Изводите от Мюнхен: Украйна, Европа и останалите

И, разбира се, основният фокус на конференцията беше войната в Украйна. Миналата година по същото време всички в Мюнхен се надяваха, че струпването на 150 хил. руски войници около украинските граници няма да доведе до война, а президентът Володимир Зеленски споделяше коридорите на "Байришер Хоф" заедно с другите лидери и ги убеждаваше, че войната не е непосредствена. Миналата седмица беше ясно, че времето на приказките е отминало.

Политическите послания на лидерите - от Еманюел Макрон и Олаф Шолц, до Камала Харис, бяха единодушни: подкрепата за Украйна е безусловна и ще трае "колкото е необходимо". За двайсетината депутати от украинската Рада обаче "колкото е необходимо" звучеше и като присъда. Един от тях сподели, че удържането на усилието за по-дълъг период от време ще има висока човешка цена и тъй като доброволците намаляват, "е възможно само, ако получим бързо нови оръжия". В последния ден Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел заяви директно, че войната може да тръгне по лоша траектория, ако Украйна не получи боеприпаси веднага.

Политическите послания на лидерите – от Еманюел Макрон и Олаф Шолц, до Камала Харис, бяха единодушни: подкрепата за Украйна е безусловна и ще трае "колкото е необходимо" Източник: Reuters

Международното правосъдие е отново на сцената

Правовият ред срещу правото на по-силния - това е главният сблъсък днес, затова ние трябва да подведем под отговорност онези, които извършват военни престъпления в Украйна, заяви в началото на МКС нейният директор и бивш германски посланик в ООН Кристоф Хойзген. За безбройните атаки срещу мирни граждани, за екзекуции, изнасилвания и насилствени депортации, все повече страни искат съд за руските държавни ръководители.

Както обикновено става обаче с международното правосъдие, то не е лесно за изпълнение и в този случай. Учени от Университета в Хага са заключили, че Международният наказателен съд не може да поеме тези дела за "престъпления против човечеството" (за разлика от геноцида), затова вероятно ще се наложи създаването на нов орган. Той пък от своя страна не може да бъде под егидата на ООН заради неизбежното руско вето. Затова изявлението на американската вицепрезидентка Харис в Мюнхен беше важно като сигнал за начало на нови усилия: "Нека да се съгласим, от името на знайни и незнайни жертви, че трябва да се въздаде правосъдие."

Западът се обръща към Глобалния юг

Освен делегациите от различни европейски страни, голяма делегация от американския Сенат, анализатори, военни, дипломати тази година се забелязваха и много представители от Африка, Азия и Латинска Америка. Няколко проучвания на общественото мнение, а и гласуванията в Общото събрание на ООН по темата на руската агресия в Украйна очертаха тенденция на отдалечаване на Глобалния юг от възприятието и целите на Запада.

Променената среда на сигурност в света е накарала голяма част от страните да се отдръпнат, обвинявайки богатите страни в "липса на солидарност" (по думите на президента на Гана Нана Акуфо-Адо) при криза, като например с антиковид ваксините. За Макрон този акцент на конференцията изглеждаше най-важен и труден, а Шолц подчерта необходимостта от очертаване на нов глобален ред, в чието формулиране трябва да участват азиатци, африканци и латиноамериканци.

Затова на особено внимание се радваше изказването на китайския външен министър Ван И, който обяви, че предстои публикуването на документ на Пекин за уреждане на конфликта в Украйна. Това беше начин Китай да се върне в играта, след като основно е подозиран в нелегално снабдяване на Русия с ембаргови резервни части и военни консумативи.

Последното глобално проучване на общественото мнение, което Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) публикува преди дни, показва, че мнозинствата в Европа и САЩ гледат на конфликта в Украйна като на борба за демокрация и сигурност. Тези нагласи обаче не се споделят в останалите анкетирани държави. В Китай, Индия и Турция преобладава мнението, че Украйна може да се наложи да жертва територия, за да ускори края на конфликта, а Русия се възприема като стратегически съюзник и партньор.

Различията между нагласите в западните държави и в останалия свят говорят, че доминиращата роля на САЩ в международния ред отслабва и че конкурентните сили, които се намират на границата между демокрациите и автокрациите, ще стават по-влиятелни в геополитиката.

Ще има ли бърза писта на Украйна и какво следва за Балканите

Политическата подкрепа за Украйна често се свързва с предоставянето на "бърза писта" за членство в ЕС. На Мюнхенската конференция обаче отново стана ясно, че степента на ентусиазъм за тази идея е различна в различните страни членки. За Украйна членството в клуба би било геостратегическа гаранция, затова тази идея се подкрепя и от мнозинството източноевропейци. За Германия и за другите страни донори членството означава по-високи разходи за кохезионни политика, или с други думи, следвоенното възстановяване на Украйна би се превърнало в част от бюджета на ЕС. Германско проучване показа, че 60% от германците одобряват приемането на Украйна в ЕС, но дебатът за промени в процеса, за да бъде той евентуално ускорен, тепърва започва.

Има, разбира се, и притеснения относно риска от вкарване на още една затормозена от корупция страна в ЕС. Примерите с трудните източноевропейски страни членки се натрупаха през последните години и затова думата "разширяване" предизвиква уплах в редица западни столици.

Източник: Reuters

И ако "бързата писта", изглежда, се управлява на бавна скорост засега, това може да не е задълго. Полският евродепутат Радослав Шикорски каза по време на МСК, че трябва да се помисли за "политическо членство": участие на Украйна в съветите на ЕС, но без право на глас до пълноправното членство. Подобна идея, включваща и достъп до Общия пазар, и присъединяване към "четирите свободи" - свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали, беше предложена и от моя колега Пьотр Бурас. За страните от Западните Балкани обаче, някои от които са отдавна в процеса на преговори, това ще означава те да загубят преднината си.

Слушайки балканските лидери на МСК, ме впечатли тяхното спокойствие по темата. Присъединяването е бавно и систематично усилие и ще отнеме време на украинците, ми каза един от тях. Но какво, ако не стане така, ако се окаже, че врата за Западните Балкани се отвори широко и те по различни причини не успеят да се възползват, си помислих веднага - задоволството от статуквото може да ни изиграе лоша шега, включително и в България.

Българското участие

Президентът Румен Радев отиде с делегация до Мюнхен, по предварителна програма за участие на панел с премиера на Естония Кая Калас и с Жозеп Борел. В един момент стана ясно, че Радев се е отказал да говори. Това щеше да е интересен панел, имайки предвид малцинственото мнение, което застъпва вашият президент, ми каза един от организаторите.