Коментар | Макрон: Не трябва да се разсейваме от "зелените" цели

Фокусът трябва да бъде върху колективните усилия за намаляване на емисиите, постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и борба с бедността

Науката е задала курса - трябва да спрем употребата на въглища до 2030 г., на петрол до 2045 г. и на природен газ до 2050 г.

Еманюел Макрон

Науката е задала курса - трябва да спрем употребата на въглища до 2030 г., на петрол до 2045 г. и на природен газ до 2050 г. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Еманюел Макрон, президент на Франция, в коментар за Project Syndicate

Войната в Украйна и боевете в Газа след терористичната атака на "Хамас" на 7 октомври не трябва да разсейват света от нашите колективни приоритети - намаляване на емисиите, прицелване към въглеродна неутралност до 2050 г., запазване на биоразнообразието и борба с бедността и неравенството. Това е доктрината, която Франция въвежда на международно равнище чрез Парижкия пакт за хората и срещите "Планета" и "Една планета". Ядрото на стратегията ни трябва да бъде да се ускорят екологичният преход и борбата с бедността. Защото все пак никоя страна няма да работи за защита на планетата, ако цената, която трябва да плати, доведе гражданите й до социалноикономически колапс.

Най-развитите икономики в света, които също така са основните производители на въглеродни емисии от индустриалната революция насам, трябва да се откажат от изкопаемите горива. Ако искаме да постигнем целите на Парижкото климатично споразумение, това не подлежи на предоговаряне.

Науката е задала курса - трябва да спрем употребата на въглища до 2030 г., на петрол до 2045 г. и на природен газ до 2050 г. Макар държавите от Г-7 да носят най-голямата отговорност, Китай, който сега е вторият най-голям производител на емисии, трябва също напълно да се ангажира. Отговорност на Г-7 е да се откаже от въглищата до 2030 г. (Франция ще е направила това до 2027 г.), но нововъзникващите икономики в момента са най-големият консуматор на въглища. В тези страни ние трябва да ускорим финансирането на възобновяеми енергийни източници, както и на ядрена енергия, която трябва да изиграе ключова роля.

Също така трябва да поставим частното финансиране и търговията в услуга на Парижкото споразумение. Разходите за инвестиции трябва да бъдат по-високи за играчи в сектора на изкопаемите горива. Нуждаем се от климатична клауза в нашите търговски споразумения, защото не може едновременно да искаме индустриите да станат "зелени" и да подкрепяме либерализирането на международната търговия на замърсяващи продукти.

Разходите за инвестиции трябва да бъдат по-високи за играчи в сектора на изкопаемите горива.

За най-уязвимите държави трябва да създадем условия, които да им позволят да финансират своите усилия за намаляване и адаптиране към ефектите от климатичните промени, както и да имат достъп до "зелени" технологии, които са новият мотор за растеж. Това означава да отидем отвъд традиционната "официална помощ за развитие" и да направим онова за уязвимите страни, което богатите икономики направиха за себе си по време на пандемията от коронавирус - следване на неортодоксална фискална и валутна политика.

Ще продължим да работим за тази цел, включително в рамките на новия Фонд за загуби и щети, където трябва да мобилизираме нови механизми за частно застраховане на фона на климатичния риск. Ще започнем от специфичните нужди на най-засегнатите държави. През първата половина на 2024 г. Франция и Бангладеш ще подпишат споразумение за финансирането на климатичната адаптация, както и на загубите и щетите, като френската агенция за развитие ще допринесе с 1 млрд. евро под формата на инвестиции, а МВФ ще отпусне нови заеми за 1 млрд. долара.

Освен това трябва да се фокусираме върху изграждането на основи за биоикономиката, която ще плати за услугите, осигурени от природата. Природата е нашата най-добра технология за намаляване на въглеродните емисии в голям мащаб. Страните с най-важните въглеродни резерви и резерви за биоразнообразие, особено в трите основни тропически гори, трябва да получат много повече ресурси в замяна на техния надзор над тези резерви. Франция вече е подписала три договора от този тип на COP28 - с Папуа Нова Гвинея, Република Конго и Демократична република Конго.

Но реформата на доброволния въглероден пазар е жизненоважна. Трябва да създадем международна размяна за въглерода и биоразнообразието, която ще позволи на правителствените и частните играчи да организират доброволни размени на въглеродни кредити, базирани на достатъчно амбициозни критерии.

Що се отнася до океаните, Франция и Коста Рика ще свикат третата Океанска конференция на ООН в Ница през юни 2025 г., като целта е да се допълни международният закон, включително относно забраната на замърсяването с пластмаса.

На последно място, ние няма да успеем, ако не можем да реформираме Световната банка и МВФ, които играят ключова роля в установяването на нормите и финансирането на "зеления" преход на глобално равнище. Осемдесет години след тяхното основаване тези институции остават недофинансирани спрямо размера на глобалната икономика и население, като развиващите се държави продължават да бъдат изключени от тяхното управление. Но няма да успеем да постигнем съгласие за целите и финансирането, докато преговорите с всяка страна не са на равни основи. Затова трябва да преразгледаме Бретън-Уудската система и да помолим нововъзникващите икономики да поемат своя дял от отговорността във финансирането на глобалните обществени блага.