Докъде ще стигне Китай в подкрепата си за Русия

До момента Пекин балансира внимателно между подкрепа за Русия и непресичане на "червените линии" на Запада. Но както отбелязва сп. Economist, със засилването на обвиненията от Вашингтон, че Пекин е напът да започне да предоставя оръжия и муниции на режима в Кремъл и да нарушава западните санкции, нараства и рискът сблъсъкът в Украйна да разпали допълнително съперничеството между Америка и Китай и да се превърне в глобален конфликт. "Ако Китай се съюзи с Русия, ще има световна война," предупреди тези дни украинският президент Володимир Зеленски. И макар в момента подобни страхове да изглеждат преувеличени, най-малкото защото нито Китай, нито Америка имат интерес от това, то нарастването на напрежението може да доведе до ескалация, която никой не желае, но и не може да овладее.

Партньорство между неравни

От една страна, Китай има много причини да е недоволен от глобалната нестабилност и всички опасности, произтичащи от войната на Путин. От друга обаче, калкулацията в Пекин вероятно е, че има какво да спечели от ситуацията, стига тя да завърши с победа на Русия или поне не с пълно поражение. В първия случай това ще е загуба за Запада, а във втория Русия ще е отслабена и така Китай ще е още по-силен в техните и без това изначално неравни отношения. "Събитията в Украйна и непосредствените последствия от тях циментират статута на Русия като по-малкия в тандема и заличават дори любезното преструване, че това е равнопоставено партньорство", пише в свой анализ за London School of Economics Бьорн Александър Дюбен, преподавател по международни отношения в китайския Jilin University.

Ако очакваното посещение на Си в Москва през пролетта бъде потвърдено, това ще бъде втората му среща на живо с Путин от началото на инвазията в Украйна Източник: Reuters

Хладното пресмятане на собствените интереси обяснява политиката на Китай, определяна като проруски псевдонеутралитет. Официален Пекин повтаря опорните точки на Кремъл, че виновни за войната са САЩ и НАТО, като в същото време подкрепя териториалната цялост на Украйна и призовава за мир. Претенцията за известно разграничаване от Кремъл, за да не антагонизира още повече Европа и САЩ, не пречи през последната година Китай да увеличава търговията с Русия (при по-благоприятни условия за него заради изолацията на Москва), китайските и руските дипломати да се срещат често, а съвместните военни учения да продължават.

Миналата година двустранната търговия е достигнала рекордните 190 млрд. долара, което е ръст около 30% спрямо 2021 г. Бумът идва основно от това, че Китай, заедно с Индия, замени Европа като основен купувач на руски нефт и газ. В замяна, според данни на Silverado Policy Accelerator, Китай се е превърнал в главен източник на внос за Русия - особено на полупроводници, от които страната има нужда както за цивилно, така и за военно оборудване. И тъй като Apple и Samsung спряха да изнасят смартфони за Русия, Пекин е запълнил нишата и е завзел 70% от руския пазар през третото тримесечие на 2022 г.

Що се отнася до военното сближаване между Пекин и Москва, то буди опасения сред американските съюзници в Азия. В последните месеци Китай е изпратил над 2000 военнослужещи в Русия за съвместни учения, китайските стратегически военни самолети патрулират заедно с руските над Японско море и Източнокитайско море, а китайски кораби наскоро участваха в общи изпитания близо до Япония.

Русия играе и друга роля във външнополитическата доктрина на Китай - засилване на влиянието му в ООН, посочва Жан-Пиер Кабестан, професор по политология от Hong Kong Baptist University. "В отношенията с Русия взимат превес външните интереси на Китай, тъй като те са насочени срещу САЩ и съюзническите системи на САЩ както в Европа, така и в Азия. Основната цел на Китай е да отслаби тези съюзнически системи", казва Кабестан пред CNN.

Дружба нерушима или не съвсем

И докато важността на отношенията с Русия може да не се е променила, независимо от провалите на Путин в Украйна, Китай прави усилия да деескалира реториката си срещу Запада и да смекчи дипломацията си, докато се стреми да съживи икономиката си след един от най-лошите й спадове от близо половин век насам. "Основният приоритет за Китай е икономическото възстановяване, а то изисква да няма дестабилизиращи отношения със САЩ. Това обяснява тази "офанзива за разпръскване на чар" на Пекин", казва пред в. New York Times Юн Сън, директор на програмата за Китай във вашингтонския Stimson Center.

Усилията на Китай за затопляне са насочени предимно към ЕС, който е най-големият му търговски партньор. Пекин се опитва да наложи наратива, че Европа плаща за провокираната от САЩ война чрез по-скъпа енергия, увеличени разходи за отбрана и грижа за украинските бежанци. "Китай използва аргумента, че войната не може да бъде спечелена и Европа се превръща в жертва на стратегията за сигурност на САЩ", казва Юн Сън. По този начин Пекин се опитва да раздалечи Европа от САЩ, а също и да си запази достъпа до европейския пазар. На Мюнхенската конференция по сигурността, от която отлетя за Москва, Ван И се опита да убеди европейските лидери, че Китай иска да подобри отношенията си с тях и да опита да помогне за слагане на край на войната. "Китай осъзна, че е антагонизирал твърде много държави по едно и също време, особено сред развитите държави, които продължават да са негови основни търговски и икономически партньори", посочва Кабестан.

Опитите на Китай за сближаване, най-вече с водещите европейски сили като Германия, Франция, Италия и Испания, биват контрирани от американските предупреждения, че Китай може би оказва неприемлива военна подкрепа на Русия. Всъщност администрацията на Байдън използва спрямо Китай същата тактика, която приложи към Кремъл в навечерието на инвазията - оповестява разузнавателна информация за действията му, включително за помощта за Русия, с надеждата да изостри вниманието на останалите държави. И за момента това изглежда работи. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел заяви, че ако Китай изпраща оръжия на Русия, това би било "червена линия" за Брюксел.

Заявката на Ван И в Мюнхен, че Пекин скоро ще представи споразумение за спиране на огъня в Украйна, беше посрещната със скептицизъм в Европа и САЩ. Китай "много внимателно подхранва тези погрешни представи", че може да повлияе на Путин по отношение на войната, отбелязва пред CNN Александър Габуев от Carnegie Endowment for International Peace. Освен това за разлика от Запада Китай не би искал Путин да плати цената за агресията си в Украйна. Отслабена Русия е приемлива за Пекин, но унизително разгромена - не. От една страна, ако либералните демокрации останат обединени и докажат, че са готови да изтърпят болка, за да защитят базирания на правила международен ред, това би подкопало любимата теория на Пекин, че Западът е в неудържим упадък и китайският модел е бъдещето. От друга, пълната капитулация в Украйна би предизвикала хаос в Москва, който може да застраши и режима в Пекин. "Никога няма да видим сценарий, в който Китай изоставя Русия, защото мисленето в Пекин е, че ако Русия падне, то Китай ще е следващият", посочва Юн Сън. И въпросът е дали в опитите си да предотврати това Пекин ще премине линии, отвъд които рискът прокси войната в Украйна да прерасне в глобален конфликт ще стане труден за овладяване.