Анализ | Какви са уроците от нападението на "Хамас" срещу Израел

Политиката на Нетаняху за пренебрегване на палестинците зависеше от три преценки, всяка от които бе взривена от нападението на "Хамас":

Първата е илюзията, че макар палестинският въпрос да бе оставен да гние, израелците могат да бъдат в безопасност. В резултат на многото жертви на втората интифада, която завърши през 2005 г., Израел изолира палестинското население зад отбранителни стени. Добре обученото разузнаване и огромната огнева мощ, включително противоракетната система "Железен купол", означаваха, че въоръжената заплаха от палестинските бойци е нещо, с което израелците могат да се справят.

Това схващане сега изглежда разбито. Една от причините разузнавателните служби да са били разсеяни спрямо Газа е, че на Западния бряг има безредици заради желанието на израелската крайна десница да разширява незаконните селища. В южните части на Ливан "Хизбула" има страховит арсенал, по-голямата част от който е доставен от Иран. Без съмнение Израел ще успее да установи военната си доминация над палестинците. Но дори ако неговите войници и шпиони смятат, че това ще гарантира, че израелските граждани са защитени, гласоподавателите е малко вероятно да стигнат до заключението, че връщане към статуквото е достатъчно добра опция.

Втората грешна преценка бе, че съществуването на "Хамас" помага на Израел да се справи с "Фатах" - палестинската партия, която ръководи Западния бряг. Смяташе се, че тактиката "разделяй и владей" държи палестинците слаби и че влиянието на радикалните фракции ще подкопае важността на умерените партньори в мирния процес - което служеше идеално на Нетаняху.

Това схващане също беше разбито. Една от причините за "Хамас" да нападне бе, че "разделяй и владей" създаде условия, в които "Фатах" се превърна в упадъчна и без досег с реалността. Нейният лидер Махмуд Абас е болен. С тази атака "Хамас" се самопровъзгласява за истинския глас на палестинската съпротива. Междупалестинското съперничество трябваше да защити израелците, а вместо това ги превърна в цел.

Третата преценка бе, че Израел може да затвърди позициите си в Близкия изток, като следва пътя на регионалната дипломация, дори ако пренебрегне палестинския въпрос. Тази гледна точка бе подкрепена от подписването на Авраамовите споразумения между Бахрейн, Израел и ОАЕ през 2020 г. и от присъединяването на Мароко и Судан по-късно. До този уикенд изглеждаше, че Саудитска Арабия може също да участва. В крайна сметка тя все още може да го направи, но "Хамас" показаха, че палестинците също имат глас.

Предстоящата операция срещу "Хамас" само ще допълни усещането, че е дошло времето за нов подход. След кръвопролитието от събота Израел не може да пречупи "Хамас" само за да остане групировката на власт в Газа сякаш нищо не се е случило.

И все пак няма проста алтернатива. IDF не искат да окупират Газа - затова и анклавът е самоуправляващ се. Трудно е да си представим и идеята за международни мироопазващи сили, тъй като никоя страна не иска да поеме отговорност. Но ако IDF унищожат "Хамас" в Газа и после се върнат обратно у дома, кой знае какви разрушителни сили ще запълнят вакуума, който остане.

Ако IDF унищожат "Хамас" в Газа и после се върнат обратно у дома, кой знае какви разрушителни сили ще запълнят вакуума, който остане.

Никой не бива да подценява трудностите, които предстоят. Втората интифада настрои младите израелци срещу разговорите с палестинците. Този гняв със сигурност ще създаде ново поколение израелци, които не могат да си представят как палестински фракции могат да бъдат партньори в мирния процес. В същото време израелската дясна коалиция е фокусирана върху анексирането на части от Западния бряг. Сега тя ще удвои усилията си.

Въпреки това твърдолинейните израелци ще трябва да приемат факта, че трябва отново да започнат да се занимават с палестинския въпрос. Израелският апарат за сигурност се нуждае от ответна страна, с която да работи, ако иска да има някакво влияние върху палестинските територии. Това означава, че има нужда от палестински събеседник.

Какво ще се случи оттук нататък ще зависи в голяма степен от това кой е на власт в Йерусалим. За момента Израел се държи, но скоро ще стане обект на горчива равносметка, която може да доведе до нова коалиция или дори до нов премиер. Ако израелците искат да бъдат в безопасност, който и да е на власт, ще трябва да спре да мисли за палестинците като за проблем, който може да бъде заметен, и да започне да мисли за тях като за хора, с които трябва да се ангажира.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved