От Blackwater до "Вагнер" - как частни армии водят войни по света
С приключването на американските военни кампании в Ирак и Афганистан индустрията стана твърде пренаселена, защото все повече фирми се конкурират за един намаляващ пазар
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Частните военни компании отново попаднаха в центъра на вниманието, след като в края на юни групата "Вагнер" направи опит за метеж в Русия
- Освен САЩ и Русия, още няколко други държави използват услугите на ЧВК или наемници наред с редовните си въоръжени сили
- Групи като Human Rights First водят кампании срещу използването на частни военни контрактори от страна на правителствата
"Продавахме стоки за по 1 млн. долара годишно с логото на компанията", казва Ерик Принс, основател на частната военна компания Blackwater, преди повече от десет години.
Наемническата фирма придобива световна известност като поема част от функциите на американската армия по време на военните действия в Ирак и Афганистан. Тя имаше много почитатели, защото беше беше станала пионер в нов клон на отбранителната индустрия, печелейки общо около 2 млрд. долара от САЩ за предоставяне на въоръжен персонал на Пентагона, Държавния департамент и тайно на ЦРУ. Фирмата обаче получаваше многобройни критики, че е недисциплинирана и че всъщност представлява безотговорна група наемници.
През 2010 г. Ерик Принс се отказва от този бизнес. Той продава Blackwater, която основава през 1997 г. и която първоначално стартира дейността си като обучава полицията как да се справя със стрелбите в училища. След серия скандали в Ирак и Афганистан компанията става по-малка и започва да се занимава предимно с по-малко противоречиви дейности, като охрана на дипломати и обучение. Сменя името си на Academi, след което се слива с Triple Canopy, за да образува Constellis Holdings. Academi и нейните предшественици предоставят услуги за сигурност по договор с федералното правителство на САЩ.
Частните военни компании или ЧВК отново попаднаха в центъра на вниманието, след като преди около две седмици групата "Вагнер" направи опит за метеж в Русия и стигна на 200 км от Москва, преди да спре похода си. Това беше най-голямото предизвикателство в над 20-годишното управление на руския президент Владимир Путин.
Правителствата по света все повече разчитат на ЧВК, които осигуряват логистична подкрепа, сигурност и дори водят истински войни. Известно е, че няколко държави, освен САЩ и Русия, използват частни армии или наемници наред с редовните си въоръжени сили.
Трансформацияи конкуренция
Първоначално Принс изобщо не е възнамерявал да изгражда нов вид отбранителна фирма. Той обаче е попаднал на огромна възможност да запълни пропуските във военния капацитет по икономически ефективен начин. В началото на века Blackwater осигурява сигурността на държавни служители като Пол Бремер, ръководител на преходната власт след нахлуването в Ирак, а след това и на висши служители на Държавния департамент в Ирак и Афганистан.
С приключването на американските военни кампании в Ирак и Афганистан индустрията обаче става твърде пренаселена. Все повече фирми се конкурират за един свиващ се пазар. Но намаляването на активността на Blackwater създаде пространство за двама други конкуренти: DynCorp International, сега част от Amentum, която се занимава с военна сигурност, и Triple Canopy, основана през 2003 г. с бизнес модел, подобен на този на Blackwater. Academi се слива именно с Triple Canopy и създават Constellis Holdings, която сега е собственост на инвестиционната компания Apollo Global Management.
Правозащитни групи като Human Rights First водят кампании срещу използването на частни военни изпълнители от правителствата, а Барак Обама директно атакува Blackwater в първата си президентска кампания. Джордж У. Буш реагира на това, като леко затегна правилата за нейното използване.
Въпреки кампаниите срещу това има информации, че ЧВК са били използвани по време на войната в Персийския залив, конфликтите на Балканите, войната в Ирак и войната в Афганистан.
Освен в САЩ и Русия, наемнически армии са били използвани от Обединените арабски емирства, ЮАР, Либия и Нигерия. Съществуват не толкова популярни частни военни компании, базирани в Обединеното кралство, Германия, Франция, Полша и Турция, като списъкът не е изчерпателен. В Русия има още четири ЧВК, които действат паралелно на "Вагнер".
