Сделките на 2023: телекоми, технологии, имоти и ВЕИ

"България стана свидетел на здравословно равнище M&A транзакции въпреки известното забавяне, дължащо се на трайно високата инфлация", посочва в коментар за специализираното издание CEE Legal Matters Magazine и Нина Цифудина, партньор в българския офис на Kinstellar.

"По нашите наблюдения активността на пазара през 2023 г. действително се засили в сравнение с преходните години и очакваме тази тенденция да продължи и идната година", отбелязва Александра Дойчинова, партньор в Schoenherr, като прогнозира и силно първо тримесечие на 2024 г. "Очевидно инвеститорите вярват (отново) в стабилността на страната, което е базово условие за запазване и увеличаване на инвестициите", допълва тя.

• 20-те прогнози на "Капитал" за България и света

България не е изолирана - в по-широкия регион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и в по-близкия на Югоизточна Европа (ЮИЕ) задържалата се на двуцифрени нива инфлация охлажда апетита на купувачите. В последното издание на тримесечния си обзор на пазара на сливания и придобивания в Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) - Deal Drivers: EMEA Q3 2023, анализаторите от специализираното издание Mergermarket отчитат, че през третото тримесечие на миналата година обемът сключени сделки в ЦИЕ и ЮИЕ е най-ниският за последните три години и близо наполовина по-нисък спрямо равнищата, анонсирани в месеците след нахлуването на Русия в Украйна в началото на 2022 г. Наблюденията им показват, че за периода от юли до септември в региона са сключени общо 209 сделки, което е с 41% по-малко спрямо отчетеното през април - юни 2023 г., както и с 49% по-малко в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. По отношение на стойността на сключените сделки спадът на годишна база е малко по-умерен - с 23.5% до 15 млрд. евро, а в сравнението с предходното тримесечие дори има значително увеличение спрямо отчетените тогава 9.8 млрд. евро.

Близо половината от тази сума идва от три мегасделки, като най-едрата от тях всъщност е без смяна на собственост - срещу 3.27 млрд. евро гръцката GEK Terna Holdings получи 25-годишната концесия на 70-километровия околовръстен път на Атина - магистрала "Атика". Другите две са в най-горещия сектор в EMEA през годината - този на технологиите, медиите и телекомите (TMT), а едната от тях е и най-голямата в България през 2023 г.

Телеком трио

Топ транзакцията тук е придобиването на мажоритарния дял от телеком бизнеса на чешката група PPF от страна на конгломерата от Обединените арабски емирства Emirates Telecommunications Group Company (известен преди като Etisalat, а в момента като e&). В България PPF е собственик на мобилния оператор "Йеттел", придобит през 2018 г. от норвежкия гигант Telenor, и компанията ЦЕТИН, в която през 2020 г. отдели мрежовата инфраструктура на телекома. Освен това през 2019 г. PPF купи и една от двете големи частни телевизии в България - bTV, от Central European Media Enterprises (CME). Сегашната сделка е само за телекомите на чешката група в региона - освен България придобиването включва 50% плюс една акция и от активите в сектора в Унгария, Сърбия и Словакия, в т.ч. и инфраструктурния бизнес под бранда CETIN. Пакетната цена е 2.15 млрд. евро, плюс клауза за още 350 млн. евро в следващите три години. А постигнатият коефициент от 6.8 пъти EBITDA при пълната цена от 2.5 млрд. евро означава, че оценката на 100% от двете български дружества е около 1.55 млрд. евро - или почти два пъти повече спрямо оценката от 810 млн. евро, при която беше продадено "Теленор България" през 2018 г.

Също в телеком сектора и също в пакет заедно с още няколко държави е и второто най-голямо корпоративно прехвърляне в страната през изминалата година - това на телекомуникационните кули на "Виваком". Сделката е за общо 4800 базови станции в България, Хърватия и Словения, за които саудитската TAWAL ще плати общо 1.22 млрд. евро на собственика на "Виваком" - United Group. Най-голямата част от кулите - около 3200, са в България (в дружеството "Юнайтед тауърс България"), като след смяната на собствеността "Виваком" ползва инфраструктурата под наем чрез дългосрочно споразумение.

