Дали да има правителство с ГЕРБ е чак третият въпрос

Веднага след изборите разговорът за правителство потъна в огромно количество емоции. Това е разбираемо, но пречи, защото в такава ситуация се засилват крайните гласове. "В-никакъв-случай-едното" и "В-никакъв-случай-другото" блокират рационалния разговор. Спокойните аргументи биват заглушени, крайните взаимни се неутрализират и така рискуваме в наистина ключов за България момент да се вземе най-лесното решение - да не се прави нищо, с всички последствия за това през идващите години, възможно и десетилетия.

Въпреки второто място на изборите основната отговорност за това накъде ще поеме България пада върху "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Политиците от тези няколко партии трябва да намерят много тесния коридор между това да запазят европейската ориентация на страната и да гарантират справедливостта в икономическите и обществени отношения, без да правят компромиси като някакъв вид пълна амнистия на миналите години. ГЕРБ, което всъщност е Бойко Борисов, разбира се също има роля, но колко ще е важна тя до голяма степен зависи първо от решенията на ПП/ДБ през идващите дни.

Част от трудността в момента идва оттам, че целият дебат по темата е фокусиран върху средствата, а не върху причините, които спират България. Да има ли правителство с ГЕРБ е може би третият въпрос, който би трябвало да се задава.

Първият е - може ли да се свърши това, което трябва да се свърши:

• да се оздравят ключови институции, които могат да да ограничат корупцията;
• да се намали влиянието на корупционните мрежи в съдебната система и регулаторите, и съответно;
• да се гарантира по-силната интеграцията в ЕС и намаляване на руското влияние.

Вторият въпрос е каква е цената на алтернативата - на това да няма правителство на ПП/ДБ с ГЕРБ.

Чак след като се види може ли да се постигне успех по първите точки и какво ще се случи в другия вариант, идва и въпросът "Трябва ли с ГЕРБ".

В момента разговорът е затънал в няколко идеологеми.

Основният аргумент на Борисов и привържениците на коалиция с ГЕРБ е, че така ще се гарантира влизане в еврозоната, "Шенген" и отпушване на парите по плана за възстановяване. Това дори и да звучи добре е само на пръв поглед. Еврозоната без ограничаване на корупцията е напълно безсмислена. Дали Пеевски, или друг символ на корупцията, ще краде в левове, или в евро, няма никакво значение. "Шенген" сам по себе си е почти напълно безсмислен - хората просто ще стигат по-бързо от България до места в Европа, където се живее по-добре, по-дълго и има повече възможности. Без промяна на модела парите от плана за възстановяване и другите еврофондове само ще платят за още няколко майбаха на пътните фирми и който там още пълни чекмеджета с кюлчета и пачки.

Основният аргумент на противниците на коалиция между ПП/ДБ и ГЕРБ е, че не можеш да пребориш корупцията с корумпирани и че който се е прегърнал в Борисов, от целия в бяло става до ушите в кафяво, след което напуска политическата сцена. Това по принцип до момента е вярно, но дали винаги ще е така зависи от много други неща - най-общо казано, от положените политически усилия.

Истината е, че за който и да е политик от ПП/ДБ тази ситуация няма положителен изход. И правителство с ГЕРБ, и категоричен отказ, ще донесат щети. От личната гледна точка на повечето десни политици единственият начин те да не загубят е, ако не правят нищо. И това, в случая, може да се окаже много голям проблем.

Целенасочени усилия срещу игра на привидности

В политиката животът на един функционер е ограничен - един-два нормални изборни цикъла, няколко години. Водещият мотив на неговите действия обаче не е колко дълго ще се остане на една позиция или колко процента ще има на следващите избори, а каква работа може да се свърши за хората. Политиката не е игра на привидности, в която удържалия най-дълго печели, а целенасочени усилия, които водят до конкретни резултати.

Всички хора инвестират гласовете и парите си в политиците, защото очакват от тях резултати. Да заемеш позиция да не правиш нищо не е резултат, а обратното - неуспех. Понякога може въпреки всички усилия да не може да се постигне резултат и това е напълно разбираемо. Но в този случай хората ще са получили срещу гласовете и парите си поне максимално много усилия.

Отказ на ПП/ДБ от убедителни усилия да се постигне нещо сега можеше да бъде донякъде разбираем, ако тази коалиция беше във възходящ тренд. Случва се обаче обратното - гласовете за тях намаляват и видимо няма особено голям шанс за два-три месеца това радикално да се промени.

