Войната провокира надпревара за геополитическо лидерство
Западът е обединен в подкрепата си за Украйна срещу Русия, но влиянието му като защитник на основан на правила международен ред отслабва, показва ново проучване
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Една година след нахлуването на Русия в Украйна международният ред се променя фундаментално. Западът, обединен за първи път от години, преоткри целта си. Междувременно има нарастваща конкуренция за геополитическо лидерство сред нововъзникващите сили.
В Европа войната породи опасения относно способността на континента да се защитава и също така разкри сложността на дългосрочното излизане от дългогодишната зависимост от руската енергия. Тези проблеми поставиха под въпрос общоевропейските позиции за конфликта и доведоха както до скрити, така и до открити несъгласия - като конфузните ситуации около доставката на танкове "Леопард" и бавния подход на Унгария към санкции за Русия.
И все пак в сравнение с нарастващото политическо разделение около начина, по който да се подкрепи Украйна, общественото мнение за необходимостта да се направи това е силно. Ново проучване - в 10 европейски държави плюс Индия, Турция, Китай и Русия, на Европейския съвет за външна политика установи, че въпреки предизвикателствата от изминалата година европейците остават единни в подкрепата си за Украйна и в желанието си да видят Русия победена в конфликта.
Проучването показва, че мнозинството от анкетираните в ЕС-9 подкрепят и ембаргото върху руското гориво въпреки реалните щети, които причинява на някои национални икономики. Показателно е и възприятието за Русия една година по-късно - над две трети от анкетираните в ЕС-9 (66%) и Великобритания (77%) я виждат като "противник" или "съперник", което ги поставя редом до САЩ ( 71% на това мнение).
Но ако войната насърчи западното обединение, тя разкри и различията между възприятието на Запада и на други нации - основно за начините, по които би могла да приключи. В Европа и САЩ преобладаващото мнение е, че Украйна трябва да си върне цялата територия дори с цената на по-продължителна война. В Китай, Турция и Индия повечето респонденти предпочитат бърз край дори с цената Украйна да отстъпи територия на Русия.
Репутацията на Русия година след т.нар. тридневна "специална военна операция" също варира значително. Три четвърти от анкетираните в Китай (76%), Индия (77%) и Турция (73%) виждат Русия сега като по-силна или толкова силна, колкото беше. Още по-силно е мнението, че Русия е глобален "съюзник" или "партньор" на тяхната страна - Индия (80%), Китай (79%), Турция (69%). То е в ярък контраст с ЕС-9 и останалата част от Запада, където Русия не само се разглежда от мнозинството запитани като фундаментално по-слаба, но и като "агресивна" и "неблагонадеждна".
Може би най-отчетливото разделение обаче се вижда по отношение на бъдещия глобален ред. Тук, на Запад, има силно убеждение, че навлизаме в двуполюсен свят, оглавяван съответно от САЩ и Китай. Но другаде, и особено сред нововъзникващите сили като Индия и Турция, това мнение не е валидно. В тези два случая респондентите виждат страната си като нарастващ играч на международната сцена на многополюсен световен ред с множество центрове на влияние. При такъв сценарий Западът ще бъде само един полюс сред многото и няма да определя реда. Това би поставило Европа и по-широкия западен алианс в безпрецедентна позиция на защитник на основан на правила ред, но в крайна сметка на отслабваща сила.
Ето защо западните лидери би било добре да оценят амбициите на конкуриращите се сили спрямо основан на правила ред. В отношенията със страни, които са на границата на традиционното демократично и авторитарно разделение - като Индия и Турция, Европа не бива да изоставя своите ценности. Но ще е нужно дипломатическо балансиране за присъединяването им към ключови резолюции и разбиране как общественото мнение у дома влияе на дипломацията. Предстои да се види дали европейските лидери са готови за това предизвикателство и дали могат да укрепят позицията на Европа в един все по-разделен свят.
1 коментар
Няколко бележки към написаното от Сузи Д, което трябва да звучи като оборване на фалшиви претенции за светонво господство, а всъщност е поредното обговаряне и пропагандно набиване в главите на публиката на шлифовани неолиберални идеологеми.
1. Да напомня, че ЕСВП е едно съвсем обикновено грантово НПО и грандиозността в заглавието му не бива да подвежда, че изразява мнение на някаква сериозна структура. Ако Соросовото Отворано общество, разбира се, не е сериозна структура...
Само за сведение що за НПО е въпросното - водач на БГ клона на ЕСВП е Весела Чернева, която за краткото си време като съветник на кратко пребивавалия (за щастие!) като премиер Киро, успя да създаде забележителни проблеми с БЮРМ.
2. На неолибералните пропагандисти удивително им се губи причинно-следствената връзка! Не "Войната провокира надпревара за геополитическо лидерство", както твърди авторката, а е тъкмо обратното - обявяваният отпреди години от световни организации като БРИКС и ШОС стремеж за разбиване на хегемониалния американски диктат и преминаване към многополюсен свят е първопричината за избухване на войната на САЩ срещу Русия на територията на Украина.
Твърденията на авторката и подобни разчитат на късата памет на публиката, подложена на нездравословно пропагандно облъчване 24/7. Затова обявябаната от БРИКС и ШОС необходимост от замяна на модела - от американоцентричен към многополюсен свят, Сузи и Со премълчават и опростено представят на промитата публика като поредното СДС (стани да седна);
3. Обединеността на Запада - тая мантра се повтаря от сутрин до вечер, защото е много е важно картонената кула на единството да се представя за вечна като Хеопсова пирамида. Да, ЕС и англосаксонският свят са стегнати в клупа на американския свят и съвсем реално воюват за неговото продължаване.
Само че в ООН членуват още около 150-160 страни, сред които Китай, Индия, Мексико, Бразилия, Египет, Турция, Иран, Саудитска, Судан, Индонезия, ЮАР, Аржентина... Да продължавам ли?
Тях при Сузи Д защо ги няма като фактор? Та там живеят 3/4 от хоратана Земята!
Ами за да се създава впечатление, че Западът=света и волята на Запада е воля на света.
Изобщо не е вярно!
4. Пропагандната презумпция, че САЩ с васалния му т.нар. Запад отстояват "основан на правила международен ред" е един от стожерите на демагогията. На основание на кой "международен ред" САЩ и компания унщожиха Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Афганистан и след като ги разораха с бомби, ги превърнаха в генератори на нестабилност? За тези трагедии пропагандистите от ЕСВП и подобните им изобща не споменават!
Това е редът на САЩ, който видимо - заради оцеляването на човечеството - трябва да приключи.
Въпреки повърхностните (защото са за подобна публика) опити на разни грантови организации (...) да се хвърлят на амбразурата. В пропаганден смисъл.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.