United Group е замесена и в третата най-голяма сделка в България през годината, но този път в ролята на купувач. След като през 2022 г. финансира придобиването на водещия до неотдавна местен тв доставчик "Булсатком" от Спас Русев, сега United Group отправи оферта заемът да се превърне в собственост. Стъпката предизвика силно критични реакции от страна на другите два големи телекома в страната - "А1 България" и "Йеттел България", а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която в продължение на близо година не излезе със становище дали финансирането от United е проблем, сега започна задълбочено проучване по проектосделката. Която, ако бъде разрешена, ще обедини №1 и №2 на пазара на платена телевизия и ще свие значително избора за много потребители, като ще ограничи конкуренцията и при интернет офертите.,

Източник: Shutterstock

Другите големи

Сред най-мащабните местни сделки за годината извън телеком сектора е придобиването на финтех компанията myPOS от американския фонд Advent International, познат в България като първия приватизатор на БТК. За смяната в собствеността на създадената от българи компания се разбра от съобщение за концентрация в КЗК, в което като купувач се посочва създаденото през юни британско дружество Al Circle BidCo, чиято собственост минава през верига други компании, преди да стигне до Advent. Във Великобритания е регистрирано и самото придобивано дружество myPOS World, което през 2022 г. отчита приходи 60 млн. евро. То има дъщерни компании в много страни, но огромната част от реалната му дейност, както и служителите са съсредоточени в България. Цената на прехвърлянето не е обявена, но според източници на агенция Reuters сделката е при оценка от порядъка на 500 млн. евро.

Може би най-едрата сделка само с български участници е случилата се промяна в собствеността на един от големите играчи в строителния сектор - "ПСТ груп" от орбитата на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и няколко свързани компании. Сделката изобщо не е обявявана публично, а се вижда от документи в Търговския регистър. Според източници на "Капитал", макар и да е финализирана в края на годината, реално още в началото й контролът е поет от няколко дружества и лица с косвени връзки към "ОРС инфраструктура" на братята Владимир и Огнян Павлови. Преди да се стигне до прехвърлянето, в част от компанията са предприети преструктурирания, а заемите от ПИБ за поне 400 млн. лв. са предоговорени, като падежът им е изместен за 2053 г.

В групата на местните дружества, сменили собствеността си в сделки с трицифрени оценки в милиони, е и създадената от доктор Милен Врабевски "Комак медикал". Компанията, която се занимава с клинични проучвания и е сред лидерите в сектора си у нас, беше придобита от естонския инвестиционен фонд EdgeCap Partners I Usaldusfond. Сделката е сключена през новоучреденото британско дружество Comet International Holding. Финансовите й параметри не бяха оповестени, но според източници на "Капитал" оценката на българската компания е от порядъка на 100 млн. долара. За 2022 г. тя има приходи почти 64 млн. лв. и 130 служители.

В порядъка на трицифрените оценки по всяка вероятност е и севлиевският завод за санитарна керамика и арматура "Идеал стандарт - Видима", за който през изминалата година стана ясно, че ще стане част от германската Villeroy & Boch. Промяната в собствеността е по линия на сделка за цялата група Ideal Standard, от която американските фондове Anchorage и CVC Credit излизат при оценка приблизително 600 млн. евро. Купувачът обаче няма да поеме дълговете на Ideal Standard, които включват основно облигационна емисия от 325 млн. евро с падеж през 2026 г. За 2022 г. приходите на Ideal Standard са 737 млн. евро, като българският завод е донесъл почти 500 млн. лв. от тях. Освен в България базираната в Брюксел група има производствени центрове също в Египет, Чехия, Италия, Германия и Обединеното кралство.

• Новите фабрики на България

На обичайно горещата технологична сцена също има сделка, в която оценката на българския актив е стотици милиони - през лятото финландският гигант Tietoevry придоби софтуерната MentorMate срещу 159 млн. евро. Формално създадената от Бьорн Стансвик компания не е местна като капитал и юридическа регистрация, но на практика е почти изцяло българска по отношение на хората в нея - около 800 от общо над 1000 служители се намират в страната, макар и централата да е в САЩ.

Групата на по-мащабните като стойност придобивания допълват две сделки в сектора на възобновяемата енергия. Първата е за активите на изтеглящата се от България швейцарска група Alpiq, които преминават към базираната в Австрия Renalfa IPP - съвместно предприятие между френската компания за инвестиционни фондове Rgreen Invest и базираната във Виена Renalfa Solarpro Group, в която акционер е и издателят на "Капитал" Иво Прокопиев. В периода 2010-2012 г. Alpiq Holding построи вятърния парк "Ветроком" на билото на Стара планина край Казанлък, който със своите общо 72.5 мегавата инсталирана мощност е вторият по големина в страната. Покупната цена не се съобщава, но вероятно също е в зоната на трицифрените стойности.

