Истинският дебат за инфлацията
Недалновидното поведение (което видяхме и в навечерието на финансовата криза от 2008 г.) отново наложи огромни разходи на обществото
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Джоузеф Стиглиц,
Нобелов лауреат по икономика и професор в Колумбийския университет, и
Дийн Бейкър,
директор на Центъра за икономически и политически изследвания във Вашингтон,в статия за Project Syndicate
Въпреки целия шум около инфлацията разногласията са по-малко, отколкото можеше да се очаква. Повечето анализатори отляво и отдясно смятат, че лихвите трябва да се увеличат. Противоречието произтича от въпроси като кога това увеличение би станало притеснително и какви предпазни мерки да вземем.
Ястребите на борбата с инфлацията искат лихвените проценти да се повишават, докато инфлацията бъде приглушена или докато болката от нарасналата безработица и по-ниския растеж стане непоносима. А по-загрижените за реалната икономика и обикновените работници настояват за постепенен подход, ако няма доказателства за силно ускоряване на инфлацията.
В това разделение трябва да помним, че сегашната икономика е много различна от икономиката от 70-те години на миналия век. Би било върховна глупост тогавашни решения да се присадят към проблемите през 2022 г. Днес глобализацията е по-мащабна, а синдикатите са значително по-слаби. Затова дебатът трябва да се фокусира върху това какво още може да направи правителството и за укротяване на инфлацията, и за управление на най-неблагоприятните й ефекти.
Недалновидното поведение (което видяхме и в навечерието на финансовата криза от 2008 г.) отново наложи огромни разходи на обществото. В един турбулентен свят, обхванат от умножаващи се рискове, икономиките ни са лишени от устойчивост. Още по-лошо - много от тези рискове бяха предвидени. Например прекомерната зависимост на Европа от руския газ и опасностите от липсата на диверсификация - особено след концентрацията на пазара в енергийния сектор. Сега Русия брутално оправдава тези предупреждения.
Решенията на много от днешните проблеми предполагат политики за ограничаване на пазарните концентрации, по-дългосрочно мислене и индустриални стратегии, които признават важността на границите и реалните рискове, пред които сме изправени.
За да се справят с проблемите, свързани с предлагането на работна ръка, политиците трябва да обмислят имиграционна реформа, по-висока минимална заплата и законодателство, което да направи работното място по-привлекателно, особено за жените и възрастните хора.
За да поправим жилищния сектор, трябва да насърчим преобразуването на свободни офис площи в жилищни. За да се справим с енергийната криза (и бъдещите), са необходими много по-големи публични инвестиции в зелена енергия и държавни гаранции за цените на петрола - комбинация, която би насърчила производството при недостиг, като постепенно премахва изкопаемите горива в дългосрочен план.
Нуждаем се също от по-строги закони за конкуренцията, така че фирмите да нямат стимул да ограничават производството като начин да увеличат печалбите си.
Най-важното е, че трябва да помогнем на тези на дъното и в средата да се справят с последствията от инфлацията. Петролните и газовите компании трупат неочаквани печалби, докато обикновените граждани се борят да свързват двата края. Днешната инфлация създаде големи печеливши - в горната част на разпределението на доходите и богатството, и големи губещи - в дъното. Не трябва да бъде така.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.