Накъде ще тръгнат пазарите след SVB и Credit Suisse

Банкови кризи не се случват всеки ден, но когато се случaт, обикновено имат продължителен ефект. Фалитът на SVB и решението на Фед да гарантира всички депозити в банката предизвикаха ефекта на доминото. Първо HSCB закупи бизнеса на SVB на Острова под натиск от Централната банка на Англия за 1 паунд. А на 18 март швейцарската UBS със съдействието на Швейцарската централна банка обяви, че ще придобие Credit Suisse за около около 3 млрд. евро, което първоначално свали акциите на двете банки (след което тези на UBS се възстановиха). Двете събития нямаха връзка, но влошиха допълнително настроенията на борсите.

След SVB акциите и на First Republic Bank, друга регионална банка, също се сринаха. За две седмици First Republic загуби 90% от капитализацията си. Ситуацията принуди гигантите да се намесят: JPMorgan Chase, Bank of America, Wells Fargo, Citigroup и други банки обявиха, че ще влеят над 30 млрд. долара в банката, опитвайки се да избегнат втори фалит, което обаче не доведе до особено положителен резултат. Според WSJ към 22 март Джейми Даймън, изпълнителен директор на JP Morgan, води преговори с останалите големи банки относно нов пакет за стабилизиране на закъсалата банка.

По-малко риск в Европа

В понеделник (20 март) Кристин Лагард, председател на Европейската централна банка, приветства усилията на Швейцарската централна банка за спасяването на Credit Suisse. "Банковият сектор в еврозоната е устойчив, със силни капиталови и ликвидни позиции", сподели Лагард относно състоянието на банките на континента, добавяйки, че централната банка разполага с достатъчно широк набор от инструменти, за да осигури ликвидна подкрепа на финансовата система на еврозоната, "ако е необходимо".

• Музикален доход: формирането на новия инвестиционен сектор

Страданието на европейските банки обаче не може да остане незабелязано, макар и в по-малък мащаб засега. Акциите на испанската Banco Santander, френската BNP Paribas, германската Deutsche Bank и британската HSBC поевтиняваха с около 15% от 8 март насам. Една от причините за по-спокойната ситуация в еврозоната са по-ниските лихви - ЕЦБ повиши по-плавно основния лихвен процент и все още изостава от САЩ. Освен това европейските банки са изложени на по-нисък риск, свързан с облигациите, в сравнение с американските си колеги. На 14 март Moody's понижи оценката си за целия банков сектор в САЩ. Компанията обаче не промени перспективите си за Европа. "Критична разлика между европейската и американската система, която ще ограничи въздействието отвъд Атлантическия океан, е, че притежаваните облигации на европейските банки са по-ниски (като процент) и техните депозити са по-стабилни, след като са нараснали по-бавно", отбелязва агенцията в доклада си. Според Moody's дълговите ценни книжа - които включват държавни облигации - съставляват около 12% от балансите на банките в еврозоната в сравнение с около 30% за търговските банки в САЩ.

"Поради усложнената ситуация във финансовия сектор може би преходна ще се окаже не инфлацията, а по-затегнатата монетарна политика. За съжаление, към момента централните банки нямат правилен ход"

Ивайло Чаушев

Главен пазарен анализатор, "Делтасток"

Не на последно място е по-затегнатата регулаторна рамка на Стария континент. През 2018 г., по времето на Доналд Тръмп, Конгресът отмени части от закона "Дод - Франк", който налагаше по-строги правила за банковия сектор след финансовата криза от 2008 г. Малките и средните банки, с активи под 250 млрд. долара, като SVB бяха освободени от някои капиталови ограничения, както и от задължението да се подлагат на стрес тестове от Федералния резерв всяка година. Преди това само банки с активи под 50 млрд. долара бяха освободени от подобен надзор. За пет години SVB успя да инвестира голяма част от капитала си в държавни облигации, които след повишаването на лихвите се оказаха губеща инвестиция.

Затягане на коланите

"Скорошните сътресения вече започват да влияят негативно на пазарните настроения и на очакванията за икономическия растеж, като вероятността случилите се събития да са последното сътресение не е висока", споделя пред "Капитал" Ивайло Чаушев, главен пазарен анализатор в "Делтасток". Според стратега комбинацията от по-ниско доверие във финансовата система от страна на вложителите и инвеститорите, по-затегнати кредитни пазари, спад в ликвидността и висока волатилност може да доведе до по-сериозно от очакваното забавяне на икономиката, по-висока безработица, по-слаби корпоративни отчети и по-затегнати условия за отпускане на кредити.

