москва няма да бъде способна да пренасочи енергийния си износ другаде. Ако погледнете мрежата на тръбопроводите, към Китай всъщност има само един газопровод с много малък капацитет, цялата инфраструктура за пренос на газ е насочена към Европа. За петрола бързото пренасочване също е трудно, защото и при него по-голямата част минава през тръбопроводи. В краткосрочен план пълно ембарго би имало силен ефект върху руската икономика, а също и върху вътрешната политика, защото изведнъж ще изчезне значим източник на приходи, на който Путин се осланя.

Въпросът е няма ли подобно ембарго да бъде самоубийствено за тези, които го налагат? Освен това ефектът би бил неравен за различните европейски държави - примерно за България се очаква срив на БВП с 5% и повишаване на цените на газа с 40%. Как би могло това да бъде политически и социално приемливо?

Ясно е, че пълно ембарго ще доведе до рецесия в Европа и ще има значими последствия върху икономиките ни, вариращ според това колко зависима е държавата от руска енергия. Има оценки, че щетите за германската икономика ще бъдат около 3% от БВП. България е дори по-зависима от руски петрол и газ от Германия и ефектът върху БВП ще е още по-голям.

Ето защо ключът за запазване на единството по санкциите е вътрешната солидарност в ЕС. Двата необходими елемента са енергийна солидарност и финансова солидарност. Енергийна солидарност означава наличният газ, там, където го има, да бъде доставен към засегнатите държави, основно в Източна Европа. Например в Нидерландия и в Испания, която разполага с множество LNG терминали, има относително изобилие на газ. Нужен е импулс и финансов ресурс за бързо строене на газопроводи, по които той да може да стигне до източната част на континента. Това е огромно начинание и изисква енергийна солидарност от Запада към Изтока.

Не съм от застъпниците за пълно ембарго. Това, което аз подкрепям, е налагане на мита върху вноса на руски нефт и газ. Тези мита ще намалят значително печалбата, която Путин извлича от продажбите на газ и петрол. Освен това ще генерират приходи за Европа и те биха били по-големи от увеличените разходи от повишаването на цените на газа и петрола в резултат на митата. Казано по друг начин, митата ще направят едновременно следните неща: ще помогнат за компенсиране на губещите; ще ударят Путин, но той все още ще има стимул да продава петрол и газ на Европа, защото ще прави поне някаква печалба; енергийните потоци ще продължат да текат към Европа и енергийната й сигурност няма да бъде застрашена.

Това е идея, по която работя заедно с Рикардо Хаусман, професор по икономика от Harvard University. Детайлните изчисления показват, че това е най-добрият начин за действие. Не мисля, че пълно ембарго би било политически приемливо, то би означавало самопричинена рецесия, и то веднага след ковид рецесията, която едва е приключила. Ефективното решение е налагане на мита. Може да гледате на това като на частично ембарго върху енергийния внос от Русия.

Има ли политическа подкрепа в ЕС за подобна мярка?

Идеята беше отхвърлена преди няколко седмици. Но сега дебатът се оживява и някои хора в Европейската комисия започват да мислят в тази посока.

Като говорим за добри идеи, които не са осъществени, от години в ЕС се говори за общи покупки на газ. Защо не се случват и има ли шанс сега да се тръгне към нещо подобно?

Голям пропуск. Ключът към общи покупки на газ отново е солидарност и обща система за газова дистрибуция. Съвместното закупуване на ваксини в ЕС се получи добре. Тръгна трудно, но се превърна в една от най-успешните програми на ЕС. Получи се, защото беше относително лесно държавите да се разберат как да бъдат разпределени ваксините - просто на база на броя на населението.

Но как разпределяте газа, ако го закупувате заедно, кой решава какъв да бъде принципът на разпределяне? Общите покупки изискват механизъм за управление на вътрешното разпределяне на газа. И стигаме до същия решаващ елемент, както и при ембаргото - само с вътрешна солидарност можеш да бъдеш сила навън. Ще бъдеш значим геополитически фактор само ако имаш механизми за вътрешно справяне с въпросите на дистрибуцията - било то на финанси, газ или ваксини.

