100 години фашизъм

Великата раса към дъното

На нивото на идеологията се открива общият знаменател, споделян от американските и европейските (особено германските) варианти на фашизма. През 1916 г. американският евгеник Мадисън Грант публикува книгата си "Залезът на Великата раса" (The Passing of the Great Race), която заклеймява предполагаемото заместване на белите в Америка от черни хора и имигранти, включително "полски евреи". Според Грант тези групи представляват екзистенциална заплаха за "нордическата раса" - американската "местна класа".

Грант не възразява срещу присъствието на чернокожи в Америка, но настоява, че те трябва да бъдат подчинени. Книгата му е упражнение по научен расизъм, твърдейки, че "нордическите бели" превъзхождат всички други раси интелектуално, културно и морално и следователно трябва да заемат доминираща позиция в обществото. Неговият мироглед е расова версия на американския национализъм: белите са единствените "истински" американци, но са изложени на риск да бъдат "заменени" от други раси.

Грант се вписа в мощно политическо течение на своето време. През следващите години ще се появи движението "Америка на първо място" (America First), което ще се противопостави на "интернационализма" и имиграцията. През февруари 1921 г. вицепрезидентът на САЩ Калвин Кулидж написа есе, озаглавено "Чия е тази държава?". Отговорът му е недвусмислен: "Нашата страна трябва да престане да бъде сметище и трябва да приеме само правилния вид имиграция", имайки предвид нордическата северноевропейска раса.

През 1921 г. Вторият "Ку-клукс-клан" (1915-1944 г.) приема "Америка на първо място" като част от официалното си кредо, прогласяващо превъзходството на бялата раса и традиционните роли на половете. Вторият клан се фокусира върху разпалването на параноя по отношение на еврейските марксисти и техните опити да използват профсъюзите за насърчаване на расово равенство. Междувременно американският индустриалец Хенри Форд финансира издаването и разпространението на "Международният евреин" (The International Jew) - компилация от статии, които поставят евреите в центъра на глобална конспирация. Евреите, твърдеше Форд, контролират американските медии и културни институции и са решени да унищожат американската нация.

Парад на "Ку-клукс-клан" в щата Ню Йорк през 1924 г. Източник: Shutterstock

Същият вид расов национализъм минава през Mein Kampf ("Моята борба"), затворническия манифест на Адолф Хитлер от 1924 г. Хитлер също започва да сочи евреите като върховен враг, представяйки ги като членове на чужда раса, които са се внедрили в Германия, за да я превземат. Това, твърди той, ще бъде постигнато чрез разхлабване на имиграционните закони, за да се "отворят границите", насърчаване на смесените бракове за унищожаване на арийската раса и използване на контрол върху медиите и културните индустрии за унищожаване на традиционните германски ценности. Според нацистката пропаганда евреите са били силата зад международния комунизъм и източникът на митичния "нож в гърба", който уж бил причината Германия да загуби Първата световна война.

Хитлер черпи вдъхновение от САЩ, където след възхода на движението America First се налагат имиграционни политики стриктно в полза на северноевропейците. В геноцида на ранните американски заселници над местните народи на континента той намери модел за собствените си действия в преследване на Lebensraum (териториално разширение). И както посочва историкът Тимъти Снайдер в книгата си от 2015 г. "Черната земя: Холокостът като история и предупреждение", Хитлер се е надявал да пресъздаде робския режим на американския Юг в Украйна.

Закони със специално предназначение

Фактът, че американският расов нативизъм и германският фашизъм въплъщават споделени практики, а не само вярвания, заслужава по-голямо внимание. Кимбърли Креншоу, Дерик Бел и други учени са изследвали как правните практики затвърждават дискриминацията - понякога като страничен ефект от решения на властимащите, а понякога като целенасочена политика. Според изведената от тях правна концепция, позната като Критична расова теория, целта на антидискриминационните закони не е да предлагат специални защити за която и да е конкретна група, а да се гарантира, че законът не възпроизвежда дискриминационни социални, политически и исторически ценностни йерархии. И тъй като тя се превърна в един от най-важните теоретични инструменти в антифашистката практика, стана също и новото страшилище, сочено от бялата националистическа десница.

Критичната расова теория разглежда закона като основна проява на политическа идеология. В примера с фашизма гражданството се основава на расова идентичност, която от своя страна се основава на основополагащ мит за йерархия и превъзходство. Основаната на расов признак концепция за национална идентичност беше движещата сила на нацизма. С Нюрнбергските закони от 1935 г. германското гражданство се обосновава с арийското превъзходство. Само тези с "германска кръв" можеха да бъдат германски граждани с политически права. Евреите - поради това, че не са арийци, бяха изключени от гражданство и лишени от политически права.

