Коментари и анализи

Заплахите, които се прицелват в бъдещето ни

Нарасналите рискове както от студени, така и от горещи войни допълнително балканизират световната икономика, казва икономистът Нуриел Рубини

"Живеем като сомнамбули, пренебрегвайки тревогата за това, което ни чака"

Нуриел Рубини

"Живеем като сомнамбули, пренебрегвайки тревогата за това, което ни чака" © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Нуриел Рубини, почетен професор по икономика в Stern School of Business на Нюйоркския университет, в статия за Project Syndicate

Набор от взаимосвързани заплахи се прицелват в нашето бъдеще. Някои от тях са идентифицирани отдавна, други са нови. Упорито ниската инфлация от периода преди пандемията отстъпи място на днешната прекалено висока инфлация. Секуларната стагнация - постоянен нисък растеж поради слабото съвкупно търсене, еволюира в стагфлация, тъй като отрицателните сътресения на съвкупното предлагане се комбинират с ефектите от разхлабената парична и фискална политика.

Където лихвените проценти бяха твърде ниски или дори отрицателни, сега се покачват бързо, увеличавайки разходите по заеми и създавайки риск от каскадни дългови кризи. Ерата на хиперглобализацията, свободната търговия, офшорингът и веригите за доставка точно навреме отстъпи пред нова ера на деглобализация, протекционизъм, решоринг (преместване на бизнеси) и съкращения във веригата за доставки.

Освен това новите геополитически заплахи увеличават риска както от студени, така и от горещи войни и допълнително балканизират световната икономика. Ефектите от изменението на климата стават все по-сериозни и с много по-бързи темпове, отколкото мнозина са очаквали. Напредъкът в областта на изкуствения интелект (ИИ), машинното самообучение, роботиката и автоматизацията заплашва да доведе до повече неравенство, постоянна технологична безработица и по-смъртоносни оръжия, с които да се водят неконвенционални войни.

Всички тези проблеми подхранват обратната реакция срещу демократичния капитализъм и овластяват популистки, авторитарни и милитаристични екстремисти както отдясно, така и отляво. Някои нарекоха ситуацията "поликриза" - което Financial Times наскоро определи като модна дума на годината. В последния си доклад за глобалните рискове, публикуван точно преди срещата в Давос през януари, Световният икономически форум (СИФ) също предупреждава за предстоящо "уникално, несигурно и бурно десетилетие".

Каквато и да е предпочитаната терминология, има широко съгласие, че сме изправени пред необичайни нива на несигурност. В своя велик роман "Вълшебната планина" Томас Ман описва интелектуалния и културен климат - и лудостта - довели до Първата световна война. Неговата история се разгръща в санаториум, вдъхновен от един хотел, който е посетил в Давос - Schatzalp, същото място на върха на планината, където сега се провеждат галасъбития, свързани със СИФ.

Тази историческа връзка е твърде подходяща. Сегашната епоха на заплахи прилича много повече на трагичния 30-годишен период между 1914 и 1945 г., отколкото на 75-те години на относителен мир, напредък и просперитет след Втората световна война. Струва си да се помни, че първата ера на глобализацията не беше достатъчна, за да предотврати изпадането в световна война през 1914 г. Тази трагедия беше последвана от пандемия (на испанския грип); краха на борсата през 1929 г.; голямата депресия; търговски и валутни войни; инфлация, хиперинфлация и дефлация; финансови кризи и масивни фалити; и нива на безработица над 20%. Именно тези кризисни условия са в основата на възхода на фашизма в Италия, нацизма в Германия и милитаризма в Испания и Япония - довели до Втората световна война и холокоста.

Но колкото и ужасни да бяха онези 30 години, в края на краищата поколението между двете войни не трябваше да се справя с изменението на климата, заплахите от ИИ за заетостта или косвените пасиви от застаряването на обществото. Освен това световните войни бяха до голяма степен конвенционални конфликти, докато сега конфликтите между големите сили могат да се развият в нетрадиционни посоки.

Доколкото мога да преценя, никой от събиращите се в Давос не пише великия роман от епохата на мегазаплахите. И все пак днешният свят все повече предизвиква предчувствието, което човек получава, когато чете романа на Ман. Твърде много от нас се отдават на самодоволство на върха и игнорират какво се случва в реалния свят под него. Живеем като сомнамбули, пренебрегвайки тревогата за това, което ни чака. По-добре да се събудим, преди планината да започне да се тресе.