Как "Възраждане" превърна българите в ЕС в съюзници против ЕС

Четвърта в България, трета в чужбина

На последните избори партията на Костадин Костадинов стана четвърта политическа сила с 27 мандата в парламента, удвоявайки гласовете си в сравнение с вота от 14 ноември м.г. Но в чужбина "Възраждане" стана трета политическа сила, най-вече заради гласовете от ЕС.

Като цяло подкрепата за "Възраждане" скочи двойно - от общо 127 568 гласа през ноември м.г., което е 4.86% от всички подадени гласове, на 254 952 (10.18%). Почти двойно скочиха и гласовете за партията в чужбина - от 13 755 през ноември м.г. на 24 814 през октомври т.г. Особено впечатляващо е нарастването на процентите за партията в чужбина - ако през ноември тя е била подкрепена от 6.15% от гласуващите в чужбина, на последните избори за нея са гласували 14.47 % от българите, упражнили вота си зад граница. На практика подкрепата за "Възраждане" в чужбина е по-висока от тази в страната, при спаднала избирателна активност. При това повече от половината от гласовете от чужбина са дошли от страни от ЕС - 13 570 (54.6%). "Възраждане" е на първо място в Австралия, Испания, Италия, Йордания, Кипър, Молдова, Южна Африка, Русия, Тунис и Чехия, като в Молдова измества предишния победител ДПС, а в Русия - традиционния лидер БСП.

Дори и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в първото си изявление непосредствено след изборите специално подчерта този факт. Странно е, коментира той, че българите, живеещи в ЕС, гласуват за партия, която агитира за излизане от Евросъюза и НАТО. Борисов далеч не е единствен, в социалните мрежи се появиха дори силно злостни закачки от рода на "Да живееш в Америка и да гласуваш за "Възраждане" доказва, че няма изтичане на мозъци!". В САЩ за "Възраждане" са гласували 1841 души или над 18% от вота в страната.

Парадоксът е очевиден - хора, избрали да живеят и работят в ЕС и САЩ, гласуват в подкрепа на партията, която иска да им отнеме тази възможност. "Възраждане" базира цялата си предизборна кампания върху няколко простички послания, сред които на първо място излизане от ЕС и НАТО, отпор срещу въвеждане на еврото, геополитически съюз с Русия, вдигане на санкциите срещу нея. Действително, в края на кампанията Костадин Костадинов обяви, че всъщност партията му ще работи за "предоговаряне" на членството на България в ЕС, но такава опция не съществува, дори за Великобритания.

Така или иначе, нарастващата подкрепа за "Възраждане" зад граница е тенденция. От първото й участие в парламентарни избори през 2017 г. досега тя е увеличила подкрепата си от чужбина над 10 пъти. Традиционно процентът на гласувалите за формацията извън България е двойно по-голям от този вътре в страната, понякога и повече, а никоя друга националистическа партия досега не е печелила толкова голям брой гласове зад граница. Дали това се дължи на силната кампания в социалните мрежи, на нагласата на българския избирател да посреща всяка нова партия като месия, на възходящия тренд на подобни националистически партии в цяла Европа, а и по света или на всичко това в комбинация - това е въпрос, по който социолози и политолози тепърва ще нищят.

В този контекст и въпроса защо българите в чужбина подкрепят партия, която иска излизане от ЕС и НАТО.

Една от индикациите е видимото преливане на голяма част от гласовете на ИТН към "Възраждане", но и това е само част от обяснението, най-лесното. Пред "Свободна Европа" журналистката Мартина Шопова-Янев, която от 6 години живее във Виена и е координатор за Австрия на кампанията за засичане на изборни нарушения "Ти броиш", създадена от "Демократична България", коментира: "До голяма степен гласовете за ИТН преди, а сега за "Възраждане", вероятно са от хора, които не са особено интегрирани в местното общество - не говорят добре езика или работят в много затворена среда сред сънародници например. Целият им балон продължава да е български - информират се от български медии, често не особено качествени. На този фон започва да играе и носталгията".