Твърди се, че Обединените арабски емирства залагат много на наемници и използват услугите на няколко частни военни компании. Те са участвали в конфликтите в Йемен и Либия, като са предоставяли бойна подкрепа и услуги по гарантиране на сигурността. Правителството на Нигерия търси помощта на частни военни контрактори, като например базираната в Южна Африка компания STTEP, в борбата си срещу терористичната група "Боко Харам".
Наемните войници разшириха дейността си не само на сушата, но и в открито море . Държавите например все повече разчитат на ЧВК за опазване на плавателните съдове, движещи се по морските маршрути, нападани от сомалийски пирати.
ЧВК работят въз основа на договорни споразумения с клиентите си и следва да се подчиняват на правната рамка, установена от държавите, в които са базирани и в които изпълняват мисии. Въпреки това частните армии функционират в сенчеста среда и често без ясна юрисдикция.
Явна срещу прикрита собственост
За разлика от явната собственост при Blackwater, ситуацията при "Вагнер" е различна. Покрай участието на руската частна армия в анексирането на Крим и в гражданската война в Сирия беше необходимо да се създаде структура, която да позволи на Путин да провежда тайни военни операции на терен и без Русия да е официално замесена. Такъв е случая и с подкрепата на "Вагнер" за сепаратистките сили в Донбас. Стратегията се оказа успешна, поне докато противоречията между частната армия и руското военно командване не ескалираха до бунта на Пригожин и Уткин, които се приемат за съоснователи на частната армия на Путин.
След прекратяването на метежа руският президент призна, че държавата всъщност изцяло е осигурявала издръжката на наемническата група. Компанията "Конкорд", която притежава "Вагнер", е получила за година над 86 млрд. рубли (около 922 млн. евро) бюджетни пари за издръжка на бойците и допълнителни финансови стимули. Признанието на руския президент след години строго пазене на тайна потвърждава, че реално "Вагнер" наистина е била "частна армия на Путин".
Правни проблеми
Правните проблеми на Blackwater отдавна не са тайна и бяха широко отразени. На 16 септември 2007 г. на площад Нисур в Багдад група наемници на Blackwater, натоварени със задачата да охраняват служители на Държавния департамент, откриват огън по малък автомобил. Военните твърдят, че са били нападнати първи, докато други свидетели казват, че наемниците са започнали да стрелят, защото колата не е искала да се махне от пътя на конвоя. Иракската полиция и други сили на Blackwater също се включили в престрелката. Съобщава се, че са убити общо 20 иракски цивилни граждани. Американското и иракското правителство провеждат разследване, като версиите им за случилото се никога не съвпадат. В края на 2020 г. президентът Доналд Тръмп помилва четиримата осъдени от Blackwater, участвали в инцидента през 2007 г.Този случай предизвика общонационален интерес в САЩ към размера и числеността на частните армии, използвани в Ирак, и повдигна въпроси за законността, отчетността и надзора над тях. Възникнаха въпроси дали те са помогнали или са навредили на позицията и мисията на страната в Ирак и дали САЩ трябва да разчитат на частни компании, за да водят и печелят войни.
При "Вагнер" неспазването на законите е открито и брутално. През януари бивш командир от наемническата армия поиска убежище в Норвегия, след като дезертира. Той твърди, че е станал свидетел на военни престъпления в Украйна. Германското разузнаване смята, че наемниците на "Вагнер" може да са извършили и клане на цивилни в Буча през март 2022 г. ООН и френското правителство обвиняват членове на "Вагнер" в извършване на изнасилвания и грабежи срещу цивилни граждани в Централноафриканската република. През 2020 г. САЩ обвини наемниците на "Вагнер", че са заложили противопехотни мини и други самоделни взривни устройства в и около либийската столица Триполи. Основателят на Вагнер Евгений Пригожин пък пък разпространи видеоклип от екзекуцията на дезертирал боец на компанията, който е убит с каменарски чук.
2 коментара
Горният обзор отново подкрепя тезата, че сложни явления/процеси не могат да се обяснят простичко. Те си остават сложни, а само обясненията - прости...
