Как ще ги стигнем румънците...

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

Момчил Милев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Как ще ги стигнем американците" е непреходен хит на легендарния български комик Тодор Колев от ранните години на прехода. Сатиричното му послание беше еманация на стремежа към по-нормален живот за цяло едно поколение, съзряло в мизерията през 90-те години на миналия век. Между 1994 и 1998 г. Тодор Колев дори водеше развлекателно предаване с това име по БНТ...

Към края на този период, по времето на управлението на Иван Костов, България направи своите първи крачки към нормалността. Те се материализираха в стремежа на страната да стане част ЕС и НАТО. По това време на международната сцена България и Румъния вървяха "в комплект". Тогава политическият елит в София разглеждаше северната ни съседка като излишен баласт, който ни бави по пътя към утопичния "Западен свят".

Четвърт век по-късно местата на двете държави изглеждат напълно разменени, както ще разберете от настоящата тема на броя на "Капитал". А ако беше жив, Тодор Колев вероятно би направил продължение или римейк на своето знаменито парче, който щеше да носи името "Как ще ги стигнем румънците". Защото, погледнато от Букурещ, в момента "котвата" по пътя към Шенген всъщност сме ние.

В политически и икономически план румънците вече спринтират далеч пред България. Ключовият фактор за това е не само, че те са по-голям пазар и по-близо до Европа, но и че се справиха много по-навреме и по-прагматично с корупцията. Изчиствайки кардинално своята правосъдна система, още преди 10-ина години те поведоха гражданска война с "превзетата държава" и това вече дава плодове. Така манталитетът на политическата класа и бизнеса на север от Дунав се оказват тотално различни.

Добрата новина в случая все пак е, че Румъния е огромен пазар близо до нас, но изчистен от нашите проблеми. Това позволява на българските компании с визия, размах и потенциал да потърсят реализация там, без да се опитват да пробиват с глава циментовите стени на нашата реалност.

Ако обаче пак се върнем в българската действителност, ситуацията определено не е обнадеждаваща. След петите поред парламентарни избори дилемата на управлението изглежда все така почти нерешима. Въпросите са много, а отговорите - нееднозначни: да има ли редовно правителство, ако да, какво да е то, ако не - как да се върви към нов предсрочен вот и каква цена ще плати България заради дългото "междувластие", доминирано от президента Радев (повече - тук).

А ако мислите че петата поред правителствена криза е най-лошото, което може да се случи на българската държавност, само изчакайте първите дни след свикването на новото Народно събрание. В деловодството на парламента вече чака на "нисък старт" подписката на "Възраждане" за организиране на всенародно допитване против приемането на еврото. Според формацията на Костадин Костадинов тя е била подкрепена от над 590 хил. души и това може да означава, че депутатите ще бъдат задължени да вземат решение за свикване на референдум (повече - тук).

Какво следва оттук нататък е въпрос на сложни юридически тълкувания. Може да се окаже обаче, че "Възраждане" се опитват да приложат правен трик и да заобиколят ограниченията на закона за референдумите (забраняващ допитвания, противоречащи на международни договори), като формулират въпроса дали трябва да има отлагане на влизането в еврозоната до 2043 г. А "дългата игра" на Костадинов вероятно е свикване референдуми за излизане от НАТО и ЕС.

Ако все пак трябва да потърсим лъч светлина, който да напомни, че не всичко в България е безвремие, политическо блато и чужди "хибридни" операции, той определено ще дойде от Payhawk - първият български стартъп "еднорог". Младата българска финтех компания, която е първата, оценена от западните пазари на над 1 млрд. долара, продължава успешната си експанзия. За година броят на служителите на фирмата се е увеличил трикратно, а бизнес фокусът й пада върху Западна Европа и специфичния американски пазар (повече - тук).