Ядрена война! И така цяла година

Поддаването на руските ядрени приказки е и смущаващо като стратегическо мислене. И е пример за нарцистична фантазия, която надвисва над дискусиите за американската външна политика. Това е идеята, родена в "американската изключителност" и убеждението, че Америка е силата зад всичко. И всичко ще бъде наред, ако Америка не прави нищо. Или прави това, което искат руските пропагандисти - тогава няма да има ядрена война.

В тази фантазия Америка има магическата сила чрез пълно бездействие да възстанови мирното статукво, в което всички можем да спим спокойно. Но Америка няма такава сила. И няма как да не прави нищо. Американските политици трябва да действат в рамките на определена среда, формирана от много участници в сложни взаимодействия, в които бездействието винаги ще има последствия, точно както и действието. Да не правиш нищо всъщност винаги означава да правиш нещо и обикновено това е нещо грешно. В случая с руската война, правейки нещо конкретно - доставяне на оръжие на Украйна, САЩ помагат на украинците да намалят шансовете за ядрена война.

Фантазията поражда и освобождава безпокойство. Някой в Русия отправя заплаха, неадекватни коментатори я усилват и тогава търсим бърз начин да се освободим от страха. Или: САЩ изпращат оръжия; неадекватни коментатори говорят за ескалация - и отново търсим бърз начин да се освободим от страха. Когато това се превърне в навик, то заема мястото на мисленето за политиката на рисковете и ползите.

От психологическа гледна точка това е разбираемо, така че нека го разбираме като психология. И също така да осъзнаем, че и руснаците го прилагат като психология - за да предотврати стратегическото мислене.

И така, дишайте дълбоко. Русия има интерес от безпокойство; медиите имат интерес към безпокойството; направо можете да се заключите в безпокойство. Преодоляването на това е трудната част. Стратегическото мислене след това е лесната. То започва в реалния свят. Русия нахлу в Украйна - това се случи. Не можем да се пренесем обратно в света на 2021 г. (но дори и да можехме по някакъв начин, щяхме да сме в свят, в който Русия се кани да нахлуе в Украйна...). Действайки в свят, в който нахлуването се случи, най-разумната ядрена политика е да се помогне на Украйна да спечели конвенционалната война. Това така е по четири причини.

1. Би било катастрофа за всички, ако руският ядрен шантаж успее

Ако която и да е ядрена държава може да изнудва другите чрез препратки към нейните ядрени запаси, тогава всякаква външна политика става невъзможна. Неядрените държави винаги ще трябва да се подчиняват, а ядрените ще управляват света. Ако руското ядрено изнудване успее, можем да очакваме не само повече руско ядрено изнудване, но и ядрено изнудване от други ядрени сили. Можем също да очакваме, че други страни ще създадат ядрени оръжия, за да устоят на бъдещо изнудване. И така - подкрепата на Украйна намалява шансовете за ядрена война, като показва, че ядреното изнудване не работи.

2. Трябва да се предотврати разпространението на ядрени оръжия

Рискът от ядрена война има математически характер: колкото повече държави имат ядрени оръжия, толкова по-вероятно е те да бъдат използвани. Руската политика тласка в посока на тяхното разпространение. Украйна фактически се отказа от ядреното си оръжие. След това Русия нахлу през 2014 г. и отново през 2022 г. Урокът за неядрените държави е, че те ще имат нужда от ядрени оръжия, за да възпрат руската инвазия или инвазията от която и да е ядрена сила. Начинът да се предотврати това е Украйна да спечели конвенционална война - подкрепата на Украйна намалява шансовете за ядрена война, като намалява вероятността от разпространение на ядрени оръжия.

3. Европейският сценарий за ядрена конфликт не трябва да е вероятен

Този сценарий е голяма война между Русия и НАТО, в която ще има ядрени сили и от двете страни. В съветския си, а след това и в по-късния си руски вариант, тази визия преследва умовете на американци и европейци от десетилетия. Благодарение на украинската съпротива такава война е много по-малко вероятна, отколкото беше. Силите, които Русия би използвала при атака срещу член на НАТО, се унищожават в Украйна. Всяко изкушение да се използват ядрени оръжия е намалено от знанието, че Русия може да бъде победена в конвенционална война. И така - подкрепата на Украйна намалява шанса за ядрена война, правейки европейския сценарий по-малко вероятен.

4. Азиатският сценарий за ядрена конфликт не трябва да е вероятен

През последните няколко десетилетия възможността за китайско-американска конфронтация за Тайван доминира дискусиите във Вашингтон. Американците са притеснени от това, което приемат за неизбежност на конфронтацията. Идеята, че друга страна може да я отклони, никога не е била част от дебата. Но това се случва. Съпротивлявайки се на Русия, украинците принудиха Пекин да си даде сметка, че настъпателните операции са рисковани и могат да завършат зле. Пекин в никакъв случай не е загубил интерес към Тайван, но със сигурност може да се каже, че какъвто и да е драстичен ход е отложен поне с няколко години.

И това са важни години. Когато Русия нахлу в Украйна миналия февруари, общоприетото мнение беше, че Китай е възходяща сила. В по-широкото американско мислене това беше същността на проблема: възходяща сила (Китай) да се изправи срещу западаща сила (САЩ). Сега вече не е много ясно, че Китай е такава сила. Украинците забавиха най-опасния сценарий - и по този начин може да са ни превели през най-опасния момент. Трябва да се отбележи, че те направиха всичко това, без да се конфронтират с Китай. И така - подкрепата на Украйна намалява шанса за ядрена война, като прави азиатския сценарий много по-малко вероятен.

