По паветата на изгубеното време

"Начинът, по който прекарваме дните си, е, разбира се, начинът по който прекарваме живота си." Ако тази мисъл на американската писателка Ани Дилард e вярна, то е вярно и че градовете, в които живеем, са много по-важни от държавите, в които сме.

Защото в тях прекарваме почти всеки час от будното си съществуване и техните проблеми, недостатъци, красоти, тайни кътчета, шумни автобуси, разбити улици и пълни заведения определят часовете ни и оформят мирогледа ни. За някой, който живее във Варна например, какво прави общината за улицата, по която минава всеки ден, или за детската градина на децата му е много по-важна политика от тази, която дават в новините от София. Кметовете, с други думи, са диктаторите на ежедневието ни.

Съзнавайки това, още преди 15 години ГЕРБ започна захващането на общините като част от модела на управление, който изгради. Те са в основата на този модел - през тях се движат парите, през тях се захранват мрежите на влияние и на контрол, върху тях се гради националната политика.

Този модел не е бил заплашван вече над десетилетие, но е на път да изпита най-сериозното си сътресение на местните избори тази година. Най-важната крепост на ГЕРБ - София, изглежда готова да падне. Следващите две - Варна и Пловдив, са раздирани от некадърност и проблеми, но не е ясно дали са готови за промяна. За разлика от парламентарните, местните избори не се повтарят често и тежат повече. В този брой на "Капитал" поглеждаме към тези градове и регистрираме загубеното в тях време.