ЕК: Проблемите в България са едни и същи - главният прокурор и ВСС

Основният акцент, с който започва докладът е върху статута и отчетността на главния прокурор, като се отбелязва, че тази реформа, както и въвеждането на съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да разследва, се очаква да бъде приета до средата на 2023 г. "Това би отговорило на дългогодишни опасения, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на закона и в Механизма за сътрудничество и проверка (МСП)", се казва в доклада.

Предварителните анонси за тазгодишния трети доклад бяха, че важен момент в него ще бъдат препоръките към всяка отделна държава - за разлика от предишните два доклада, в които се излагаха само констатации и това беше критикувано от европарламента. Всъщност препоръките за България се оказват допълнение към основната част, а именно ангажиментите на страната, които тя е поела както с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), така и наложени в резултат на решения на Европейския съд по правата на човека от Съвета на Европа, маркираните задачи след предишните два доклада и т.н. В този смисъл, констатациите в доклада звучат в много отношения като упрек, доколкото по всяка от темите се припомня конкретно откога е идентифициран проблемът и колко години продължава неизпълнението му, включително и неуспешните опити държавата да намери решение.

Констатациите в доклада започват с темата на темите - за липсата на механизъм за ефективно наказателно разследване на наказателната отговорност на главния прокурор и неговите заместници, като се отбелязва, че България (за пореден път) е поела ангажимент да реши този проблем с реформите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Но се казва също така, че "липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместници е отдавнашен проблем", който беше повдигнат не само от Европейската комисия - с предишните доклади за върховенството на правото, но и от Европейския съд по правата на човека - с решението по делото "Колеви" от 2010г. и от Съвета на Европа - в процедурата за проследяване на изпълнението на на това решение, в случая - неизпълнението. В доклада за пореден път се отбелязва, че "комбинацията от правомощията, притежавани от главния прокурор и неговата позиция във Висшия съдебен съвет, води до значително влияние в рамките на прокуратурата", но не само там, а и във ВСС (както в Прокурорската колегия, така и в Пленума), и в рамките на магистратурата.

Отбелязва се, че България вече е представила своята концепция за реформа в тази насока - промени в закона, с които да се въведе ефективен механизъм за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Очертават се и заявените параметри на този механизъм, което е и своеобразен сертификат за това, което се очаква от властите - независимо разследване, проведено от ад хок избран съдия, назначен временно за прокурор, като се предприемат всички гаранции за стабилността на кариерата му след това, за да не бъде накърнена неговата независимост. Правителството е заложило също така мерки за отстраняване от длъжност на главния прокурор и неговите заместници в случай на наказателно производство срещу тях.

С цел ограничаване на потенциалното влияние на главния прокурор във ВСС правителството е поело ангажимент да не допуска занапред прокурори и следователи да бъдат номинирани за членове на съвета от парламентарната квота в Прокурорската колегия.

Докладът обръща внимание и на процедурите за изслушване на главния прокурор от парламента и на задължение за годишно докладване по въпроси, свързани с корупцията - един ангажимент, който от вчера вече може да се счита изпълнен, след като Конституционният съд обяви, че въведената в правилника на парламента процедура е съвместима с конституцията. Процедурата беше оспорена от Гешев като нарушаваща разделението на властите.

Междувременно буквално до дни се очаква Министерството на правосъдието да обяви проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които да се въведе механизъм за разследване и отчетност на главния прокурор, а също и отдавна обещаното обжалване на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Законопроектът трябва да бъде консултиран с органите на Съвета на Европа, се казва в доклада.

Остават притесненията и опасенията за ВСС и Инспектората към него

Решаването на въпроса за състава на ВСС чрез привеждането му в съответствие с европейските стандарти е най-важното с оглед на предстоящия край на сегашните мандати на членовете на ВСС, се казва в доклада. Припомня се, че в предишните два доклада вече е отбелязано, че съдиите, избрани от съдии, не формират мнозинство във ВСС, какъвто е стандартът на Съвета на Европа. От 1 юли 2021 г. притесненията се увеличиха, тъй като ВСС функционира само с четирима членове на съдии, избрани от съдии, след като двама подадоха оставки, а съдийската общност бойкотира изборите, се отбелязва в доклада. И се добавя, че тези притеснения за състава на ВСС и за решаващата роля на главния прокурор в него са посочвани многократно от различни органи, включително декларацията на европарламента за България, органите на съвета на Европа и др.

Опасения създава и дисциплинарната практика на ВСС, особено след като на 19 октомври 2021 г. Европейският съд по правата на човека обяви решението си по делото на съдия Мирослава Тодорова, станала жертва на преднамерен тормоз с привидно легитимна дисциплинарна процедура. В този именно контекст се припомня и че през 2021 г. Върховният административен съд е отменил няколко решения на ВСС за налагане на дисциплинарни наказания на съдии или прокурори заради недостатъчна мотивация или процесуални нарушения.

Остават опасенията относно политическото влияние и функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Тези опасения се засилват от факта, че инспекторатът все още работи с изтекъл мандат. На този фон правителството реши наскоро да създаде нова работна група, която да се фокусира върху оптимизирането на организацията и дейността на Инспектората.

Противно на очакванията на противниците на закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурата, в доклада тази реформа е отразена без да е критикувана, напротив - казва се, че тя е последица от опасения, споменати в предишни доклади и повдигнати от различни страни. Освен това се казва, че механизмът за преназначаване на магистратите, работили в закритите спецоргани, предвижда ангажимент за ВСС да отвори позиции на съответно ниво според натовареността, което подлежи на съдебен контрол. Тази процедура изглежда, че предоставя достатъчни гаранции за защитата на съдебната независимост, се казва в доклада, като същевременно се отбелязва, че тя е оспорена пред КС от главния прокурор и временно спряна от ВСС.

За пречките пред свободата на медиите и медийния плурализъм

Основните опасения в областта на медийната регулация са няколко. На първо място, това е липсата на пълна политическа независимост на Съвета за електронни медии, което до голяма степен се дължи на начина, по който той се конструира. Проблемни, според доклада, са и неефективните механизми за налагане на журналистическата етика и неизпълнение на решенията на органа за саморегулиране - Националният съвет за журналистическа етика. В тази област, погледнато откъм Брюксел, другите проблеми са:

• реалната прозрачност на медийната собственост
• липсата на ясна регулаторна рамка по отношение на прозрачността при разпределението на държавната реклама, особено когато медиите получават държавна реклама чрез посредници (медийни агенции).
• Няма конкретни закони за медиен плурализъм, които да ограничават собствеността върху медиите и следователно потенциална медийна концентрация.
• Законовите гаранции за независимост на обществените медии изглеждат недостатъчни.
• Процедурата за назначаване на ръководството им от СЕМ, заедно с финансирането на обществените медии, изглежда не гарантират независимост от правителството или друго политическо влияние, затова се подготвят законови промени, които да дефинират по-подробно мисията на тези медии и свързаното с нея финансиране.