Анализ | Как да разбираме ситуацията в Русия: 10 извода от прекратения поход към Москва

2. Пригожин беше заплаха за Путин, защото той прави почти същите неща, които прави Путин, използвайки и собствените активи на Путин. Както самата руска държава, така и наемническата фирма на Пригожин "Вагнер" са активни режими с големи мрежи за връзки с обществеността и военна екипировка. В режима на Путин градовете Москва и Санкт Петербург са сравнително богати благодарение на колониалната експлоатация на въглеводородни ресурси в Сибир. Богатството се държи от много малко хора, а вниманието на руското население се отвлича с редовен спектакъл от иначе безсмислени войни - Украйна, Сирия, отново Украйна, които трябва да го убедят, че има някакъв външен враг, който оправдава състоянието, в което се намира страната (подсказка: наистина няма).

ЧВК "Вагнер" функционираше като вид интензификация на руската държава, вършейки най-мръсната работа извън Русия, не само в Сирия и Украйна, но и в Африка. Компанията беше субсидирана от руската държава, но направи същинските си пари чрез собствен добив на минерални ресурси, особено в Африка. За разлика от повечето си други начинания, войната на "Вагнер" в Украйна беше губещо предприятие. Пригожин използва отчаянието на руската пропаганда за някаква победа, като си приписва заслугите за победата при Бахмут. Този малък град беше напълно разрушен и вече изоставен по времето, когато "Вагнер" го превзе, с цената на десетки хиляди руски животи. Но тъй като това беше единствената печалба в ужасяващо скъпата, но стратегически безсмислена офанзива на Русия през 2023 г., тя трябваше да бъде представена от медиите на Путин като някакъв вид Сталинград или Берлин. Пригожин успя да насочи фалшивата слава към себе си, дори след като изтегли "Вагнер" от Украйна. Междувременно започна да критикува руските военни началници с все по-вулгарни думи, като по този начин попречи на руската държава (и Путин) да спечелят повече от кървавия спектакъл на нахлуването им в Украйна. Накратко: "Вагнер" успя да накара режима на Путин да работи за него.

"Вагнер" успя да накара режима на Путин да работи за него.

3. Пригожин каза истината за войната. На това трябва да се гледа като един вид самоцелен инцидент: Пригожин е ярък и умел лъжец и пропагандатор. Но позата му в дните преди похода му към Москва направи истината полезна за него. Той искаше да заеме тази позиция в руското обществено мнение: човекът, който се бори лоялно за Русия и спечели единствената значима победа на Русия през 2023 г., въпреки некомпетентността на режима и безсмислието на самата война.

Не съм сигурен, че беше обърнато достатъчно внимание на казаното от него за мотивите на Путин за войната: че няма нищо общо с разширяването на НАТО, а просто иска да доминира Украйна, да замени нейното управление с промосковски приятелски политик (Виктор Медведчук), а след това да заграби ресурсите й и да задоволи руския елит. Като се има предвид начина, по който руската политическа система действително работи, в това има нотка на правдоподобност. Различните обосновки на Путин са драматично несъвместими с начина, по който реално работи руската политическа система.

4. Сега Русия е много по-малко сигурна, отколкото беше преди нахлуването в Украйна. Това е доста очевидна теза, която много хора освен мен изтъкват, връщайки се и до първото нахлуване от 2014 г. Никога не е имало причина да вярваме, най-малко в този момент, че Путин го е грижа за руските национални интереси. Ако беше така, той никога нямаше да започне конфликт, с който да принуди Русия да стане васал на Китай - единствената реална заплаха по нейните граници. Всеки реалист в Москва, загрижен за руската държава, би се опитал да балансира между Китай и Запада, вместо да следва политика, която трябва да я отчужди Запада.

Ако Путин го беше грижа за руските национални интереси, никога нямаше да започне конфликт, с който да принуди Русия да стане васал на Китай.