• Царете на дивидентите

Икономистите от Goldman Sachs вече понижиха прогнозата си за растежа на БВП на САЩ през четвъртото тримесечие (на годишна база) с 0.3% до 1.2%. Очакванията са най-засегнати да бъдат малките и средните банки, като индексите с по-голяма експозиция към финансовия сектор като Russel и S&P 500 могат да бъдат по-волатилни в сравнение с индустриални и индекси за сини чипове. Малките и средните банки обаче играят важна роля в американската икономика и може ефектът да засегне цялата икономика. Кредиторите с активи под 250 млрд. долара представляват приблизително 50% от търговските и промишлените заеми в САЩ, 60% от кредитите за жилищни недвижими имоти, 80% от кредитите за търговски недвижими имоти и 45% от потребителските кредити според доклад на Мануел Абекасис и Дейвид Мерикъл от Goldman Sachs. Мерикъл и Абекасис прогнозират, че вследствие на събитията кредитирането ще се затегне в по-голяма степен, отколкото по време на дотком кризата, но по-малко, отколкото по време на финансовата криза или разгара на пандемията. На този фон икономистите на банката очакваха Фед да постави на пауза увеличаването на лихвите на 21-22 март или да ги повиши само с 25 б.п.

Падане на меко

Въпреки че пазарите остават сравнително стабилни, а спадът - ограничен до финансовите фирми, централните банки ще бъдат изправени пред тежко решение: дали да продължат да затягат монетарните политики на фона на очертаващата се криза, или да отдръпнат крака от педала. "Мекото приземяване" на икономиката се оказа също толкова вероятно, колкото и очакванията за "преходната" инфлация, поставяйки централните банки в изключително трудна ситуация - да спрат покачването на цените или да рискуват стабилността на финансовата система", посочва Ивайло Чаушев, като според него борбата с инфлацията ще бъде оставена на заден план и целите за потребителските цени да бъдат ревизирани нагоре.

"За момента с изключение на банковия сектор пазарите не реагират особено притеснено", посочва пазарният анализатор, като спадовете при индексите в САЩ и Европа за последния месец са по-скоро умерени. "Въпреки това мисля, че трябва да се подхожда с предпазливост, имайки предвид, че след фалита на "Беар Стърнс" през 2008 г. S&P500 беляза ръст над 10% за няколко месеца, преди да се срине", отбелязва Чаушев. "Също така фактът, че доходността по двегодишните американски облигации спадна с над 100 базисни точки - движение, което е по-голямо от това през 2008, 2002 и равносилно на кризата от 1987 година, ме кара да бъда по-предпазлив. Бид-аск спредовете на американските облигации също индикират по-ниска ликвидност на пазара, което най-вероятно ще задържи волатилността висока", добавя стратегът.

Ходът на инвеститорите

Навигирането на подобни кризи изисква особена комбинация от дисциплина, хладнокръвие и критичен подход. Професионалистите съветват да се избягва вземането на импулсивни решения, продиктувани от паника или алчност, дори текущите развития да са притеснителни. Да се запази дългосрочната перспектива с добре диверсифицираното портфолио и своевременно ребалансиране. Ако поне на нещо ни учи фалитът на SVB, то e, че от съществено значение е и наличието на кешов буфер, който може да се използва при нужда, за да не се налага ликвидирането на инвестиции в неподходящ момент. "Спадовете на пазарите представят добри възможности за инвестиции в качествени активи на по-ниски цени и наличието на списък с предпочитани инвестиции и достатъчна ликвидност позволява възползването от такива възможности, когато възникнат", заключава Ивайло Чаушев.

Q/A с Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, "Елана Трейдинг"

Как могат да се отразят сътресенията на финансовите пазари на глобалната икономика и борсите?

Банковата криза винаги е въпрос на доверие към институциите. Ефектите върху икономиката и борсите от нея зависят от мащабите на загубата на доверие. До тук в САЩ видяхме ликвидна криза на банки от голямо прехвърляне на депозити от институции, които по отчет нямат загуби, но пазарната оценка на активите им е доста по-ниска. За инвеститори и депозанти това е достатъчно, за да възникнат съмнения в стабилността на банките.

Повечето макроикономисти предвиждаха "мека рецесия", като сценариите се изместиха за второто тримесечие на 2023 г. Как се отразява подобна несигурност на пазарните условия?

Рецесията не се прояви в пълна степен, защото много бързо паднаха цените на енергоносителите.

През миналата година нямаше и сериозно затягане на условията за кредитиране, както е по време на предишни рецесии, защото банките спират заемите в очакване на фалити. Лихвите се покачиха, но огромната част от заемите са все още на много ниски фиксирани нива. Затова рецесията се "отлага", а за пазарите тя дори изчезва като вероятно събитие. Банковите проблеми прекъснаха тази позитивна за рисковите активи тенденция.

Какво бихте посъветвали инвеститорите?

Управлението на риска при голяма динамика на пазарите става с по-ниски обеми на сделките и за сметка на това с по-голям толеранс при поставяне на стоп-поръчка. От гледна точка на дългосрочния инвеститор вече се забелязва успокояване на пазарите и това може да е добра възможност за увеличение на рисковите активи в портфейла с хоризонт от няколко седмици и месеца. За по-дългосрочна перспектива смятам, че петролния сектор и добива на някои индустриални метали имат по-добро съотношение риск и възвръщаемост на фона на новите стимули в Китай.