Коментари и анализи

Коментар | COP28 може да отбележи климатичен напредък. Но ще го направи ли

Истинският тест ще бъде след това, когато трябва да се спазят обещанията

Изгледите за COP28 варират от дълбок песимизъм до предпазлив оптимизъм

Майкъл Спенс

Изгледите за COP28 варират от дълбок песимизъм до предпазлив оптимизъм © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Майкъл Спенс, икономист и Нобелов лауреат по икономика от 2001 г., в коментар за Project Syndicate

Тазгодишната Конференция за климатичните промени на ООН (COP28) започна в Дубай. В зависимост от това кого попитате изгледите за нея варират от дълбок песимизъм до предпазлив оптимизъм. Но за едно нещо почти всички са съгласни - ефективните климатични действия са по-спешни от всякога.

Това общо усещане за неотложност на COP28 е жизненоважно. Около 70 000 делегати - от световни лидери, през бизнес ръководители до климатични учени, вземат участие. Широкообхватният ангажимент, който през последните години се увеличава, е ключов за успеха. Глобални действия на всяко равнище в управлението, икономиката и обществото са необходими за справянето с такова сложно и многопластово предизвикателство, а осъзнаването, че времето изтича, ще спомогне за извършването им.

Макар че са нужни широкообхватни ангажименти, факт е, че само няколко ключови играча разполагат със силата да се стигне до радикално намаляване на глобалните емисии. Над 60% от всички емисии на парникови газове се произвеждат от едва шест икономики - Китай, САЩ, Индия, ЕС, Русия и Бразилия. Те трябва не само да съкратят своите емисии, но и да насърчат развитието на възобновяемата енергия и на други технологии, които са необходими за глобалния енергиен преход.

Над 60% от всички емисии на парникови газове се произвеждат от едва шест икономики - Китай, САЩ, Индия, ЕС, Русия и Бразилия.

Струва си да отбележим някои постижения. Икономиките с високи доходи от горния списък вече постигнаха пика на емисиите си. Въпреки че те имат още доста работа, за да достигнат целите си за нетна нула, също така разполагат със значителни ресурси, които да инвестират в структурната трансформация.

Що се отнася до Китай, очаква се страната да достигне пика на емисиите си до 2030 г. Освен това тя стана важен източник на технологии като соларни панели, електрически превозни средства и батерии. Ако успее да се декарбонизира, без да подкопава своето развитие, ще се създаде мощен прецедент за останалата част от развиващия се свят.

Обещаващи са новините, че търсенето на т.нар. въглероден офсет (начин за намаляване на въглеродния отпечатък на индустриите и бизнеса) - както доброволен, така и задължителен, е по-голямо от всякога. Ако се направи както трябва, един пазар за въглероден офсет ще стимулира финансирането на програми за намаляване на климатичните промени, особено при развиващите се икономики, които сами нямат ресурси за такова финансиране.

Но има един проблем. В глобален план правителствата нямат фискалния капацитет, за да финансират инвестициите, необходими за постигането на нетна нула в емисиите. Така че е необходимо да се "отключат" големи количества от частния и суверенния капитал.

За да се случи това, трябва да гарантираме, че коригираната спрямо риска възвръщаемост на инвестициите в проекти, намаляващи климатичните промени, е конкурентна на алтернативните инвестиционни опции. Международни институции за развитие като Световната банка трябва да действат като доверен съинвеститор, споделящ рисковете с частните инвеститори.

Последният приоритет на COP28 е да приведе в действие наскоро договорения фонд за загуби и щети, който трябва да компенсира уязвимите държави за ефектите от природните бедствия в резултат на климатичните промени. Има причини да смятаме, че климатичната конференция може да доведе до напредък по този въпрос, както и в споменатите по-горе области. Истинският тест ще дойде след това, когато участниците ще трябва да спазят своите обещания.