Путин се опасяваше, че Украйна може да стане пример. За разлика от руснаците, украинците можеха да гласуват свободно и се радваха на свобода на словото и сдружаване. Това не беше заплаха за Русия, но беше заплаха за властта на Путин. Той със сигурност видя Украйна като възможност да създаде спектакъл, за да отвлече вниманието от интензивната корупция на собствения му режим и да консолидира собствената си репутация на лидер, който може да събере това, което лъжливо представи като "руски свят".

Но това няма нищо общо със сигурността на Русия като държава или с благосъстоянието на руснаците като нация. Путин от 2022 г. (много повече от Путин от 2014 г.), изглежда, е повярвал на собствената си пропаганда, надценявайки руската мощ, като същевременно отхвърля реалността на украинската държава и украинското гражданско общество - нещо, което никой реалист не би направил. Това означаваше, че второто нахлуване ще се провали и също (както писах през февруари 2022 г.) - че ще даде възможност на съперник военачалник. Пригожин беше този военачалник и той се възползва от тази възможност.

Всичко това може да изглежда абстрактно, докато собственикът на "Вагнер" не поведе бойците си на поход към Москва, сваляйки шест руски хеликоптера и един самолет и спирайки начинанието си, без изобщо да е срещнал осезаема съпротива. Походът на Пригожин показва, че сравнително малка сила няма да има големи проблеми да достигне Москва. Това не беше така, преди по-голямата част от руските въоръжени сили да бъдат изпратени в Украйна, където много от най-добрите части по същество престанаха да съществуват.

5. Когато е притиснат в ъгъла, Путин се спасява. На Запад се тревожим за чувствата му и какво може да направи, ако се почувства застрашен, и може ли да ни направи нещо ужасно. Путин насърчава тази линия на мислене с постоянни хвалби за "ескалация" и други подобни. В събота изнесе още една реч, пълна със заплахи, този път срещу Пригожин и "Вагнер". След това се качи на самолета и отлетя за друг град. И после сключи сделка с Пригожин. И всички съдебни обвинения срещу Пригожин бяха свалени. И пропагандистите на Путин обясниха, че всичко това е съвсем нормално.

Докато Путин е на власт, ще прави това - ще заплашва и ще се надява, че тези заплахи ще променят поведението на враговете му. Когато това се провали, той ще промени разказа. Неговият режим се крепи на пропагандата и в крайна сметка спектакълът, генериран от военните, служи на пропагандата. Дори когато е толкова унизителен, както беше в събота, когато руските бунтовници маршируваха към Москва и Путин избяга, отговорът му ще бъде да се опита да смени темата.

Заслужава да се подчертае, че в събота заплахата за него лично и за режима му беше реална. И рискът, и унижението бяха несравнимо по-големи от всичко, което можеше да се случи в Украйна. В сравнение с властта в Русия властта в Украйна е маловажна. След това, което току-що видяхме, никой не трябва да спори, че Путин може да бъде притиснат в ъгъла в Украйна и да вземе някакво ужасно решение. Той не може да бъде притиснат в ъгъла в Украйна. Той може да бъде притиснат в ъгъла само в Русия. И сега знаем какво прави, когато това се случи: записва реч и бяга.

(И най-вероятно ще напише чек. Това е предположение. Никой все още не знаем каква е била сделката между Путин и Пригожин. В Русия се говори, че Сергей Шойгу, основната цел на Пригожин, ще бъде принуден да подаде оставка след обвинения в някакъв вид корупция или нещо друго. Има съобщения, че на Пригожин е дадена причина да се тревожи за живота на членовете на собственото си семейство и тези на други лидери на "Вагнер".

Лично аз предполагам, че един от елементите са парите. На 1 юли "Вагнер" щеше да спре да съществува като отделна единица, поне формално. Както всички частни армии, тя трябваше да се подчини на Министерството на отбраната, тоест на Шойгу. Това може да обясни момента на бунта. Ако "Вагнер" престане да функционира както преди, Пригожин щеше да загуби много пари. Не е неразумно да се предположи, че той е тръгнал към Москва в момент, когато все още имаше огневата мощ да генерира последно плащане.

