Коментари и анализи

Ще продължи ли България да се срива в класациите за неравенство

Това означава, че на практика ползите от членството в ЕС са концентрирани и консумирани само от върха на доходната пирамида

България оглавява почти всички класации за страна с най-големи подоходни неравенства

Евгений Кънев

България оглавява почти всички класации за страна с най-големи подоходни неравенства © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Евгений Кънев, финансист, в коментар в профила си във фейсбук

Членството в Европейския съюз се очакваше не просто да увеличи БВП на глава, а да даде възможности на милиони българи да скъсат с недоимъка и ако не забогатеят, то да станат поне средна класа.

Петнайсет години по-късно това не просто не е факт. А в сравнение с други източноевропейски страни - като Румъния, с която заедно влязохме в ЕС - България оглавява почти всички класации за страна с най-големи подоходни неравенства. Това означава, че на практика ползите от членството в ЕС са концентрирани и консумирани само от върха на доходната пирамида.

Доходното разпределение в едно общество е изключително важен показател за това как работят, от една страна, пазарните механизми, т.е дали е заплатен справедливо приносът на участниците в икономиката. А от друга страна, как се осъществява преразпределението на БВП през бюджета по линия на бюджетни заплати, пенсии, социални помощи, както и по отношение на заплатите във фирмите, получатели на обществени поръчки. Колкото по-равномерно се разпределя БВП сред всички подоходни групи, толкова по-благоденстващо е обществото. Колкото по-голяма е средната класа - толкова е по-силна демокрацията.

И обратно - колкото по-голяма концентрация има на доходите в най-богатите, толкова повече социално и политическо разделение има в обществото. Колкото повече обеднява и изчезва средната класа - толкова по-нестабилна е демокрацията и прераства в олигархия. А олигархията купува всичко - политици, съдебна система, медии и накрая самата държава.

Да разгледаме как се е променил делът в БВП на топ 20% от населението по доходи след 2010 г. На графика 1 се вижда ясно, че за разлика от Румъния, където делът на най-богатите леко е намалял, в България се увеличава, което в абсолютна сума значи, че доходите на топ 20% се увеличават с 10 млрд. лв. годишно, т.е. с около 7% от БВП.

На графика 2 пък е разгледана динамиката на известния коефициент "Джини", който измерва степента на неравномерно разпределение на доходите и се движи между 0% (всички получават еднакви доходи) до 100% (всички доходи се получават от един човек). Тук също виждаме задълбочаващото се подоходно неравенство в България в сравнение с Румъния и особено с Хърватия, която влезе след нас и е вече член на еврозоната. Дори Сърбия, без ЕС, успява да пречупи това неблагоприятно развитие.

И най-важното: след 2010 г. България е постепенно настигната от Сърбия и дори Албания в Индекса за човешко развитие на ООН. Тоест националната драма вече не е, че сме последни в ЕС, а дали няма да сме последни и на Балканите.

Концентрацията на богатство засилва олигархичните тенденции. Свидетели сме как в политическата система на България имаме:

фалшиви политически субекти, създадени да обират протестния вот на най-бедните, ощетени именно от засилващите се неравенства;
съдебна система, която "сваля" всеки акт на правителство, насочен срещу статуквото;
медии, които не смеят да нищят криминалните елементи в политиката и така замитат следите им.

Дано демокрацията намери своя лек чрез най-важния си инструмент - изборите. И да върне онази справедливост, за която Апостола мечтаеше: "Всекиму своето."