Реални надежди или финансов пясък в очите на COP28 в Дубай

Споразумението предвижда създаването на фонда да е под егидата на Световната банка, а няколко държави направиха обещания за конкретен принос в него, макар че въпросът как ще се финансира договореният фонд в бъдеще не е съвсем ясен. Обединените арабски емирства бяха сред първите, които заявиха, че ще допринесат със 100 милиона долара за фонда, също толкова обеща и Германия, 50 млн. долара - Обединеното кралство, САЩ - 17.5 млн. долара, а Япония - 10 милиона долара. А според Световната банка фондът може да стартира още в първото тримесечие на идната година. Природозащитниците запазиха скептичен тон. "Отсъствието на ясно дефиниран цикъл за "запълване" на фонда повдига сериозни въпроси за дългосрочната му устойчивост", казва Харджит Сингх, специалист по глобални стратегии в Climate Action Network International, цитиран от Reuters.

Обвързването на ОАЕ към фонда може да се разглежда като символично признание за ролята вече и на развиващия се свят за климатичната криза. Китай и Саудитска Арабия обаче, страни с много големи емисии в момента, още не са се ангажирали. ОАЕ от друга страна вероятно опитва и да се "изкупи" репутационно - домакинството на страната от ОПЕК предизвика буря от възмущение сред природозащитниците, а за да е скандалът пълен, два дни преди старта световни медии съобщиха, че изтекли документи сочат, че страната тайно е планирала да използва ролята си на домакин на форума като шанс за сключване на сделки за изкопаеми горива. Президентът на COP28 Султан ал Джабер, който е директор гигантската Национална нефтена компания на ОАЕ, разбира се, отрече това.

Показните финансови ангажименти на Абу Даби обаче съвсем не се изчерпват с това. В петък страната обяви и създаването на нов частен климатичен фонд с начален капитал 30 млрд. долара в опит да мобилизира 250 млрд. инвестиции до края на десетилетието. Общо 25 млрд. долара от фонда, наречен ALTÉRRA, ще отидат за стратегии за климата, 5 млрд. - за насърчаване на инвестиционните потоци в глобалния юг - най-уязвим от климатичната криза. Общо 6.5 млрд., в сътрудничество с глобалните мениджъри на активи BlackRock, Brookfield и TPG, пък ще бъдат вложени от ALTÉRRA в глобални климатични инициативи, се казва още в съобщение на председателството на COP28.

Exxon Mobil и Aramco заедно с още 50 големи производители на петрол и газ пък поеха обещание да намалят емисиите от собствените си операции - това бе една от големите новини от събота. Това се планира да стане като спрат изпускането на метан, един от най-опасните и бързо затоплящи планетата парникови газове, почти до нула до 2030 г. и като спрат рутинното изгаряне на природен газ. Въпросните 50 компании представляват около 40% от световното производство на петрол. Сред тях има и 29 национални петролни компании, които до момента почти не са реагирали към ангажименти за метана поради липсата на натиск от страна на регулаторите и инвеститорите и това може да се счита за напредък. Общо за 31 от компаниите това е първи ангажимент да достигнат нулеви емисии от метан, каза Ал Джабер. Инициативата е лично негова и той инвестира политически капитал, за да включи петролната и газовата индустрия в борбата с климата. "Трябва да направим всичко възможно, за да декарбонизираме енергийната система, която имаме днес", каза той пред делегатите.

Сделката обаче според природозащитниците е противоречива, тъй като нито една от компаниите всъщност не се съгласява да намали производството на петрол и газ. Още повече че целите няма да бъдат обвързващи, макар подписалите документа да трябва да представят план за постигането им до 2025 г. Повече от 300 климатични организации от цял свят публикуваха писмо, в което силно критикуваха инициативата. В него те призоваха председателството на COP28 да се откаже от хартата и вместо това да се съсредоточи върху осигуряването на правно обвързващ пакет за постепенно премахване на всички изкопаеми горива.

В събота валяха още обещания за милиарди:

• ЕС ще инвестира 2.3 милиарда евро от общия си бюджет в съседни страни и по света в идните две години, за да подкрепи енергийния преход, каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
• Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис пък потвърди обещанието на САЩ да внесат 3 милиарда долара в Зеления фонд за климата и каза, че САЩ са на път да изпълнят целта на президента Джо Байдън да предостави 11 милиарда долара финансиране за климата до 2024 г. (заедно с обещаните 17.5 млрд. долара за фонда "Загуби и щети").
• Над 1 милиард долара безвъзмездно финансиране е събрано от САЩ, ЕС и филантропски дарения, за да се помогне за намаляване на емисиите на метан, каза пък Джон Кери, пратеникът на Байдън по климата. Парите ще отидат по-специално за страните с ниски и средни доходи. ЕС допринася със 175 млн. евро за ограничаване на метана в световен мащаб.
• ЕИБ пък обяви, че ще подкрепи вятърния сектор на ЕС с 5 милиарда евро гаранции. Парите ще се отключват на траншове, започвайки с 1.5 милиарда евро преди края на годината.

Така дотук, изглежда, че богатите държави развързаха портфейлите си и дадоха щедри обещания за многомилиардно финансиране по няколко линии: подкрепа за най-уязвимите страни от климатичната криза; финансиране за зеления преход в по-бедните държави и за отделни индустрии; както и финансиране за адаптация и смекчаване на ефектите от климатичните промени.

Тепърва обаче се очаква развръзка по най-трудния въпрос: близо 200 страни да се споразумеят как да намалят емисиите с близо 50% още през това десетилетие, което включва консенсус относно постепенното премахване на изкопаемите горива. В края на срещата на върха така ще бъде оценено и дали председателството на COP28 е било успешно или не толкова.

COP28 се случва на фона на очертаващата се най-гореща година в документалната история на човечеството, белязана и от ярки климатични екстремни събития във всички краища на света. Въпреки поетите обещания за политики за удържане на глобалния ръст на температурите до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива по силата на Парижкото споразумение от 2015 година, дотук светът няма отчетена година със спад на затоплящите емисии - те все още растат. Затоплянето вече е близо до 1.3 градуса средно в световен мащаб, а според много учени границата от 1.5 градуса най-вероятно ще бъде подмината още в това десетилетие. Нови изчисления сочат, че при настоящите политически ангажименти и темпове на декарбонизация светът се е запътил към затопляне със средно 2.7 градуса към края на века - това е неизследвана територия за човечеството, но ефектите със сигурност ще бъдат тежки.