Готова ли е Европа за зима без руски газ, ако се стигне дотам поради ембарго или защото Путин спре кранчето?

ЕС внася годишно около 150 млрд. куб.м газ от Русия. Около 50 млрд. куб.м могат да бъдат компенсирани незабавно с внос на втечнен газ. Остава дупка от 100 млрд. куб.м. Част от нея може да бъде запълнена със строеж на допълнителни LNG терминали, които да помогнат с още 20 млрд.

И после идва спестяването на енергия. Ако всички си сложат по един пуловер и намалят температурата в дома си с един градус, според изчисления на комисията ЕС ще спести 10 млрд. куб.м газ. Ако свалим температурата вкъщи и в офиса с два градуса - примерно от 22 на 20, ЕС спестява 20 млрд. куб.м. И пак остава значима дупка. Особено ако зимата е студена, ще има недостиг и някои производства вероятно ще трябва да спрат за няколко месеца. Така че първата зима ще бъде трудна.

Факт е, че в момента втечненият газ е по-скъп от внасяния от Русия. Но това не е тема, в която важат само икономически аргументи. Режимът в Русия е сходен на нацисткия в Германия - репресивен към собственото си население и агресивен навън. Това е ситуация, при която трябва да приемем да затоплим домовете си по-малко за една зима или две. После проблемът ще бъде разрешен. Имаме нужда от една-две години да изградим инфраструктура, а след три години ще имаме и достатъчно възобновяема енергия.

Кризата в Украйна ще ускори ли прехода в Европа към по-устойчива и възобновяема енергия?

Безспорно да. Възобновяемата енергия вече е много по-евтина от изкопаемите горива. И всъщност става супер печелившо да се правят проекти за вятърни и соларни централи при настоящите цени на газа и петрола. Така частният сектор има стимули да изгражда повече подобни проекти. От друга страна, публичният сектор ускорява процеса на одобрение на тези проекти.

В Германия например години наред беше невъзможно да се построи далекопровод от вятърните турбини в Северно море до южната част на страната. Всички се оплакваха, че не искат кабели в задния си двор. Сега германското правителство набързо активира клаузи, които позволяват проектът да се задвижи въпреки съпротивата по места. Войната в Украйна определено ще ускори зеления преход. Това няма да помогне за следващата зима, ще са нужни три-четири години, за да се усети значим ефект.

Доколко е възможно Китай да спаси Русия от ефекта на западните санкции?

По тази тема най-важното събитие беше не на 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна, а на 4 февруари, когато Путин се срещна с китайския президент Си Цзинпин и обявиха "приятелство без граници". Вероятно тогава Путин е обещал на Си бърза и лесна победа в Украйна, след което нещата ще приключат за няколко дни, всички ще забравят и ще продължат както преди. Както с анексирането на Крим - руският президент отбеляза триумф, имаше малка шумотевица на Запад, но в крайна сметка нямаше особени последствия. Огромната разлика този път идва от два фактора - забележителната съпротива на Украйна и решителният отговор на Запада, който в началото беше много силен и единен.

И сега президентът Си е в сериозна дилема, защото Китай играе дълга игра, променя нещата, като създава факти на терен в продължение на години и дори десетилетия. А Путин прави точно обратното и действа като рисков хазартен играч. Това създава проблеми за Пекин. Виждаме, че големите китайски банки се съобразяват със западните санкции.

Както вече споменах, в краткосрочен план Китай не може да поеме руския петрол и газ, защото липсва инфраструктура. В средносрочен план Русия може да пренасочи енергийния си износ към Китай. Но Пекин е твърд играч и добър преговарящ. Ако Русия вече не може да изнася на Запад, а само към Китай, то със сигурност ще е на по-ниска цена. За Русия ще е по-добре да продава на Китай, отколкото на никого, но не е много изгодна оферта.

Интервюто взе Светломира Гюрова

Фотограф : Надежда Чипева