Какво научихме от прехода или защо е важно ЦСКА да не стане като Пловдивския панаир

След дълги години маневри и една ударна година на подаръци от страна на две герберски общини - Пловдив и Варна, държавата най-накрая се сбогува окончателно с един от активите си - Пловдивския панаир. Преди години пловдивската община удобно си затвори очите, за да позволи на Георги Гергов да овладее съвместното им дружество. Сега варненската също така удобно се направи на идиот, уж не разбирайки, че подарява срещу трохи акциите си на същото това дружество.

Това е основният проблем с публично-частните партньорства - докато от едната страна е много ясно чий интерес се защитава, от другата всичко зависи от хора на изборни позиции. А те могат да бъдат купени, оказва се - в България твърде лесно. Това има два ефекта.

Първо, всява в хората обоснованото предположение, че всеки път ще е така. Сега например е важно да се наблюдава как ще се развие новото общо дружество между ЦСКА и държавата, защото по подобен начин можем да се сбогуваме с парцелите в средата на Борисовата градина. Достатъчно е един чиновник да забрави да обжалва някое вписване или да се съгласи с вдигане на капитала, и частният интерес ще надделее над общия.

И второ, настройва обществото срещу подобен тип сдружения. Което е глупаво дългосрочно, защото общините в България нямат парите, с които да се развият. Нито е нужно да ги имат - доста често частният интерес е по-добрата алтернатива. Това е причината да съществува формата на публично-частно партньорство. И ако искаме градовете ни да изглеждат по-добре, това е що-годе единственият вариант. Но ако не вярваме на хората, които защитават интереса ни или по-зле - активно вярваме, че те ще го продадат при първа възможност, сме обречени на тъга и безпомощност. Така че, докато тъгувате за Пловдивския панаир, който вече си замина, може би е добре да помните, че местните избори имат значение. Защото има много друго, което може да си замине. Или не.