Балонът на дигиталните номади в Португалия е напът да се спука

Протестите срещу придошлите стигнаха до вратите на ноемврийския технологичен панаир в Лисабон, който привлече 71 000 посетители. "Вкарват се прекалено много пари в това, а в същото време ние вече не можем да живеем в града", казва Ана, която е учителка и една от протестиращите при откриването на събитието.

На пръв поглед Португалия, и по-конкретно Лисабон, изглежда като перфектното място за дигитални номади заради живописните гледки, достъпните разходи за живот и гъвкавите регулации. Пандемията допълнително тласна представители на технологичния сектор към страната.

Нейната система за "златни визи", въведена през 2012 г., дава на чужденците португалско местожителство в замяна на инвестиция, като например купуване на стар недвижим имот на цена поне 350 000 евро. Според уеб платформата Nomad List към декември Лисабон е бил дом на 15 800 дигитални номади. Докато първоначално възползващите се от португалската политика са били предимно от Китай и Латинска Америка, през 2020 г. започват да идват все повече американци и до септември 2022 г. САЩ са били напът да станат държавата с най-много притежатели на "златни визи".

Освен това граждани на ЕС също заприиждаха в Португалия, за да работят дистанционно по време на пандемията, възползвайки се от специалния данъчен режим, който изключва чуждестранния доход от облагане и начислява плосък данък 20% на генерираните в Португалия приходи от високо оценени дейности.

Друга причина са криптовалутите. Когато стойността на биткойн скочи по време на пандемията, криптоиграчите търсеха приятелска юрисдикция, където техните печалби нямаше да подлежат на тежко облагане. Португалия, в която тогава нямаше такива данъци, излезе напред в класациите. В Лисабон започнаха да се появяват криптоконференции, което консолидира статута на града като крипторай, посочва Уго Волц Оливейра, генерален секретар на тинк-танка Instituto New Economy.

Но едно нещо е да привлечеш перспективни предприемачи, а съвсем друго е да ги задържиш и да гарантираш, че тяхното присъствие няма да доведе до конфликти с местното население. Ян Деруйк първоначално е привлечен от "мащабната визия" на кмета на Лисабон Карлош Моедаш, който е бивш еврокомисар за изследванията, науката и иновациите. Сега обаче твърди, че страната е направила класическата грешка за всеки стартъп - обещала е визия, която така и не е изпълнила напълно. Предприемачите са очаквали определено равнище на услуги в администрацията, детските грижи и здравеопазването, които Португалия е срещнала трудности да осигури. "Има голяма бюрокрация, правителството действа много бавно и не улеснява дори регистрирането ми като предприемач", коментира Деруйк.

Местното население също така казва, че инфраструктурата и наличието на жилища в Португалия не успяват да покрият нуждите на прииждащите новодошли. "Имаме вече квартали, които са предимноAirbnb. Вече нямаме собствените си домове", твърди протестиращата учителка Ана.

Протестите са неудобство за кмета Моедаш, който участва в технологичния панаир в Лисабон, говорейки за "революция в дистанционната работа". Той защитава своята цел да превърне града в "иновационната столица на Европа" и казва, че португалските институции трябва да се справят с проблемите и "от двете страни на монетата", когато става въпрос за привличането на дигитални номади. "Строя 1000 жилища за хората, които нямат домове или не могат да плащат наем. Представил съм и план за обновяване на кварталите, които са прекалено занемарени", обяснява Моедаш.

Същевременно обаче Португалия показва признаци, че ще промени някои от условията, които я превърнаха в хит сред дигиталните номади. Правителството намекна, че планира да прекрати програмата за "златни визи", въпреки че през ноември депутатите отхвърлиха предложение това да бъде направено през 2023 г. Пред медиите правителствен говорител заяви, че въпросът все още се обмисля.

Новата виза за дигитални номади, въведена през октомври и позволяваща на дистанционни работници извън ЕС, печелещи четири пъти повече от средната португалска заплата, да живеят в страната до една година, може да се окаже алтернатива, ако "златните визи" бъдат анулирани. Но това едва ли ще бъде достатъчно за глобалните богаташи, които са свикнали на различно отношение.

Промяна се задава и за криптосектора, тъй като Португалия вече е решила да се приравни към останалата част от ЕС и да запуши регулаторните дупки. "Сравнихме криптозаконодателството в другите страни членки и ние бяхме единствената страна, в която нямаше законодателство в тази сфера", посочиха от данъчната агенция. Според Волц Оливейра от Instituto New Economy в резултат на промените за облагането на крипто "някои или се отказват от плановете си да се преместят тук, или започват да планират да се изнесат".

На свой ред Моедаш казва, че макар яснотата спрямо крипто и данъците да е добре дошла, "когато започнеш да облагаш иновациите прекалено рано, можеш да ги убиеш. Затова не съм на едно мнение с правителството по този въпрос". Неговите притеснения не са неоправдани - конкурентите, съзрели възможност, се подготвят да се възползват от това "охлаждане" на Португалия. На 22 декември в Испания бе обявен "Законът за стартъпите", включващ серия от мерки за привличането на дигитални номади като по-ниски данъци върху доходите и специална виза за пет години.

Дигиталните номади, които имат опции и средства, винаги могат да се преместят другаде, когато решат. За Ян Деруйк времето му в Португалия е приключило. Новата му дестинация е Брюксел, който е по-близо до традиционните европейски стартъп центрове като Париж и Лондон. Въпреки това той не се чувства измамен от португалските обещания: "Това беше трупане на добър опит. Но както се случва с много страни, те са установили интересна схема за привличане на хора, но са забравили да помислят за задържането."