Не случайно чернокожите американци отдавна са били подложени на подобно отношение в американския Юг след Гражданската война. Както Джеймс К. Уитман от Юридическия факултет на "Йейл" документира в "Американският модел на Хитлер", нацистката идеология е заимствана директно от правната практика на режима на Джим Кроу за гражданството. И докато победата на съюзниците в крайна сметка сложи край на германския расов фашизъм през 1945 г., американският режим на Джим Кроу щеше да оцелее още едно поколение.

Фашистките големи шатри

Драконовските имиграционни политики, вдъхновени от изолационисткото движение "Америка на първо място" през 20-те години на миналия век, бяха все още в сила и през 30-те години, когато Америка позорно отхвърли много еврейски бежанци, опитващи се да избягат от Европа преди холокоста.

В свое есе в Reader's Digest от 1939 г. водещият говорител на America First, летецът Чарлз Линдберг, пише: "Време е да се отвърнем от нашите кавги и да изградим отново нашите Бели крепостни стени. Този съюз с чужди раси не означава нищо друго освен смърт за нас. Нашият дневен ред е да пазим наследството си от монголците, персите и маврите, преди да бъдем погълнати от безкрайно чуждо море." Линдберг се застъпва за неутралитет във войната между Великобритания и Германия, смятайки и двeтe за съюзници срещу имиграцията в Европа и САЩ на небели хора.

В Германия по това време фашистите бяха влезли в правителството в резултат на бързо нарастващата им популярност след 1928 г. Германската икономика беше преживяла серия от ужасни шокове - от хиперинфлация до рязко нараснала безработица. Нацистите на Хитлер естествено обвиняваха за тези проблеми евреите, комунизма и международния капитализъм. Подобно на черноризците на Мусолини, те яростно атакуваха левичарите и провокираха открити улични сблъсъци, а след това се представиха като единствената сила, която може да възстанови реда.

Нацистката идеология се хареса на множество избиратели. С обещанието си да укрепи нацията чрез подкрепа на традиционните роли на половете и създаването на големи арийски семейства тя се хареса на религиозните консерватори. И с враждебността си към комунизма и социализма обеща да защити големия бизнес от организираните работници. Нацистите се противопоставят на капитализма само като универсална доктрина, тоест, която предоставя на евреите правото на собственост, и се представят като защитници на арийската частна собственост от "юдео-болшевизма".

Не е изненада, че фашистите винаги са намирали обща кауза с религиозните консерватори. Докато фашизмът и християнството изковаха съюз по сметка в Италия и Германия, те почти се сляха в една идеология на други места. В Румъния например Легионът на Архангел Михаил беше едновременно най-християнската и най-яростно антисемитската от европейските фашистки партии.

В Бразилия една католическа интегралистка форма на фашизъм е внесена директно от Италия от Плинио Салгадо. Ролята на религията е очевидна и в структурата на възходящия днес руски фашизъм. Руснаците и Русия са изобразени като последните защитници на християнството срещу езическите сили на упадъчния западен либерализъм. Белият християнски национализъм е идеологическото ядро и на американския фашизъм.

От пуча до парламента

До края на 20-те години на миналия век нацистите успяха да се харесат на множество групи, които не се смятат за нацисти. И поради широко разпространеното недоверие към традиционните политически партии и институции те стават втората по големина парламентарна партия след изборите от 1930 г., а след това и водещата партия след изборите през 1932 г. в Германия.

Германските консерватори гледаха накриво нацистите, но смятаха, че Хитлер е за предпочитане пред всяка опция отляво. По този начин, с подкрепата на консервативния истаблишмънт, Хитлер е назначен за канцлер от президента на Германия през 1933 г. Въпреки че яростната му опозиция срещу демокрацията е много ясно изразена в неговите речи и писания, германските консерватори все пак му дават властта, демонстрирайки - в най-добрия случай - непростима наивност.

Всъщност всеки каноничен пример за успех на европейските фашисти през ХХ век включва политически партии, дошли на власт с нормален изборен процес, след като са изразили своите антидемократични идеи и понякога дори конкретните си намерения. В тези случаи избирателите предпочетоха фашизма пред демокрацията, вярвайки, че в крайна сметка ще спечелят.

За да триумфира една фашистка партия, тя трябва да привлече подкрепа и от хора, които, ако бъдат попитани, ще отрекат, че споделят нейната идеология. Това не е толкова трудно - избирателите просто трябва да бъдат убедени, че демокрацията вече не служи на техните интереси.

Фашизмът днес

Ако мислим за фашизма като набор от практики, веднага става ясно, че все още е с нас. В САЩ например, за разлика от много други демокрации, законът лишава затворниците в 48 американски щата от правото да гласуват. Само във Флорида от избирателни права са лишени един милион души с досиета за минали престъпления.

