Само един уверен в себе си Запад може да повлияе на посоката на Русия

Военното поражение за Путин, което се очертава, е сравнимо с това на Съветския Съюз в Афганистан през 80-те години. Но поражението в Украйна е още по-унизително. Защото въпреки общата културна, езикова и религиозна принадлежност украинците показват с героичната си съпротива, че напълно отхвърлят ресъветизацията като тяхно бъдеще. Що се отнася до алтернативната система, към която те се стремят, думата "запад" редовно се появява в отговорите, дадени в интервютата от мястото на събитията - въпреки че мнозина не са били нито на Запад, нито говорят западен език.

Раздяла с Изтока към един по-добър, но непознат свят

Този копнеж по Запада напомня на духа в страните на прехода от началото на 90-те години. В страните от Централна и Източна Европа имаше подобно категорично отхвърляне на старата съветска система, съчетано с желанието да се запътим на Запад. Това, което обединява днешните украинци с гражданите на страните на прехода от 90-те, е, че този копнеж често не се основава на собствени познания за "реално съществуващия" Запад, а на истории и образи от Запада, били те от телевизията или от опит, преразказан от други.

В началото на дългия път към Запада стои митът за един по-добър свят, който самите граждани често не познават.

Защо изобщо в днешно време науката трябва да се занимава с митове, след като още Макс Вебер преди повече от век диагностицира в модерния свят нарастваща демистификация и рационализация? Културната философия на хамбургския философ Ернст Касирер предлага интересен отговор. През 20-те години на миналия век Касирер показва в основния си труд "Философия на символичните форми" как митът ще остане важна част от мисленето в модерния свят. Според него митичното мислене е било толкова фундаментално за възникването на нашето мислене като човечество, че въпреки целия прогрес на науката, митът ще остане самостоятелен подход към възприятието ни на социалната действителност.

Митът за Запада в Източна Европа през 90-те години е добър пример за това. Нямаше почти никакви емпирични данни: никой не разбираше равнището на качеството на живот в Западна Германия или колко бързо можем да я настигнем. Също толкова малко се знаеше за основополагащите институции на Запада: не беше ясно как точно функционират демокрацията, пазарната икономика и върховенството на закона; имаше само истории от предвоенното поколение и въплъщение на тези системи в личности като Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и Хелмут Кол. Неясната емпирика, беглите понятия за институциите и персонифицирано възприеманите системи бяха колективно вплетени в мита за Запада.

Идеята, че митовете могат да бъдат също толкова важни в социалната действителност, колкото и научното познание, е антиинтуитивна за икономистите - все пак икономиката изследва рационализацията на света повече от всяка друга социална наука. Но мисленето в различни символични форми може да обогати икономическия дебат. Ключът се крие в понятието "символична политика". Символичната политика най-често се дефинира като противоположност на емпирично обоснованата икономическата политика, която мисли в категориите на цели и средства. По този начин символичната политика съзнателно е дискредитирана. Но една правилно разбрана символична политика би могла да изиграе ключова роля като организационен принцип както за преодоляването на войната, така и за оформянето на следвоенните отношения.

Дебатът за различната строгост на санкции е добър пример. Фокусът на дебата е върху цената на санкциите, а се пренебрегва, че те имат огромна символична стойност, която трябва да се вземе предвид в политически план. Въпросът колко строго действа Западът, колко щети приема съзнателно и в каква реторика съобщава тези мерки е от огромно значение за това как Западът се възприема - и в краткосрочен, и в средносрочен план. Дали Западът се възприема като силен или слаб, в краткосрочен план може да засили бойната сила на украинската армия срещу агресора, но също така и да намали агресивността на Китай към Тайван.

