Коментар | Какво ще последва войната на "Хамас"

Тези организации и днес са се придържали към концепцията, че израелската огромна сила ще възпре "Хамас" да подпалят нова война. Техните политически ръководители начело с премиера Бенямин Нетаняху бяха стигнали до заключението, че периодичното избухване на палестинското насилие е управляемо, докато си представяха, че окупираните ще приемат безкрайна окупация.

Израелските власти бяха стигнали до заключението, че периодичното избухване на палестинското насилие е управляемо.

Операцията на "Хамас" показва погрешността на този подход. Сега става ясно без съмнение, че една структура, която непрестанно призовава за унищожението на Израел и която отвлича израелски цивилни граждани, не може да продължава да съществува на израелската граница.

След като Комисията на Агранат оповестява своите първоначални заключения през 1974 г., премиерът Голда Меир и Моше Даян подават оставка. Меир се оттегля с достойнство, докато Даян отхвърля призивите да го направи, тъй като комисията не е препоръчала това.

Нетаняху със сигурност копира поведението на Даян, но сега той без съмнение е изправен пред позорната развръзка на своята 40-годишна политическа кариера. Макар твърдата му риторика да му спечели поддръжници у дома и в чужбина, тя никога не покри реалността и операцията на "Хамас" по време на неговото управление го превърна в тигър без нокти. Нетаняху обеща, че неговите политики ще укротят палестинците, но те извършиха най-тежката атака в историята на Израел. Твърдеше, че икономическите пакети ще умиротворят палестинците, но се оказа, че тяхната привързаност към земята е по-силна от паричните стимули. Неговата стратегия никога не се е простирала отвъд даването на карт бланш на военните в палестинските територии.

Докато развенчаването на Нетаняху ще бъде дълъг процес, това на неговите подчинени ще се случи в седмиците след насилието. Катарзисът, до който доведе тази война, ще навлезе по-дълбоко в армията и ще се разпространи до висшите ешелони на разузнавателните служби.

"Хамас" ще бъдат изправени пред час на разплата. Израелското разузнаване често говори за разрушаване на "терористичната инфраструктура". Атаката ще му осигури възможността да го направи. Широкомащабната израелска наземна операция е сигурна, а дългосрочната окупация е вероятна. Въпреки че лидерите на "Хамас" ще се преместят в подземни бункери, е под въпрос дали ще намерят сигурно убежище.

Международната общественост ще даде на Израел благословия да се справи с "Хамас". Обичайната критика относно цивилните жертви ще бъде по-малка, точно както беше по време на израелската война с "Хизбула" през 2006 г. Но западните правителства могат да бъдат по-ефективни като използват своето влияние за оказване на натиск върху Катар и Турция да изгонят представители на "Хамас", да затворят техните офиси и да забранят финансирането.

Дали атаката ще затвори глава в израелската история е най-важният въпрос. В крайна сметка войната от 1973 г. заедно с разкритията през 1977 г., че съпругата на наследника на Голда Меир е имала незаконна чужда банкова сметка, доведоха до прекратяване на 29-годишната хватка на левите върху властта.

Днес израелският тръбен зов е за отмъщение. Когато този зов заглъхне, ще последва равносметка. Но възстановяване на израелското ляво и подновяване на мирния процес са малко вероятни. След като палестинците отхвърлиха израелския мирен план през 2000 г., левицата е в застой. Днес тя се е свила от пика на влиянието си до една от най-малките групи в израелския парламент.

През 1973 г. осъзнаването, че Израел не е непревземаем, постави страната по пътя на мира с Египет. Най-голямата трагедия на сегашната война ще бъде неспособността да стане същото с палестинците.