ЧВК не са измислени нито от Принс, нито от Евгений Вениаминович. Куманската конница, която Калоян използва във войните си с Византия не е нищо друго, освен средновековна ЧВК. Същото са и ландкнехтите, които Дюрер обезсмъртява в гравюрите си. Такива са и "армиите" на градовете-държави в Средновековна Италия, които се отдават под наем на съседите срещу товари злато. А Рамбо във Виетнам/Афганистан какво е?
Съвременните ЧВК са същото: прокси сили на държавите за силово налагане (непряко) на техните интереси. Както го прави Blackwater при войните на САЩ срещу Ирак и Афганистан, както го прави Вагнер за отстояване на руските интереси в Сирия, в Либия, в Субсахарна Африка, а може би и другаде. Дотук нищо ново.
Новото и нетипичното е участието на Вагнер в преки бойни действия в Донбас рамо до рамо с редовната армия. Причините за това излизане от системата прокси и влизането в пряко/директно участие в бойни действия на страната на страната си (извинявам се за тафтологията, но не пиша докторат) според мен е продиктувано от два фактора:
а) професионална подготовка на наемниците;
б) жертвити от страна на Вагнер не се пишат на сметката на армията: поискаха - отидоха...
Участието на Вагнер в преки военни действия е нормално да изисква тяхното въоръжаване с всичко, което се използва на война: бронирана техника, авиация, ПВО, стволна и реактивна артилеирия, средства за РЕБ, дронове, разузнавателна информация, боеприпаси.
Няма ЧВК, която да притежава собствено тежко въоръжение. Когато се налага, то се предоставя ЗА ПОЛЗВАНЕ от страната-наемател, каквото правят и САЩ в Сирия с кюрдските части, например. Цялото предоставено на Вагнер тежко въоръжение от МО на РФ вече е върнато. Остойностяването на предоставеното въоръжение, боеприпаси и заплати на наемниците огласи Путин след псевдометежа на Готвача, което горе са нарича не особено коректно "издръжка". Издържа се медиа, например или лека жена, което понякога е едно и също...
Казусът" Вагнер на война" е нетипичен за ЧВК, които обикновено по договори се занимават с обучение на спецчасти или на командири (каквото опита на направи приемникът на Blackwater в Китай и на мига бе санкциониран от американското правителство), с охрна на важни обекти и лица в горещи райони или с "малки мръсни" войни.
Затова и проблемите, които се очертаха от участието на частна структура във преки военни действия станаха много видими:
а) не бе създаден механизъм за субординация между военното командване и това на Вагнер;
б) ЧВК водеше войната по свои си правила, които понякота не съвпадаха с обичайните правила за водене на война;
в) ЧВК отхвърляше всякакви форми на армейски контрол с формулата: поставихте ни задача - изпълнихме я, как - не е ваша работа.
Вагнер като военна структура няма да се върнат на фронта в Донбас именно по тия причини, макар да са безкрайно ефективни. Вредите от прецедента, който бе допуснат с включването им в бойни действия потенциално са значително по-големи от успехите им на бойното поле - превземането на Соледар и Артьомовск.
Ето защо Вагнер видимо ще се върне към амплоато на всяка една съвременна ЧВК - прокси сила на държавата. И в Африка няма да вее знамето си, а руския трибагреник.
Фактът с предислоцирането на Вагнер в Беларус, е откровен намек, че процесът на деинтегрерането на структурата от редовната руска армия е поставен на пауза. Връщането на Вагнер на фронта или преформатирането ѝ зависи от по-следващите действия на САЩ за активирането на постсъветското Нато.
Всъщност бившите съветски сателити, а сега американски такива не са нищо повече от US прокси сили, ако трябва да сме точни. Наемнически структури на поредния крал по Средновековному.
Така че, рано е варим жито за Вагнер.
А че "пазарът" за ЧВК изобщо не се свива, е пределно видимо от нестабилността, която САЩ създават в света. Както казваше един известен американец: "Ако САЩ ги нямаше, светът би бил прекрасно място за живеене".
До тогава.
Грешиш. Ако Путин го нямаше, тогава светът щеше да е прекрасно място за живеене. А ЧВК определено са съкровища. От ТВУ и затвора - право там. И Френският чуждестранен легион е същата китка.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.