Голямата имитация на руския княз
Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Оттеглящите се от Херсон руски части тази седмица направиха нещо доста неочаквано. Освен че преместиха администрацията на десния бряг на Днепър, те изнесоха от украинския град няколко паметника, както и костите на руския княз Григорий Потьомкин. От това действие могат да се направят няколко важни и интересни извода:
Григорий Потьомкин е символ за много неща, които са изключително важни за съвременна Русия. Той е руският аристократ, създал концепцията за "Нова Русия" - разширението на руската империя по времето на Екатерина Велика през XVIII в. Това включва голяма част от територията на днешна Украйна. По негова инициатива между другото там са привлечени и много българи - политика на руската империя, която по-късно е силно критикувана от революционери като Раковски, Левски и Захари Стоянов. Прочее идеята за Новорусия е в основата на идеологията, с която руската диктатура се опитва да оправдае войната и това прави останките на княз Потьомкин важни за Кремъл. В тях обаче има и нещо друго, много показателно за Русия и, уви, за България в момента.
Потьомкин описва в докладите си до руската императрица създадената Нова Русия като обетована земя, в която благоденстват щастливи хора. Екатерина Велика решава лично да види това място, което на живо няма нищо общо с писмата на княза. За да не го разкрият, той строи декори на добре изглеждащи села, които скриват калта и руините отзад. От дупките на декорите - нарисувани като прозорци, се подават добре облечени селяни, които усмихнато махат на преминаващата императрица. Това остава в историята като "Потьомкинско село" - триумф на имитацията над създаването. На лъжата - над неприятната истина.
Културата на имитацията е много популярна в Русия през годините след това и до днес. Съветският съюз е имитация на демокрация, която прикрива зловеща диктатура. Институциите са инструмент за репресии - имитация на структури, които работят в интерес на хората. След разпадането на СССР това се запазва - идеологията изчезва и я заменя корупцията. Институциите пак не работят в интерес на хората, а за източването на публични ресурси. Съдебната система е само имитация на правосъдие, всъщност задачата й е да пази крадците от наказание и да преследва неудобните за властта. Дори матрьошката казва, че нищо не е точно това, за което се представя.
Войната в Украйна показа имитацията на армия, която Русия вероятно е мислела, че има. Според претенциите, докладите и отчетите на руските военни била втората по сила армия в света. Реално е това, което виждаме - имитация, като разликата до оригинала вероятно е открадната.
Дали заради дългия престой в съветската зона на влияние, културата на имитация е много популярна и в България до днес. Част от медиите са инструменти за специални политически операции, съдебната система пази крадците и помага да се краде още повече, преследва несъгласните. Поне две от важните партии са ориентирани почти изцяло към частно присвояване на стойността, която създаваме всички - докато имитират политика. И съвсем очаквано е да имат интерес да заместват истинския смисъл на много от основите на демокрацията с имитации.
В този брой може да видите описани усилията им да се върне хартиената бюлетина, защото без нея купуването на гласове е по-трудно. Иначе казано, затруднява се имитирането на демокрация.
Темата за имитацията прозира и в поне още един текст. Както ще видите в броя, магистрала "Тракия" е повече имитация на магистрала, също както и Законът за движение по пътищата действа на нея само привидно.
За щастие, когато се излезе извън полето на политиката и държавното управление, имитациите стават много по-малко. В света на бизнеса привидностите оцеляват по-трудно - вижте например как се развива банковият сектор от началото на тази година.
Извън тях обаче културата на имитациите е нещо доста неприятно - крайният ефект от нея е, че хората започват да живеят имитация на смислен живот. Затова, поне за украинците, преместването на костите на княз Потьомкин е хубава новина - по-добре да е далече от тях.
4 коментара
Великолепно жонглиране с фактите! За по-простата публика е като мехлем за русофобската душа!
Първо е основно - Крим (до Хрушчов) няма нищо общо с никаква украинска държава, каквато по това време не съществува. Крим е военно и допломатическо завоевание на княз Потьомкин.
Всъщност, сериозно погледнато, т.н. Потьомкински села, за които пишат тогава Георг фон Хелбиг, секретар на саксонското посолство в двора на Екатерина II и Йохан Албрехт Еренстрьом, финландски политик, дошъл в Русия през 1788 г са пропагандни инструменти. И двамата не са били в Крим, а обилно са преразказали кръжащите в Петербуг слухове за фалшиви села, нагиздени селяни и чували пълни с пясък, вместо с жито.
Каква е целта и резултатът от тази пропагандна измама?
Присъединяването на Крим към Руската империя!
Историята: през 1774 г. в резултат на поредната руско-турска война Кримското ханство, сателитно на Османската империя, е обявено за свободно. Турците, обаче, не бързат да изтеглят войските се оттам и това става чак след повече от 10 г. преговори. Резултатът е присъединяване на Крим към Русия през 1783 г.
Екатерина II с огромна свита пристига там 3 г. по-късно.
Целта на пропагандните откровения на западните дипломати е била да убедят турците, че Русия е слаба и могат безпроблемно с нова война да си отвоюват Крим. С обещанието, естествено, че Западът ще ги подкрепи.
Войната се случва. Помощта - не.
Османската подхваща поредната руско-турска (1787-1791), която завършва без нито една победа над руснаците с Яшкия мирен договор, който за втори път потвърждава присъединяването на Крим към Руската империя.
Княз Потьомкин умира дни преди да сложи подписа си под венеца на своето дело.
Пиша така подробно, защото уважаемият гл.редактор на Капитал не се свени и днес да строи свои пропагандни Потьомкински села, непознавайки и/или пренебрегвайки историческата истина.
Улавянето на пропагандната измама е възможност само на по-интелигентната част от останалата публика на това издание. Колкото е останала...
Капитал като нищо повече от пропагандна медия, всъщност са написали кратко описание на собствената си същност. Имитира обективност и познаване на материята в дълбочина, а реално систематично сипе подбрани опорки целящи програмиране на обществото с посока изкривената реалност, която се създава.
До коментар [#2] от "basilicum":
Завиждам ви! Аз не мога да го кажа толкова прямо. Веднага ме забраняват за седмица.
До коментар [#3] от "D-r D":
минавам за "слаба ракия" за това :))
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.