Положителен тренд за "Възраждане", риск от унгарски модел

Положителен тренд обаче има в един друг лагер. Увеличава се хибридно-спонтанния протестен вот около "Възраждане", който заплашва да промени геополитическата ориентация на България. Този тренд много отчетливо расте в среда на служебни правителство и президентско управление. Индиректно, с позиционирането си Румен Радев създава предпоставки за ръст на "Възраждане", като легитимира антиевропейски позиции, които доскоро бяха немислими. "Възраждане" само ги фокусира на парламентарни избори.

Последните показаха ясно, че "Възраждане" е силният играч в този тренд и следващия път ще консолидира вероятно още повече от този вот. През последните месеци един от предизборните щабове искаше да направи кампания сред негласуващите, за да ги убеди да отидат до машините/урните. Резултатите от социологическите проучвания обаче показаха, че единственият печеливш от това ще бъде "Възраждане" - те вероятно са първа партия сред негласуващите.

Те сега успяха да направят много добра кампания около референдума срещу еврото, която ще им помогне и на местните избори, ако той се насрочи заедно с тях. Това носи риска резултатите от него да станат задължителни. Ако това се случи, перспективата за влизане в еврозоната практически ще приключи. Следват цяла плеяда рискове, включително и не само пропуснати възможности, а опасност от нова, сериозна загуба на стойност за поколения напред.

За да се обърне мача с референдума трябва всички да се обединят активно зад кампанията за еврото, което изглежда много трудно постижимо. По-вероятно изглежда да има проформа подкрепа, но без реална кампания и истинска енергия в нея.

Освен риска от криза победата срещу еврото би могла да подготви почвата за по-голям завой тип "Орбан" при Борисов, и за общо управление между ГЕРБ и Възраждане - "щом народът е казал, че това са първите две партии". Между Борисов и Орбан в момента стои само известното неудобство на първия да не му се карат от Брюксел, спрат еврофондовете и евентуално да не го плеснат през ръцете от Вашингтон. Притиснат до стената обаче бившият премиер много лесно може да забрави тези притеснения и да премине към мека, а защо не и по-твърда диктатура.

Преди няколко години срещу нея подобна рязка промяна в ориентацията на България можеше и да има голяма съпротива, но сега се е натрупало немалко разочарование от ЕС - заради умората от чакането да се случи нещо добро, глупави регулациите за бизнеса, и злоупотреби с фондовете, с оправданието че "така иска Европа".

Така в момента залогът изобщо не е дали ще отидем още един-два пъти на избори. Залогът е дали няма да станем втора Унгария в ЕС, или дори по-лошо - Беларус на съюза.

Има ли шанс да започнат реформи

Тези рискове биха могли да се прекъснат от работещо правителство, което на първо място да ограничи възможностите за кражби. В изпълнителната власт има достатъчно финансови и информационни институции като НАП, ДАНС, Сметна палата, митници и други, които могат да блокират корупцията, независимо от съществуващите корупционни мрежи и от влиянието на ГЕРБ в съдебната система и прокуратурата. Споделено влияние в нови ръководства на ключовите регулатори като КЗК, КФН, БНБ и още много, може да рязко да ограничи негативните практики.

В момента, при сегашното разпределение на политическото влияние в обществото, това изглежда като единствено възможното начало на реформите. Това е политическа работа, стотици договорки и много часове разговори - сериозни усилия. Не е никак сигурно, че те ще завършат успешно. За да се случат, ГЕРБ и Борисов трябва все пак да признаят, че в предишния модел на управление - в техния модел на управление, е имало сериозни грешки. Те трябва да покажат, че са готови да конструират нов модел на управление. И то да покажат не с думи на Бойко Борисов - чували сме от него вече всичко, а с конкретни действия.

ПП/ДБ трябва да преглътнат иначе напълно разбираемата си погнуса от работа с ГЕРБ. Защото продуктът от тяхната работа - това, за което инвестираме в тях гласуване, пари и енергия, е не да издават морални присъди, а да произвеждат максимално добри в конкретните условия резултати.

Дори и тези усилия да бъдат направени, няма никаква гаранция, че те ще бъдат успешни. Пред Борисов също няма изцяло добър ход. Той трябва да избира между това да си попризнае, че е грешил много, или да стане втори Лукашенко.

Усилията сега може и да не доведат до идеалния резултат обаче със сигурност няма да бъдат напразни. Сериозните опити да се постигнат договорки за разграждане на корупционния модел със сигурност ще бъдат видени от всички и от тях ще има последствия. Ще се загуби със сигурност обаче, ако не се прави нищо. Дела трябват сега, а не думи.