Метафорите на мафията могат да помогнат тук, не само защото не са и метафори. Можете да мислите за руската държава като за рекет за защита. Никой не е наистина в безопасност, но всеки трябва да приеме "защита" със знанието, че това е по-малко рисковано от бунта. Рекетът за защита винаги е уязвим от друг подобен рекет. Марширувайки от Ростов на Дон към Москва, Пригожин разбиваше една защита и предлагаше друга. По тази логика можем да си представим предложението на Пригожин към Путин по следния начин: аз разполагам по-голямата сила и сега искам от теб пари за защита. Ако искаш да продължиш собствената си защита, плати ми, преди да стигна до Москва.)

6. Топ участниците са фашисти, а фашистите могат да враждуват. Ние не използваме много термина "фашист", тъй като руснаците (особено руските фашисти) го използват за своите врагове, което трябва да е объркващо и да изглежда някак си политически некоректно да се използва. И поради друга причина: за разлика от италианците, румънците и германците от 30-те години на миналия век, режимът на Путин е извлякъл огромни печалби от изкопаеми горива, които е използвал и за да повлияе на западното обществено мнение. И все пак, ако Русия днес не е фашистки режим, наистина е трудно да се разбере кой режим би бил фашистки. Тя е по-ясно фашистка от Италия на Мусолини, която измисли термина. Руските фашисти са в челните редици и на двете инвазии в Украйна - както на бойното поле, така и в пропагандата. Самият Путин използва фашистки език на всяка крачка и преследва фашистката цел за геноцид в Украйна.

Пригожин обаче е по-ефективният фашистки пропагандатор по време на тази война, използвайки стратегически символи на насилие (чук) и изображения на смърт (гробища, истински трупове), за да затвърди позицията си. "Вагнер" включва много голям брой открито фашистки бойци. Конфликтът с Шойгу има и расистки нюанси - в провагнерските канали на Telegram той е наричан "дегенератът от Тува" и други подобни.

Разликата между фашистите обаче може да изглежда много значима, когато това е всичко, което се предлага, и е ясно, че много руснаци са били дълбоко засегнати от сблъсъка на двата фашистки лагера. Въпреки това е важно да се уточни разликата между фашизма на Путин и Пригожин и този от 30-те години. И двамата мъже са много загрижени за парите, което първото поколение фашисти като цяло не е било. Путин и Пригожин са олигархични фашисти - порода, която си струва да се наблюдава и тук, в САЩ.

7. Разделението в Русия е реално и вероятно ще продължи. Някои руснаци празнуваха, когато "Вагнер" свали руски хеликоптери, а други бяха учудени, че могат да го направят. Някои руснаци искаха действие, други не можеха да си представят промяна. Повечето руснаци вероятно не се интересуват много, но тези, които го правят, не са на едно и също мнение. Режимът на Путин ще се опита да промени темата, както винаги, но сега му липсва офанзивна мощ в Украйна (без "Вагнер") и следователно способността да създаде кой знае какъв спектакъл. Руската пропаганда вече се обърна срещу "Вагнер", които, разбира се, бяха вчерашните герои и идентификацията с тях беше въпрос на престиж.

Путин и Пригожин са олигархични фашисти - порода, която си струва да се наблюдава и тук, в САЩ.

Може да се окаже трудно за руските пропагандисти да открият герои в историята с похода на "Вагнер" към Москва. Ако "Вагнер" е толкова ужасна, защо всички я оставиха да продължи напред? Ако руското Министерство на отбраната е толкова ефективно, защо направи толкова малко? Ако Путин управлява, защо избяга и дори остави преговорите на Лукашенко от Беларус? Ако Лукашенко е героят на историята, какво казва това за Путин?

Не е ясно и какво ще се случи сега с военната корпорация. Кремъл твърди, че нейните хора ще бъдат интегрирани в руските въоръжени сили, но е трудно да се разбере защо биха приели това. Те са свикнали да бъдат третирани с по-голямо уважение (и да получават по-добро заплащане). Ако "Вагнер" остане непокътната под някаква форма, трудно е да се разбере как може да й се вярва - в Украйна или където и да е другаде. В по-широк план Путин сега е изправен пред лош избор: ако толерира бунта, изглежда слаб; ако започне чистка в режима си, рискува нов бунт.

