Могат ли САЩ да направят нещо за насърчаването на демокрацията

Така че, - да, демокрацията изобщо не е крехко цвете, но увереността на Рейгън през 1982 г. в способността на САЩ да я насърчава в другите страни сега изглежда наивна. Казвал съм, че войната в Ирак, която бе извършена, за да донесе демокрация в Близкия изток, нанесе ужасна вреда на една кауза, която иначе си заслужава. Но също така съм писал надълго за ефективната работа на групите, стимулирани от Рейгън, особено в подпомагането на зараждащите се партии и в обучението на местните неправителствени и медийни организации.

Унищожителните ефекти от войната в Ирак са очевидни: хората и в региона, и в света коментираха: "Ако това е насърчаване на демокрацията, моля ви, спасете ме от това". Сега обаче вече не съм толкова убеден в категоричността на своите аргументи.

След т.нар. Арабска пролет Египет и дори по-малко репресивни държави като Обединените арабски емирства стигнаха до заключението, че организации, които стимулират демокрацията, всъщност са змия в пазвата им и ги изгониха от страната. Истината е, че подобни групи успяват да си свършат работата само в държави, които са достатъчно демократични, за да приветстват присъствието им.

Да се твърди, че насърчаването на демокрацията като начинание е надценено, не означава, че САЩ са безпомощни в поддържането на каузата за свободата в чужбина. Дисидентите зад Желязната завеса приветстваха репликата на Рейгън "Господин Горбачов, разрушете тази стена!" като своеобразен огън, на който да си стоплят ръцете. Постоянното напомняне на сегашния американски президент Джо Байдън за разделителните линии между демокрациите и автокрациите изпраща подобно послание за насърчаване на хората зад днешната "Желязна завеса".

Какви действия трябва да се предприемат? Това, разбира се, зависи от ситуацията. Нежеланието на Рейгън да се конфронтира с автократични съюзници от Студената война даде на тези фигури легитимност, докато в последните си години той не оказа натиск върху тях да слязат от власт на фона на обществени протести, правейки повече за стимулирането на демокрацията във Филипините и Чили, отколкото някога е правил в Източна Европа. Бившият американски президент Бил Клинтън направи опит да насърчи либералните сили в Русия на Борис Елцин, но тези сили бяха прекалено слаби, за да се утвърдят на фона на нарастващия хаос.

Американската демокрация може да бъде решаваща в момент, в който демократичните и авторитарните сили най-накрая достигнат баланс. Чуждестранната подкрепа е от огромно значение, когато новите демокрации опитват да се установят - например през 90-те години на миналия век изгледите за членство в ЕС помогнаха за накланяне на баланса на силите в бившите съветски държави.

С вероятното изключение на епизода с ЕС, нищо, което Западът е правил през последния половин век, не е насърчавало толкова демокрацията, колкото неговата поддръжка за Украйна. Обединявайки се зад Киев, Западът изпрати послание, че демокрацията е нещо, за което си струва да се бориш.

Наистина готовността за подкрепа на Украйна въпреки твърде реалните жертви представлява категоричен отпор на руския президент Владимир Путин, който предполагаше, че западните лидери ще се окажат толкова цинични, колкото него. Той може и да се е надявал, че Западът ще отстъпи, ако Москва засили натиска. Това беше голям тест точно колко е важен либералният ред за тези, които говорят за ценностите му.

Ами Китай и Иран? Или Русия? Там САЩ не могат да направят много по директен начин. Външна сила не може да окаже голямо влияние, докато критична маса граждани не са готови да поемат често смъртния риск да се опълчат на автократичния режим. Но пък американските действия могат да спомогнат за сформирането на тази критична маса с времето. Либералите от Студената война твърдяха, че най-добрият начин да се спечели противопоставянето, е, като се покаже, че демокрацията и свободният пазар работят по-успешно от комунизма, не само в предоставянето на сигурност и просперитет за обикновения гражданин, но и в подкрепата за уязвимите общности.

Това остава валидно и днес. Най-добрият начин за насърчаване на демокрацията е: първо, като САЩ се превърнат в модел за това какво може да направи демокрацията за хората; второ, като ясно се направи разграничение в американската външна политика кои демократични страни ще получат материална и дипломатическа подкрепа и с кои автокрации Вашингтон ще работи като въпрос на национален интерес.