Краткосрочният поглед върху Русия е особено важен. Почти всички икономисти в дебата за санкциите предполагат, че властта на Путин в Москва е стабилна. Въпреки че за страха му може да има и реални причини. Унижена на бойното поле армия, разочарован стратегически партньор като Китай (лишен от краткосрочните си опции за Тайван); олигарси, засегнати от санкциите; смело гражданско общество; пресъхващо финансиране за социалната държава: нито един от тези фактори не е благоприятен за оцеляването на режима и в частност на Путин. Един Запад, който се възприема като силен и решителен, може да доведе до неочаквана коалиция на недоволните в нестабилната властова структура в Москва, която би свалила Путин, за да не бъде повече унижавана.

В средносрочна перспектива става въпрос за повече от промяна на възприятията. Възможно е в момента да се преобразуват и самите митове - в самия Запад. Многобройните речи на президента Зеленски, както и речта във Варшава на президента Байдън са точно такова преобразуване на митове чрез изричното използване на политически символи, т.е. чрез символична политика. За мнозина на Запад тези речи звучат патетично, освен това използват героичен език, който някои наблюдатели критикуват като прекалено мъжествен. Но точно този дискомфорт към патоса и героичния език показва, че може би нещо в момента се променя. Украйна не се бори само за собствената си свобода и тази на съседните страни. С тази борба украинците предлагат на Запада възможността за едно фундаментално преосмисляне на себе си, на своите собствени символи, митове и с това на собствената си идентичност.

Западът в собствените си очи: несигурен и нерешителен

Какъв е още смисълът от ЕС днес? Имат ли все още някакъв смисъл трансатлантическите отношения? Имаме ли още нужда от НАТО? На всички тези въпроси изведнъж се появяват напълно нови отговори - благодарение на копнежа на украинците по мита за Запада. Фактът, че мнозина на Запад изпитват трудности да дадат каквито и да е отговори на тези въпроси, показва, че символите и митовете, които Украйна цени толкова високо в борбата си за оцеляване, напоследък са доста избледнели на Запад.

През последните десетилетия западната цивилизация изпадна в една дефанзивна позиция. Много от тези, които говореха за "Запада" в университетите от двете страни на Атлантика, често се сблъсква с обвинения и критика, които не насърчаваха необходимия дебат, например за историческата сложност на колониалното наследство.

За някой като мен, израснал в страна на прехода през 90-те години с мита за Запада като централна отправна точка в онези трудни години, днешният Запад изглежда странно несигурен и нерешителен. Дали това ще се промени и дали митът за Запада ще придобие нов блясък, може да се реши още през следващите седмици и месеци. Дискусията за Украйна - и с Украйна - е от решаващо значение. Например полезните провокации на украинския посланик в Германия Андрий Мелник представляват едно добро начало. Недипломатичният му език ясно показва, че политически коректната реторика невинаги е удачна, особено по време на такава криза. Посланик Мелник също така напомня, че Федералната република има историческа отговорност не само към Русия. Тази отговорност всъщност важи за всички онези страни, попаднали в месомелачката между Хитлер и Сталин.

Украйна е една от най-тежко пострадалите страни в "Кървавите поля", както Йейлският историк Тимъти Снайдър нарича региона. Посланик Мелник недвусмислено показва как една такава страна никога повече не бива да се превръща в пасивна маса, чието бъдеще се решава единствено от великите сили.

Но дори този нов дебат с Украйна по време на войната да успее да подтикне Запада към едно преосмисляне, не означава, че това ще трае дълго. Изграждането на един мит изисква време - както и стабилен реторичен контекст за консолидиране на мита в колективната памет. Този контекст може да се създаде чрез процеса на присъединяване на Украйна към ЕС. Приятна изненада е, че ЕС предложи на Украйна ускорена перспектива за присъединяване. Въпреки разбираемата скептичност на много наблюдатели, именно опитът на България в борбата с подобни корупционни проблеми и стари властови кръгове показва колко важен е ЕС за изграждането на една западна система - въпреки всички трудности по този път. И ролята на ЕС е не толкова в предлагането на финансови средства, които по-скоро задълбочават корупцията в държави като България и Украйна, колкото чрез постоянното напомняне за символа на върховенството на закона, който в противен случай е постоянно заплашен да избледнее в политическото пространство.

