Коментар | Харари: Терорът на "Хамас" е и урок за цената на популизма

Аз имам семейство и приятели в кибуците Беери и Кфар Аза и чух много ужасяващи истории. "Хамас" имаше пълен контрол над тези две общности в продължение на часове. Терористите ходеха от къща на къща, систематично убиваха цели семейства, убиваха родители пред децата им и вземаха заложници, дори бебета и баби. Ужасените оцелели са се заключвали в шкафове и мазета, викайки армията и полицията за помощ, които не успяха да дойдат, докато не беше станало твърде късно.

Моят 99-годишен чичо и неговата 89-годишна съпруга са членове на Беери. Всички контакти с тях бяха прекъснати малко след като "Хамас" превзе кибуца. Получих известие, че са оцелели. Познавам много хора, които получиха най-лошата новина в живота си.

Леля ми и чичо ми са двама твърди евреи - родени в Източна Европа през годините между двете войни, те вече са загубили един свят в холокоста. Израснахме с истории за беззащитни евреи, които се крият от нацистите в шкафове и мазета, без никой да идва да им помогне. Държавата Израел беше основана, за да гарантира, че това никога няма да се повтори.

И така, как се случи това? Как държавата Израел изчезна в такъв момент?

На едно ниво израелците плащат цената за години на високомерие, през които нашите правителства и много обикновени израелци се чувстваха толкова по-силни от палестинците, че можехме просто да ги игнорираме. Има много неща за критика в начина, по който Израел се отказа от опита да сключи мир с палестинците и държеше милиони от тях под окупация в продължение на десетилетия. Но това не оправдава зверствата, извършени от "Хамас", която във всеки случай никога не е искала мирен договор с Израел и е направила всичко по силите си, за да саботира мирния процес в Осло. Всеки, който иска мир, трябва да осъди и наложи санкции на "Хамас" и да поиска незабавното освобождаване на всички заложници и пълното разоръжаване на групировката.

Израснахме с истории за беззащитни евреи. Държавата Израел беше основана, за да гарантира, че това никога няма да се повтори.

Но каквито и да са обвиненията към Израел в този процес, това не обяснява дисфункционирането на държавата. Истинското обяснение за него е по-скоро популизмът. В продължение на много години Израел се управлява от Бенямин Нетаняху, който може да е PR гений, но е некомпетентен за министър-председател. Той многократно постави личните си интереси пред националните и изгради кариерата си върху разделянето на нацията и обръщането й срещу себе си. Назначаваше хора на ключови позиции въз основа на лоялност, а не на квалификация, приписваше си заслугите за всеки успех, като никога не е пое отговорност за провалите и не отдаваше значение нито на казването, нито на чуването на истината.

Коалицията, създадена от Нетаняху през декември 2022 г., беше най-лошата. Това е съюз на месиански фанатици и безсрамни опортюнисти, които пренебрегнаха многото проблеми на Израел - включително влошаващата се ситуация със сигурността, и се съсредоточиха върху заграбването на неограничена власт за себе си. В преследване на тази цел те приеха изключително разделящи политики, разпространяваха възмутителни теории на конспирацията за държавните институции, които се противопоставят на техните политики, етикетираха служещите на страната елити като свързани с "дълбоката държава" предатели.

Нетаняху многократно постави личните си интереси пред националните и изгради кариерата си върху разделянето на нацията и обръщането й срещу себе си

Правителството беше многократно предупреждавано от собствените си сили за сигурност и от множество експерти, че политиката му застрашава Израел във време на нарастващи външни заплахи. Когато началникът на щаба на Израелските отбранителни сили (IDF) поиска среща с Нетаняху, за да го предупреди за последиците за сигурността от политиките на правителството, Нетаняху отказа да се срещне с него. Когато министърът на отбраната Йоав Галант все пак вдигна тревога, Нетаняху го уволни. Той беше принуден да възстанови Галант само заради избухналото обществено възмущение. Подобно поведение в продължение на много години улесни бедствието да удари Израел.

Без значение какво мисли човек за Израел и израелско-палестинския конфликт, начинът, по който популизмът разяжда израелската държава, трябва да послужи като предупреждение за други демокрации по света. Израел все още може да се спаси от катастрофа. Страната все още има решаващо военно предимство пред "Хамас", както и пред многото си други врагове. Дългата памет за еврейското страдание сега галванизира нацията. IDF и други държавни органи се възстановяват от първоначалния си шок. Гражданското общество е мобилизирано както никога досега, запълвайки много празнини, оставени от нефункционирането на правителството. Гражданите стоят на дълги опашки, за да дарят кръв, да посрещнат в домовете си бежанци от зоната на военни действия и да дарят храна, дрехи и други неща от първа необходимост.

В този час на нужда ние също призоваваме нашите приятели по целия свят да застанат до нас. Има много неща за критика в поведението на Израел в миналото. Миналото не може да бъде променено, но се надяваме, че щом победата над "Хамас" бъде осигурена, израелците не само ще потърсят отговорност от сегашно правителство, но и ще изоставят популистките конспирации и месианските фантазии - и ще положат честни усилия за реализиране на основополагащите идеали на Израел за демокрация у дома и мир в чужбина.