"Капитал" разговаря с избиратели на "Възраждане", които живеят в Испания, Италия и Германия. В Испания и Италия партията печели последните избори, а само в Германия е подкрепена от над 4600 души. Това, което обединява тези хора, както и феновете на "Възраждане" от чужбина в социалните мрежи, е ясно изразеното разочарование - както от случващото се в България, така и от условията, при които са поставени в чужбина. Те припознават сeбе си в изявленията на Костадинов и антуража му. Като се започне от антиковид реториката, която намира радушен прием не само сред българите в ЕС, но и в страни като Австралия, например, където ограниченията заради пандемията бяха доста строги, мине се през критиките към ЕС и неговия "диктат" върху България, и се стигне до откритата подкрепа за Русия в контекста на агресията й в Украйна.

От ковид до войната в Украйна

"Като гледам накъде вървят нещата в България, то друга оправия няма, освен да се върнем при Съветския съюз и да потръгнат нещата, за да спре корупцията и всичко останало". Това казва Т. Николаев, който живее в Испания от 2000 г. насам. Той твърди, че не е напуснал България по свое желание, а защото бил репресиран от мафията, докато имал фирми във Варна. "Аз съм в Испания, защото е топла държава. Зиморничав съм, не ми харесва студът. Може би ако можех да живея на студено, щях да отида в Русия."

"Често слушам г-н Костадинов, гледам негови участия", продължава Николаев. "Имам надежда, защото виждам, че този човек е наистина репресиран. Казва факти, които другите не казват."

"Започнах да ги следя, да слушам, да чета какво говорят и видях доста неща, за които мислим по еднакъв начин", добавя Велизар Гладийски, който живее в Италия от пет години. "Те говореха това, което мисля аз, затова гласувам за тях, откакто започна поредицата от избори."

Доскоро Велизар е бил част от групата на негласуващите. Преди години гласувал един-два пъти, но после се отказал, защото всички партии му се стрували еднакви. Това апатично настроение се променя с пандемията от ковид, която той възприема като политически, а не здравословен проблем. "Тогава започнах да обръщам внимание на политиката и в лицето на "Възраждане" видях хора, които мислят като мен." Сега Велизар е част от групата "Възраждане - Италия", която събира симпатизанти и избиратели на партията от страната.

Именно пандемията и политиката на "Възраждане" против ваксините срещу ковид са сред конюнктурните фактори за успешното представяне на формацията в последните няколко избора, смята говорителят на ЦИК Цветозар Томов. "Други такива фактори са войната в Украйна и икономическата криза. Това набъбващо чувство на национално унижение, което се поражда от всички тези кризи, мобилизира избирателите на "Възраждане".

"Възраждане" са на вълната на една тема, която е табу в България и в целия западен свят - да кажеш, че разбираш и приемаш руската позиция в Украйна", допълва социологът Първан Симеонов. "Така те събират в своя подкрепа хора, които никой друг не би могъл да събере."

За Симеонов важен фактор е и силният протестен вот, който доминира изборите от април 2021 г. насам - особено сред избирателите зад граница, които традиционно гласуват протестно. "Коалира се вот срещу ГЕРБ, но и срещу всички останали. "Възраждане" успя да го овладее и така да се превърне в ярък протестен играч."

Да живееш в ЕС и да гласуваш за "Възраждане"

Парадоксално, антиевропейските позиции на "Възраждане" също канализират голяма подкрепа за формацията зад граница. Стремежът за излизане на България от ЕС и неприемането на еврото за национална валута са сред най-важните теми за Т. Николаев от Испания.

Велизар Гладийски също се припознава в позицията на партията за запазването на лева и набляга на заявената готовност на "Възраждане" да излязат на открити дебати с експерти по тази тема. "Това, че никой да излезе и да ги обори с факти и доказателства - това ме кара да мисля, че те са прави." Той обаче прави уговорка на въпрос дали излизането на България от ЕС няма да му създаде проблеми: "Аз не чувам "Възраждане" да искат излизане от ЕС, аз чувам, че искат да се предоговорят условията на членство, което е доста по-различно." Велизар е привърженик на ЕС, но само като икономическо-търговски съюз и не смята, че трябва да има и политически правомощия.

