Хибридните режими в ЕС са отровни за всички

Недостатъците му по отношение на демократичните принципи бяха основна тема на дискусиите през 90-те години на миналия век, докато Договорът от Лисабон не осигури някои подобрения в тази посока, например чрез укрепване на ролята на Европейския парламент. Последният кръг от избори на някои от най-важните политически фигури обаче бяха поредното голямо разочарование за демокрацията. Дълбоката липса на пряка политическа отчетност за ключова европейска институция - Европейската комисия, също е част от този проблем.

Върховенството на правото също не се справя много по-добре. ЕК не успя да предприеме адекватни стъпки срещу противниците му в безброй случаи през последните години. Досега тази роля се падаше единствено на Съда на Европейския съюз (СЕС) (може би заради разбирането на важността на закона за либералната конституционна демокрация), който трябваше да се намесва многократно. Цената на тези интервенции обаче е висока. За да защити върховенството на закона в някои страни членки, СЕС, колкото и да е парадоксално, трябваше да изложи на риск върховенството на закона на ниво ЕС, тъй като трябваше да разшири собствения си мандат значително.

Върховенството на правото и демокрацията са взаимно зависими и могат да бъдат защитени и поправени само заедно. Това е от решаващо значение, за да може ЕС да отговори на предизвикателството на "хибридните режими" в редиците си. Заради риска от тяхното повторение и в други страни жизненоважно е да се посочи на висок глас, че ерозията им в една държава засяга и самия ЕС. Такъв пример е фактът, че ЕК не е приложила механизма за обвързване с върховенството на закона към Унгария (и все още не е склонна да го направи по отношение на Полша) и е предпазлива за започване на процедури за нарушение срещу членове, които явно нарушават правото на ЕС.

Това е жалко, защото, както сме свидетели от години, когато демокрацията и върховенството на закона са в упадък, нищо друго не се подобрява от само себе си. Заравянето на главата в пясъка, стискането на палци или изчакването бурята да отмине не са много обещаващи тактики. Ако не се прави нищо, ситуацията само ще се влошава.

Върховенството на закона и демокрацията са дълбоко преплетени по много начини и на национално, и на ниво общност - като следствие от десетилетия европейска интеграция. По тази причина, ако те ерозират в конкретни страни от ЕС, това е отровно и за останалите, и за самия съюз. Ето един прост пример: ако изборите в дадена страна не са свободни и честни, политическите играчи, които дойдат на власт там, ще действат по същия начин и на ниво ЕС - както в парламента, така и в комисията.

ЕС трябва да гарантира върховенството на закона и демокрацията за себе си. Само тогава ще бъде достатъчно мощен, за да ги възстанови във всички свои членове.