🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Счетоводни правила за казино капитализма

Със счетоводството по пазарна оценка компаниите могат да приватизират печалбите, когато балоните растат, и да социализират загубите, когато се спукат

Кризата се корени в лоши счетоводни правила, които превърнаха финансовата система в площадка за комарджии
Кризата се корени в лоши счетоводни правила, които превърнаха финансовата система в площадка за комарджии
Кризата се корени в лоши счетоводни правила, които превърнаха финансовата система в площадка за комарджии
Кризата се корени в лоши счетоводни правила, които превърнаха финансовата система в площадка за комарджии
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ханс-Вернер Зин, почетен професор по икономика в Мюнхенския университет и бивш президент на Института за икономически изследвания Ifo, в статия за Project Syndicate

Грандиозният колапс на Silicon Valley Bank (SVB) - вторият по големина банков фалит в историята на САЩ, събуди спомени за колапса на Lehman Brothers през 2008 г., който предизвика най-тежката икономическа криза след Голямата депресия. Но поне за германците и другите европейци напомня повече на "краха на основателите" (Gründerkrach) от 1873 г. И тогава една ера на евтини кредити е подхранила технологичния бум и след това е предизвикала банкова криза. В онези дни стартъпите бяха в железопътния транспорт, електрониката и химията, но имаше и голям брой финансови стартъпи, които се издигаха с течението. И в двата случая кризата се корени в лоши счетоводни правила, които превърнаха финансовата система в площадка за комарджии.

Либерализацията на германските и австро-унгарските корпоративни закони, която проправи пътя за акционерните дружества, освободи учредителите от частна отговорност и това доведе до експлозия на нови, добре финансирани компании. Голяма част от тази акционерна лудост беше съсредоточена в новосъздадените производствени индустрии, чийто бърз растеж донесе период на безпрецедентен икономически просперитет, известен като "ерата на основателите" (Gründerzeit). Нови финансови институции събираха средства и депозити, за да инвестират в ценни книжа и дялове на компании.

Но слабите счетоводни стандарти в крайна сметка доведоха до катастрофа за новите финансови фирми. Лесно достъпният банков кредит доведе до прегряване на икономиката и подхрани опасен спекулативен балон. Балонът се спука, когато Виенската фондова борса се срина на Черния петък на 9 май 1873 г., дни след като Österreichische Creditanstalt - най-важната банка в Австро-Унгарската империя, се освободи от много голям портфейл от ценни книжа след слухове за предстоящ колапс на пазара. В рамките на година почти една пета от 843-те нови акционерни корпорации фалират. Същото лято вълната от банкрути достига Съединените щати, поставяйки началото на дълготраен глобален икономически спад.

Със сигурност има съществени разлики между днешната финансова паника и Gründerkrach от 1873 г. Настоящата банкова криза не е породена от ирационално раздвижване на пазара, а от рязкото увеличение на лихвените проценти през последната година. В продължение на десетилетие безпрецедентното разширяване на паричното предлагане след глобалната финансова криза от 2008 г. доведе дългосрочните лихвени проценти до исторически ниски нива, генерирайки фантастични печалби от стойността на съществуващи активи, включително дългосрочни държавни облигации, емитирани преди това при по-високи номинални лихвени проценти. Но последвалият инфлационен скок предизвика агресивно затягане на паричната политика, причинявайки колапс на дългосрочните ценни книжа, разбивайки и SVB в процеса. Няколко дни по-късно последва базираната в САЩ Signature Bank, както и Credit Suisse, една от най-големите банки в Европа, ако не и в света.

Въпреки това има ясни паралели между двете кризи, що се отнася до счетоводните правила за финансовата индустрия. Преди кризата от 1873 г. немскоезичните страни позволяваха на компаниите да оценяват инвестиционните имоти в своите книги според цената, на която биха продали на свободния пазар. Този метод на оценка (известен днес като отчитане на пазарна оценка или счетоводство по справедлива стойност) прави балансите нестабилни и засилва циклите бум - срив. При подем стойността на активите на компаниите се увеличава, което предполага повишена кредитоспособност. Това от своя страна позволява на финансовите компании да заемат и да привличат депозити. Когато обаче балонът се спука, стойностите на активите се връщат към нормалните нива. Възходите и паденията системно подкопават фирмите, като често ги превръщат в кухи черупки, лишени от активите си чрез изплащане на дивиденти в резултат на печалби от преоценка.

Настоящата банкова криза не е породена от ирационално раздвижване на пазара, а от рязкото увеличение на лихвените проценти през последната година.

Счетоводството по пазарна оценка подтиква финансовите фирми също да се впускат в прекалено рисково поведение. По време на подем компаниите могат да купуват облигации и други финансови продукти с надеждата за покачване на цените. Ако такива печалби се материализират, те се разпределят между акционерите. И ако балонът се спука, компаниите губят само малка част от собствения капитал, с който им е позволено да оперират, или, както днес, биват спасявани от правителствата и централните банки. Казано по-просто, компаниите могат да приватизират печалбите, когато балони растат, и да социализират загубите (или поне да ги прехвърлят към трети страни), когато се спукат, генерирайки частна възвращаемост дори когато липсва истинска икономическа възвращаемост.

През 1874 г., година след глобалния срив, Германия въведе новаторска счетоводна реформа, предназначена да ограничи излишъците на казино капитализма. Новата система изиска компаниите да използват най-ниската възможна оценка на своите активи - или текущата пазарна цена, или историческата покупна стойност. В резултат на това те бяха принудени да изградят скрити, или "тихи", резерви в балансите си в добри времена, за да смекчат сътресенията, като по този начин направят германската банкова система по-стабилна.

Принципът на най-ниската стойност все още е част от германското корпоративно право и е приложим за всички компании, включително дъщерни дружества на холдингови компании, въпреки че от 2004 г. ЕС изисква холдинговите компании, чиито акции се търгуват на регулирани пазари, да прилагат стандартите на международното финансово отчитане с техните насоки за пазарна оценка. САЩ и повечето западни страни вече бяха възприели метода на пазарна оценка преди това и го приложиха в целия корпоративен сектор.

Сегашната криза подчертава необходимостта от замяна на метода за пазарна оценка с предпазна счетоводна система, основана на принципа на най-ниската стойност. Това би ограничило казино капитализма, ще намали риска от финансови кризи и ще помогне на правителствата да избегнат скъпи спасителни програми. Икономическото развитие ще бъде по-гладко и по-устойчиво и защитниците на свободния пазар няма да трябва да работят толкова усилено, за да убедят обществеността, че ползите от капитализма надвишават присъщите му рискове.

Все още няма коментари
Нов коментар