По-краен в позицията си е И.Ш., който живее в Германия. Според него ЕС ще се разпадне още преди "Възраждане" изобщо да получи възможността да изкара България от него, но е хубаво преди това "да се направи завойчето леко към Русия". И.Ш. не е типичният гласоподавател, нито типичният партиен фен, тъй като проявява рядка толерантност: "Не отивам да гласувам, защото живея навън и нямам моралното право да решавам съдбините на хората, които живеят там, въпреки че имам бизнес в България и инвестирам." Той обаче е по-категоричен дори от Костадинов в позицията си за ЕС: "Европа ще се самоубие. Урсула уби Европа. Ето - Шолц направи толкова много зулуми за Германия. Обикновеният немец е с Путин и с Русия, не с Шолц и Фон дер Лайен. Всички отиват към национални партии. Просто няма да просъществува това с ЕС. Нещата натам отиват, всеки трябва да си дърпа лека-полека чергичката към държавата си и Европа ще иде към националистите."

Според Цветозар Томов феноменът "българи в ЕС гласуват за "Възраждане" е част от общата европейска тенденция на възход на националистическите партии. "Ако се разходим из Европа, ще видим, че формации с подобен профил печелят значително по-голямо влияние - и то в страни като Австрия, Нидерландия, Франция, Германия. Тази тенденция включва в себе си евроскептицизма, антиваксърството и дори проруската ориентация."

"Ключът при "Възраждане" е, че техните избиратели не са само националисти, не са и само русофили", казва Първан Симеонов. "Това е протестен конгломерат, който си няма изкристализирала физиономия. Неговата мобилизация е много по-конюнктурна и внезапна."

Консолидация на националистическия вот

На 2 октомври "Възраждане" спечели по-голям брой гласове на българи в чужбина от всяка друга националистическа формация в миналото. Със своите почти 25 хиляди гласа зад граница (14.47% от всички чужбински гласове) партията на Костадинов значително надвишава подкрепата от чужбина за "Атака" през 2009 г. (над 6200 гласа и около 4%), както и тази за коалицията "Обединени патриоти" през 2017 г. (над 8000 гласа и 7.18%).

Разбира се, трябва да се направи уточнението, че на последните избори зад граница са разкрити 733 избирателни секции, в сравнение с 274 през 2009 г. и 371 през 2017 г. Но дори при приравняване на условията на избор вотът за "Възраждане" взима убедителен превес зад граница. Към момента "Възраждане" има същата тежест в парламента като коалицията "Обединени патриоти" след изборите през 2017 г., както и повече мандати от всяко самостоятелно участие на "Атака" от 40-ото до 43-ото НС.

Как се обяснява способността на "Възраждане" да консолидира подкрепата на българите зад граница в много по-голяма степен от националистическите партии, доминиращи в предишните избори? Според Първан Симеонов това се дължи отчасти на опита на Костадинов с останалите националистически формации преди "Възраждане". Той е бил част от ВМРО и е водил предавания по телевизиите "Алфа" (тогава собственост на "Атака") и СКАТ на Валери Симеонов. Кариерата на Костадинов в този политически спектър по думите на Симеонов прилича на маратонско бягане, но има скоростта на спринт.

Според Симеонов ключова роля за тежестта на "Възраждане" играе и силната обществена поляризация, породена от кризите. Тя води до изостряне и на двете крайности - както прозападната, така и произточната. "Когато мачът стане разгорещен, неутралната публика също се радикализира."

По данни на "Галъп интернешънъл", 48% от гласовете на "Възраждане" на 2 октомври идват от хора, които са подкрепили формацията и на предходните избори. Над 17 на сто от гласовете си "Възраждане" получава от предишни избиратели на "Продължаваме промяната", а близо 9% - от хора, подкрепили "Има такъв народ" миналия ноември. Значителен е и делът гласове за партията от избиратели, които не са упражнили правото си на глас на предпоследните избори - 7.7%. Тези данни обаче са валидни единствено за страната, тъй като в чужбина не се правят екзитполове по време на изборния ден.

