Коментар | 🍽️ Кой пръв каза "Няма безплатен обяд"

Заглавието е съкращение от английския израз "There is no such thing as a free lunch" - няма безплатен обяд. За феновете на фантастиката това е един от основните сюжети в книгата на Хайнлайн "Луната е наставница сурова", но тази фраза не е измислена от автора, нито дори от някой икономист. През 30-те години на ХХ век американските барове търсят начин да увеличат приходите си, като привлекат клиенти не само вечерта, когато обикновено са пълни, но и през деня. Решават да сервират храна, като, за да преборят конкуренцията на ресторантите, предлагат, сещате се, безплатен обяд. Той, разбира се, е "безплатен", ако си поръчаш алкохол, и не трябва много време, за да се роди фразата, че безплатен обяд няма.

В света на икономистите тя става известна най-вече заради Милтън Фридман, който често я използва, за да обясни концепцията за алтернативната цена - че дори и когато цената на нещо привидно е нулева, в нея трябва да се сметнат и пропуснатите възможности от другите възможни избори. Например, че за да получиш безплатен обяд в американски бар през 30-те, трябва да пиеш, което освен цената на алкохола намалява производителността ти през остатъка от деня.

Така в продължение на няколко години санирането на старите жилищни блокове в България беше "безплатно". Ясно, че то никога не е било такова и всъщност по няколко различни причини алтернативната му цена всъщност е много висока. Формално за него плащаха с данъците си всички, но живеещите в малкото санирани блокове всъщност не бяха крайните бенефициенти. През цялото управление на ГЕРБ и ДПС те много старателно се грижеха за строителния сектор. Централната власт захранваше инфраструктурното строителство и големите фирми, а освен това и осигуряваше парите за местната власт и по-малките строители. Всички по веригата на парите след това (освен подозренията, че задържат част от тях за себе си) помагаха за запазване на статуквото. Строителните фирми наемаха хора, те и техните семейства след това гласуваха както трябва, насочени от местната власт, която понеже е във връзка с централната, може да обещае още пари, ако част от тях се върнат в запазване на властта, и т.н. Порочно кръгова икономика, която продължи близо 15 години. И всъщност не си е отишла напълно.

Алтернативната цена на санирането е, че тези близо два милиарда лева от бюджета и после милиард и половина от плана за възстановяване, всъщност бяха бензин в огъня на корупцията. Те освен това и помагаха за запазването на власт, която предимно изземваше стойност от хората, а не им помагаше да създават.