8. Едно от престъпленията на Путин срещу Русия е разправата му с опозицията. Това може да изглежда като допирателна: какво общо има опозицията в затвора или в изгнание с бунта на Пригожин? Работата е там, че лишаването им от свобода и изгнанието означаваше, че те не биха могли да направят много, за да развият собствените си идеи за бъдещето на Русия след случилото се, което иначе би било отличен повод да го направят. Режимът на Путин очевидно е изхабен, но няма кой да го каже и да предложи нещо по-добро от поредния застаряващ фашист.

Мисля за разликата с 1991 г. По време на опита за преврат през август срещу Горбачов руснаците се събраха в Москва. Може и не всички да са били поддръжници на Горбачов, но са виждали заплахата, която представлява военният преврат за собственото им бъдеще. Съпротивата срещу преврата даде на Русия шанс за ново начало - шанс, който беше пропилян. Нямаше съпротива срещу този преврат, отчасти поради систематичното политическо израждане на режима на Путин. Ако смелите руснаци, които излязоха на улицата през 1991 г., сега са доволни, че не са зад решетките или в изгнание, това означава, че на руснаците като цяло им е отнет шанс да мислят за политическо бъдеще.

9. Това беше предварителен преглед на края на войната в Украйна. Когато има значим конфликт в Русия, руснаците ще забравят за Украйна и ще обърнат внимание на собствената си страна. Това се е случвало неведнъж и може да се случи отново. Когато такъв конфликт продължи повече от този (само един ден), руските войски ще бъдат изтеглени от Украйна. В този случай "Вагнер" се оттегли от Украйна, а след това войските на Рамзан Кадиров напуснаха Украйна, за да се бият с "Вагнер" (което предвидимо не успяха да направят, но това е друга история). При по-продължителен конфликт редовните войници също биха напуснали. Ще бъде невъзможно да се защитят Москва и нейните елити по друг начин. Московските елити, които мислят напред, трябва да искат тези войски да бъдат изтеглени от Украйна сега. При сегашната си траектория Русия вероятно ще се изправи пред вътрешна борба за власт по-рано, отколкото по-късно. Ето как свършват войните: когато се усети натиск вътре в политическата система. Тези, които искат тази война да свърши, трябва да помогнат на украинците да упражнят този натиск.

10. Събитията в Русия (като и събитията в Украйна) до голяма степен се определят от избора на руснаците (или украинците). В САЩ имаме империалистическия навик да отказваме участие и на двете страни в този конфликт. Твърде много хора, изглежда, смятат, че украинците се бият заради САЩ или НАТО, докато всъщност ситуацията е точно обратната: украинската съпротива е тази, която убеди други нации да помогнат. Твърде много хора все още смятат, че САЩ или НАТО имат нещо общо с личното решение на Путин да нахлуе в Украйна, когато всъщност характерът на руската система (и собствените думи на Путин) ни предоставят повече от достатъчно обяснение.

Някои от тези хора сега твърдят, че пучът на Пригожин е планиран от американците, което е глупаво. Администрацията на Байдън доста последователно работи срещу "Вагнер". Основната американска връзка на Пригожин беше упоритата му дейност като ръководител на руската Агенция за интернет изследвания, за да бъде избран Тръмп през 2016 г. Други се мъчат да обяснят похода на Пригожин към Москва и края му като някакъв сложен политически театър, в който целта е Пригожин и "Вагнер" да се преместят в Беларус, за да организират удар срещу Украйна от север. Това е нелепо. Ако Путин и Пригожин бяха в отношения на сътрудничество, те можеха просто да се договорят за такъв ход по начин, който нямаше да навреди на репутацията им (и да остави Русия по-слаба).

Ако Путин управлява, защо избяга и остави дори преговорите на Лукашенко от Беларус?

Путин избра да нахлуе в Украйна по причини, които са имали смисъл за него в системата, която е изградил. Пригожин се съпротивляваше на Путин по причини, които имаха смисъл за него като човек, който се е възползвал от тази система отвътре. Бунтът беше избор в рамките на избора на Путин за война и той е пример за бедствието, което Путин донесе на страната си.