Коментар | Враговете на демокрацията ни подлагат на тeст

Този нов ред ще бъде такъв, в който САЩ ще изпаднат в изолация, без да могат или да искат да играят решаващата си роля в подкрепа на европейската сигурност. Европа ще се превърне в анекс към Азия, като правилата ще се определят от Китай, а Близкият изток ще се върне към Средновековието, без да има възможност да се противопостави на ислямския фундаментализъм.

Нападението на "Хамас" срещу Израел не е просто военен акт, а част от геноцидна кампания. Никой не биваше да се изненадва от нейната бруталност, а всеки, който смята, че обезглавяването на бебета и убийството на възрастни хора са били просто реакция на израелски простъпки, трябва да прочете оригиналния завет на "Хамас" от 1988 г. - своеобразна конституция на организацията.

Този документ отбелязва, че както казва Пророкът: "Последният час няма да настъпи, докато мюсюлманите не се бият срещу евреите и мюсюлманите не ги убият, и докато евреите не се скрият зад камък или дърво, а камъкът или дървото не кажат: "Мюсюлманин или служител на Аллах, зад мен има евреин; ела и го убий."

Точно това се случи в Израел. Но клането не е проблем само на Израел. Враговете на демокрацията, независимо дали са светски или религиозни, се стремят да се възползват от тези нападения. Някои от тях координират действията си, а други се стремят да разпалват огъня и да оказват подкрепа чрез посланията си.

Междувременно някои западни политици и коментатори призовават да не се прави нищо, което може да доведе до ескалация или да предизвика "спирала на насилието". Те казват, че трябва да проявим повече разбиране към палестинците, които са толкова зле третирани от Израел - в края на краищата Израел е направил много грешки. Това обаче е просто обвиняване на жертвата. Подобни аргументи са изтъквани, често от едни и същи хора, за да се обясни войната на Путин в Украйна - или поне да се омаловажи.

Тези аргументи само отклоняват вниманието от факта, че в Левант "Хамас" иска да убива евреи и да изтрие Израел от картата. Скандирането "От реката до морето Палестина ще бъде свободна" ясно показва това. И именно за тази заявена цел - изкореняването на Държавата Израел, "Хамас" се финансира от ирански и катарски спонсори.

Но отново - предизвикателството, пред което сме изправени, не се ограничава само до Израел. Поражението там би имало огромни и по-широки последици: Демокрацията в Близкия изток ще бъде унищожена, което ще отслаби Запада, а враговете ни ще празнуват и ще се окуражат - както направиха, когато подвихме опашка в Афганистан. Те вече ни смятат за слаби и разединени - и истината е, че сме такива.

През последните години Германия изигра особено срамна роля в това отношение. Първо, повлияно от екологичния емоционализъм, слабото федерално правителство, ръководено от християндемократите, реши постепенно да се откаже от ядрената енергия след аварията във Фукушима през 2011 г. Това само увеличи зависимостта на Германия от руския газ (от около 36% през 2011 г. до 65% през 2020 г.), като по този начин облагодетелства Путин и му осигури средства за нападение срещу Украйна.

След това бившият канцлер Ангела Меркел преустанови действието на установен закон, привличайки бежанци от цял свят, без да разработи план за успешна интеграция. Това доведе до паралелни общества, ксенофобия, антисемитизъм и възход на дясната популистка партия "Алтернатива за Германия".

През последните години Германия изигра особено срамна роля в това отношение.

В сравнение с всичко това постигнатото от сегашния канцлер Олаф Шолц и външния министър Аналена Баербок след встъпването им в длъжност изглежда почти като проява на сила. В момента Шолц поправя някои от грешните стъпки на предшественичката си, включително увеличава финансирането на отбраната. Той също така достави оръжия на Украйна - демокрация, която се защитава срещу автократ.

Въпреки това, тъй като враговете на демокрацията ни изпробват, предстои още много работа. А интелигентният път напред би бил Германия най-накрая и напълно да излезе от наивния си пацифизъм, както и да пренастрои икономиката си, която зависи от инвестициите на петролните кралства от Персийския залив и най-вече от комунистическата диктатура в Китай.

Но преди всичко ние - германците и европейците, трябва да си отговорим на някои основни въпроси. Ще застанем ли заедно с Израел срещу враговете на свободата въпреки рисковете или ще позволим на страха и опортюнизма да надделеят. И могат ли САЩ наистина да разчитат на нас пред това, което е равносилно на екзистенциални предизвикателства, дори ако трябва да се плати определена цена?

Ако отговорът ни на тези въпроси е "да", тогава трябва да действаме и да предложим масирана, безрезервна политическа, финансова и военна подкрепа както на Украйна, така и на Израел - за да могат враговете на демокрацията да бъдат обуздани преди един наистина глобален конфликт да излезе извън контрол.

Малко приятелство със САЩ и малко приятелство с Китай, Русия или с моллите в Иран вече няма да е от полза за Европа.

Независимо дали са демократи или републиканци, американците ще ни питат едно - може би учтиво, а може би и по-ребром: Ние измислихме плана "Маршал", за да ви помогнем да се възстановите от Втората световна война, спечелихме студената война и сега вършим тежката работа, за да ви защитим от империалистическата агресия на Путин - сега ще удвоите ли усилията си в подкрепа на Украйна и ще ни подкрепите ли в Близкия изток и докато ограничаваме Китай?

Начинът, по който ще отговорим на този въпрос, не се отнася само до Израел и Украйна - той се отнася и до нас и модела на отвореното ни общество.