Що се отнася до локално използване от Русия на ядрени оръжия в Украйна, това е друг въпрос. И не може да се изключи. Но тук рискът е такъв, че украинците имат право да го обсъждат, тъй като това е тяхна земя и техен народ. Отново и отново те дават ясно да се разбере, че доставката на западни конвенционални оръжия е техният приоритет. Може да се каже, че украинците погрешно оценяват рисковете, но това би намирисвало на онзи вид колониална арогантност, която убеди много от нас, че Украйна няма да се съпротивлява или че ще бъде бързо победена, ако го направи. Украинските ръководители знаят какво правят и какво техните избиратели искат от тях.

Но вместо да слушаме украинците за тяхната оценка на риска от локален ядрен удар, често търсим вътрешните мисли на Путин. При обсъждането на евентуалната употреба на руски ядрени оръжия в Украйна се проявява някаква странна емпатия: как се е почувствал Путин, притиснат до стената, и как всъщност е нямал избор.

Ако приемем това като хипотеза, ще видим, че е опровергана. Русия загуби битките при Киев, Харков и Херсон, без да използва ядрени оръжия. Русия търпи вече цяла година изненадващи поражения от различни видове, не на последно място краха на целия й военен план, който включваше сваляне на украинското правителство и контролиране на цялата страна. И все пак: без използване на ядрено оръжие. Вместо това всяко поражение генерира истории за това как Русия всъщност не е претърпяла поражения. Струва си да се отбележи.

Ако Русия използва ядрено оръжие, това ще е признание, че нейната армия е победена.

Ескалацията, която човек действително вижда, е разказ. Отнема все повече и повече работа за руснаците да обясняват поражението като победа. Войните свършват, когато политическата власт на владетелите е застрашена, а ние все още не сме достигнали тази точка. Когато се случи, Путин ще почувства заплахата в Москва, а не в Украйна. В такава ситуация използването на ядрено оръжие в Украйна няма да му помогне. Но изтеглянето на конвенционалните сили от Украйна за целите на борбата за властта в Русия би могло.

По време на тази борба никой, стремящ се към контрола над Кремъл, няма да признае, че войната в Украйна е загубена. Вместо това претендентите за властта ще се състезават с историите си колко грандиозна всъщност е била победата. Моето очакване е, че следващият руски лидер (или Путин, ако остане) ще твърди, че Русия е спечелила изключителна победа над НАТО, като е елиминирала силите на НАТО в Украйна, преди те да имат шанс да преминат на руска територия.

Руските сметки са, че ядрената тема ще накара европейците и северноамериканците да се въздържат от изпращане на оръжия. Но говоренето е много различно от разполагането на оръжия. Всъщност едното е алтернатива на другото. Твърде лесно приемаме, че думата трябва да е предшественик на делото. Но думата също е дело. Ако политиката е да се говори за ядрена заплаха, тогава реалното разполагане на ядрено оръжие ще я отмени. Руското ръководство знае, че американците и всички останали биха изпратили повече оръжия с далечен обсег в Украйна, ако Русия реши да използва ядрено оръжие на бойното поле.

Използването на ядрено оръжие в Украйна би имало много по-голяма цена от сегашната за Русия, и то за десетилетия напред. Москва би загубила дори тази колеблива подкрепа, която има по света, както и възможността да се представя като жертва в международните отношения. Лидерите й знаят, че ще бъдат запомнени като престъпници и парии. И това дори без да е спомената първата реакция - прякото възпиране. Ако Русия наруши табуто за ядрена употреба, собственият й статут на военна сила ще бъде драстично компрометиран от отговора на другите.

Хората понякога казват, че ядрена сила не може да загуби война. Това кара историците да плачат във възглавниците. САЩ са ядрена сила, която редовно губи войни. Съветският съюз загуби в Афганистан, Русия загуби първата чеченска война. Френският ядрен опит през 1960 г. не я спаси от поражението в Алжир, както и британските ядрени оръжия не запазиха империята. Използването на ядрено оръжие на бойното поле няма да спечели войната на Русия в Украйна, но би било огромен удар върху статута на Русия - нещо, от което руските лидери наистина се интересуват.

Когато тази война започна, двете неща, които караха руснаците да вярват, че са суперсила, бяха армията и ядреният арсенал. Първият източник на статус вече е под въпрос. Ако Русия използва ядрено оръжие, това ще е признание, че нейната армия е победена. В момента, в който Русия използва ядрено оръжие, други страни, включително тези с по-добри икономики и научни институции, ще изградят свои собствени ядрени арсенали. Когато това се случи, Русия престава да бъде суперсила дори в съзнанието на руснаците. За руските елити това е единственият непоносим изход от тази война, много по-лош от изтеглянето на войските от Украйна - за него винаги ще има някаква история за разказване. Няма история обаче, която да възстанови усещането за суперсила, след като е изгубено.

Измина година, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна на 24 февруари. Магията на годишнините гарантира, че ще има много статии за тази война, без съмнение някои от тях ще са проницателни и интересни. Въпреки това ще предскажа, че ще има редица есета на тема "Хей, нека продължим да говорим за ядрена война".

Но най-важното, което трябва да се каже за ядрената война, е това, че тя не се случва.