Но перспективата за присъединяване на Украйна е важна и за самия ЕС. Ако погледнем назад в последните седемдесет години, европейската интеграция се колебае между две траектории: "голяма Франция" и "голяма Швейцария". От времето на комисиите на Жак Делор насам тенденцията към "голямата Франция" е очевидна, т.е. към повече политическа централизация и повече икономически регулации. Както в един кратък период при процеса на присъединяването на страните от Централна и Източна Европа, присъединяването на Украйна би могло да доведе до един критичен преглед на тези тенденции, а може би и дори до противоположното движение на махалото към една "голяма Швейцария". Разумни ли бяха всички стъпки за политическа централизация? Жизнеспособен ли е наскоро възникналият трансферен съюз след пандемията и войната? Поносими ли са регулациите, които натоварват дори германската икономика, за икономиките на страните от Централна и Източна Европа или дори за Украйна? В момента имаме шанса за една самокритична оценка на ЕС, шанс, който бе пропусната след Брекзит.

Ако Западът географски означава предимно трансатлантическото пространство, то Украйна кара и двете страни на Атлантика да се замислят самокритично за трансатлантическите отношения, които не се развиваха добре още преди Тръмп. Какво ще бъде бъдещото "разделение на труда" между европейците и американците в политиката за сигурност? Каква точно е бъдещата роля на НАТО, на което му предстои разширяване в Северна Европа? Ще има ли обща европейска позиция по отношение на Китай или Европа ще продължи да се придържа към опитите за еднакво разстояне от Китай и Америка? Колко ангажирани ще останат американците в Европа, ако агресивността на Китай към Тайван продължи или се засили?

Контрамит на мита за ресъветизацията

Митът за Запада също така може да бъде от решаващо значение за съвместното ни съществуване с Русия през следващите десетилетия. Митът за ресъветизацията от епохата на Путин може да отстъпи само ако на негово място се появят други контрамитове. Философията на Касирер подчертава, че митовете не могат да бъдат опровергани и развенчани от символичната форма на научното познание. Дори падането на режима на Путин само по себе си няма веднага да отнеме блясъка на стария мит. Ако днешното младо поколение може да се освободи от ресъветизацията, в която бе възпитана последните двадесет години, то това може да стане само ако Западът му предложи контрамит, както показва и опитът на страните на прехода от 90-те.

Но е съмнително дали днешният несигурен Запад може да постигне това. Само един Запад, който се отнася критично към собствената си история и - именно поради това - гледа с гордост на собствените си цивилизационни постижения, може да промени посоката, която ще поеме руското общество през следващите десетилетия. Така може да се постигне онова, което Русия не успя през 90-те години: да се освободи от вечното иго на автокрацията, което тегне над руския народ от векове.

Митовете винаги могат да приемат нови форми, но също така имат и стабилно ядро. И митът за Запада има такова ядро, което важи независимо от времето и пространството. Освен това този мит не се ограничава само до епохи като Просвещението или до пространства като Северния Атлантик. Напротив, това е универсален мит, който може да бъде възприет и от общества, в които исторически не е имало Просвещение и които географски се намират другаде. Украинският народ изживява именно това в момента, а на руския може би му предстои. Накратко, Западът може да бъде разбран от гледна точка на икономическата политика като система, която постоянно се бори срещу привилегиите, изградени от властимащите, като се стреми да предложи на всеки гражданин достъп до държавата, икономиката и обществото, който се опира на общовалидни правила, а не на привилегии.

Украинците искат да живеят в такава система, в която икономическият и политическият успех зависят от индивидуалното постижение, а не от приятелски или роднински отношенията с влиятелните кръгове и привилегиите, които те раздават. Икономическата система трябва да позволява на гражданите не само материален просперитет, но и достоен живот в свобода и справедливост. За да може тази идея да се превърне в реалност в собствената им страна, украинският народ от седмици дава жертви, на които Западът не е готов. Дано Западът почете тези жертви, отваряйки път на Украйна, и по този начин преосмисли собствените си произход, настояще и бъдеще.