Трябва да признаем това, което е: завръщането на тактиката на Джим Кроу, предназначена да сплаши чернокожите избиратели. За разлика от Третия райх, режимът на Джим Кроу никога не претърпява поражение. Вместо това неговите практики тихо се запазват в различни форми, често служейки като модел за закони като тези във Флорида. В повечето случаи те са направени така, че да изглеждат расово неутрални, но всъщност са дискриминационни.

Тази тактика не е ограничена до САЩ. В Индия хиндуистката националистическа управляваща партия създаде национален регистър за кодифициране на гражданство и експулсиране на "нелегални имигранти", използвайки факта, че значителен брой индийски мюсюлмани нямат официални документи. В същото време промененият през 2019 г. Закон за гражданството дава на немюсюлмански мигранти от Афганистан, Бангладеш и Пакистан бърз път към гражданство.

Манипулирането на законите за гражданството, за да се даде привилегия на една група като истински представители на нацията, е характеристика на всички фашистки движения. Както отбелязва Тобиас Хюбинет от Карлсбадския университет, крайнодясната партия на Швеция - "Шведските демократи", има "организационна линия, която директно се връща към нацизма от ерата на Втората световна война". Нейната платформа отстоява расово хомогенна шведска национална идентичност и нейните кандидати призовават открито за въвеждане на програма за репатриране с изричната цел да накара незападните имигранти да се върнат в страните си на произход. На изборите през септември 2022 г. "Шведските демократи" станаха втората по големина партия в парламента - повтаряйки постиженията на нацистката партия през 1930 г.

Крайнодесните лидери на други места в Европа също водят открита кампания срещу многорасовата демокрация. В Унгария премиерът Виктор Орбан използва съдилищата и закона, за да запуши устата на опозиционните медии и да разпространи християнска националистическа носталгия по изгубената "Велика Унгария". Подклаждайки страхове по отношение на сексуалните и религиозните малцинства, Орбан показа как един лидер може да печели избори отново и отново, като същевременно води открита кампания срещу пресата, университетите и самата демокрация.

Нова вълна?

В изминалия век от похода на Мусолини към Рим лидери и партии, които открито се противопоставят на демокрацията, твърде лесно надделяват на изборите. В Бразилия президентът Жаир Болсонаро (току-що изгубил изборите - бел. ред.) призова за премахване на демократичните институции и многократно похвали бившата военна диктатура в страната. А в САЩ Републиканската партия се превърна в култ към личността на бял националистически лидер, който поведе усилията - за повечето от които той заговорничи открито - за премахване на американската демокрация.

Фашистите могат да спечелят, когато социалните консерватори решат, че фашизмът е по-малкото зло. Те могат да спечелят, когато достатъчно граждани решат, че прекратяването на демокрацията е разумна цена за постигане на някаква заветна цел - като криминализирането на аборта например. Те могат да спечелят, когато доминиращата част от гражданите избере да сложи край на демокрацията, за да запази своето културно, финансово и политическо предимство. Те могат да спечелят, когато привличат гласове от онези, които просто искат да накажат системата заради свое недоволство. И могат да спечелят, когато бизнес елитите решат, че демокрацията е просто заменим инструмент.

Участник в парада в Милано за Деня на освобождението 25 април, на който през 1945 г. е сложен край на режима на Мусолини и нацистката окупация на Италия Източник: Shutterstock

Фашистките партии подхранват илюзията за национална невинност с разкази за национална слава, които заличават минали престъпления. Днес, както и в миналото, фашистките движения често имат мощно символично измерение, което ги прави заразни в международен план. В лицето на Джорджа Мелони Италия има първия си крайнодесен лидер след Мусолини. След като отдавна насърчава възхищението от наследството на Мусолини и омразата към имигрантите и сексуалните малцинства в преследването й на партийни и правителствени позиции, възкачването на Мелони на премиерския пост е мощен символ на глобалния фашизъм.

И накрая, светът има своя най-открит фашистки лидер след Хитлер в лицето на руския президент Владимир Путин, който демонстрира защо никога не трябва да се пренебрегва тази идеология и нейните последици. Геноцидната война на Путин срещу Украйна показва, че той не е прагматичен играч, а по-скоро фанатик, който се стреми да пресъздаде изгубената руска империя. Събирайки такава ефективна съпротива, украинците пък потвърдиха древната истина от известната надгробна реч на Перикъл в чест на загиналите воини: Демокрациите се бият по-добре от тираниите, защото демократичните граждани се бият по свой собствен избор (в "История на Пелопонеската война" на Тукидид - бел. ред.).

Когато институциите са делегитимирани по отношение на справянето с огромни икономически различия, корупция и кризи на поколенията, става възможна масивна социална промяна. Понякога тя е положителна, както когато работническото движение помогна за установяването на уикенда, за подобряване на безопасността на работното място и за премахване на детския труд. Но такива моменти по своята същност са опасни. Фашизмът е тъмната страна на пътя към свободите и историята показва, че често и демократичните държави могат да залитнат към нея.