Най-съществен в случая е фактът, че силната подкрепа за "Възраждане" идва в момент на общоевропейски възход на национализма и антиевропейската реторика, а това поставя въпрос не само доколко европейският тренд е съпричинил възхода на партията, но и дали тази тенденция ще продължи и занапред. "Сега много е важно да се види какво е поведението избирателите на "Възраждане", коментира Цветозар Томов. "Те като че ли имат проблем да се идентифицират с която и да е политическа сила и "Възраждане" разреши този проблем. Но въпросът е дали го разреши конюнктурно, или това ще се превърне в трайна обвързаност на тези хора с тази партия."

Цветозар Томов: От 2005 г. насам националистическият вот взема едни и същи проценти, разликата е в избирателната активност

Мисля, че няма нужда нито да се надценява, нито да се подценява вотът за "Възраждане", защото от 2005 г. насам сходен процент за партии с подобен профил винаги е имало на всички избори. Да припомня: през 2005 г. "Атака" взе близо 300 хиляди гласа (296 848), и то в една ситуация, в която по време на изборите беше разпознавана като участник в тях само от 57% от избирателите, останалите 43 процента не знаеха, че има такъв играч. Скокът от 0.4 до 8% тогава "Атака" направи за 1 месец по време на кампанията и това беше първият сериозен националистически вот. Който, разбира се, се беше отчупил от НДСВ 4 години по-рано.

След това, през 2009 г. "Атака" постигна максималния си резултат от близо 400 000 гласа (395 733), а ГЕРБ спечели изборите. Да, наистина при доста по-висока избирателна активност. Постепенно "Атака" беше все повече разконспирирана от избирателите, за да слезе под 7600 гласа на последните избори. На нейно място обаче се появи вотът за ВМРО и НФСБ, после се появи коалицията "Обединени патриоти". Фактически под една или друга форма националистическият вот е вземал тези проценти на всички тези избори. Дори миналата година ръстът на "Възраждане" е същевременно срив на ВМРО, НФСБ и "Атака".

Всъщност, това, което "Възраждане" направи на тези избори, е че прибра целият този вот за себе си, че категорично надделя в конкуренцията за него с другите формации, които бяха по-успешни в предишни кампании. Това означава, че хората, които са прехвърлили вота си към "Възраждане", до голяма степен изразяват и недоволство от предишните си избори.

Какво очакват от "Възраждане"?

Повечето симпатизанти на партията зад граница възприемат категорично нейните позиции. В същото време те нямат твърди очаквания от евентуално самостоятелно управление на "Възраждане", макар да оценяват възможността за нейно правителство след още няколко избора. Никой не цитира конкретни политики или промени, които очаква от партията, напротив - дават й кредит на доверие само на база на обещанията. И всички настояват за правото на партията да получи време да се обиграе в политиката. И. Ш. от Германия смята, че "Възраждане" просто трябва да се опита да влезе в някакъв вид коалиционно управление и при настоящия парламент, за да може "да се научат, да се обиграят". "Поне трябва да му се даде шанс на това момче [Костадин Костадинов - б.а.]", казва той.

За Т. Николаев от Испания най-голямото очакване е "някой да се погрижи за държавата, да я възстанови и да я вдигне". Той се надява, че самостоятелно управление на "Възраждане" би спомогнало за това, и с радост би се върнал обратно в България, ако формацията постигне целта си и започне процеса по извеждане на България от ЕС или предоговаряне на условията за членство.

"Надявам се най-вече да изпълнят това, което обещават, и да не се променят нещата", казва Велизар Гладийски от Италия. "Засега това, което обещават, го правят. Затова на следващите избори пак ще гласувам за тях - до момента, в който изгубят доверието ми."

Следващите избори ще очертаят някаква перспектива. Засега можем само да наблюдаваме възхода на националистическите партии и евроскептицизма из цяла Европа.