Втората ВЕИ сделка не е за реално изграден актив, а за проект - за 229-мегаватова соларна централа до Силистра, върху терена от 1650 дка на бившето летище край града. Интерес към него прояви наскоро създадената компания Rezolv Energy - дъщерно дружество на английския мултимилиарден фонд Actis, който има големи инвестиции в енергийна инфраструктура по целия свят. Ако бъде изградена в предвидения мащаб, централата би била най-голямата в страната и би увеличила соларното производство с над 300 гигаватчаса на година. Размерът на инвестицията в бъдещия парк не се съобщава, но по пазарни оценки би трябвало да надхвърли 230 млн. лева.

Имоти, технологии и здраве

Извън тази десетка сделки групата на следващите 20 в списъка на "Капитал" е осезаемо доминирана от имотите. Най-голямата беше с нетрадиционен купувач - срещу 67 млн. лв. собствениците на технологичната компания SiteGround придобиха от Оманския държавен фонд бившата резиденция на Тодор Живков в Сандански в пакет с още 200 дка земя в София.

С нови собственици са няколко офис сгради, като сред по-любопитните продажби беше тази на изграждащия се "Айя бизнес център" (ABC) в столичния квартал "Хладилника" - имотът бе купен още преди първа копка от финансовия холдинг Management Financial Group (MFG), който ще събере в него служителите от различните си компании и брандове, сред които Easy Credit, "Бяла карта", Viva Credit, Fintrade, iuvo, застрахователната "Инстинкт" и др.

При търговските площи най-знаковите прехвърляния за годината бяха това на столичния Mega Mall в "Люлин", който след три сделки в рамките на 10 години вече е с български собственици, на Retail Park Varna, придобит от гръцкия собственик на мола във Велико Търново, както и на първия мол в Бургас - Burgas Plaza, който временно се оказа във владение на изкупилата задълженията му колекторска група "С.Г. груп", която обаче вече има купувач за обекта в лицето на бургаския строителен предприемач Стоян Караненов.

Няколко знакови сгради в центъра на столицата също смениха собствеността си - бизнесменът от хазарта Георги Папазки придоби Телефонната палата, синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка избраха за купувач на бившата й централа компания от орбитата на "С.Г. груп", а бившата централа на BNP Paribas на бул. "Цар Освободител" в София, която през 2021 г. беше купена от държавната Българска банка за развитие, сега е откупена от държавата и ще бъде предоставена на Конституционния съд.

Традиционно висока остана активността и в сектора на технологиите, където обаче обичайно сделките са доста по-малки по размер. В повечето случаи става въпрос за дялови инвестиции, но не липсваха и цялостни изкупувания като това на основаната в България Questers, която беше продадена от британския холдинг TPXimpact Holdings на естонската Nortal за 8.5 млн. евро.

• Най-големите стартъп финансирания на 2023 г.

Сред активните инвеститори в страната беше европейският фонд CEECAT Capital, който изкупи 23% от системния интегратор "Телелинк бизнес сървисис груп" срещу 27.3 млн. лв., с което стана и вторият най-голям инвеститор в компанията след основателя Любомир Минчев. Фондът бе начело и на дялово финансиране за производителя на наносателити Endurosat на Райчо Райчев, който беше подкрепен с общо 10 млн. долара.

Софтуерната компания за електрозарядни станции AMPECO пък привлече фонда за рисков капитал на BMW Group - BMW i Ventures, който заедно с българския фонд LAUNCHub Ventures и германския Cavalry Ventures инвестира в бизнеса 13 млн. долара.

Освен вече споменатата "Комак медикал" през годината бяха сключени сделки за още няколко дружества с дейност в сферата на здравеопазването и клиничните проучвания. А втората най-голяма всъщност беше с адрес Словения - инвестиционният фонд BlackPeak Capital заедно с три партньора от Словения, Германия и Австрия инвестира общо 20 млн. евро в компанията GenePlanet, която разработва генетични тестове.

С подкрепата, която получи от фонда Invenio Partners на Елвин Гури в края на 2022 г., консултантската компания в сферата на здравеопазването "САТ хелт" придоби през изминалата година медицинския център "Дом медик", който предлага прегледи и у дома, и компанията за грижа за възрастни хора "Пиа матер", а в края на годината сключи и стратегическо партньорство с основателите на "Поликлиники България" и Първа детска консултативна клиника в София, в рамките на което се предвижда да отворят 25 поликлиники в големите областни градове.

Сред по-големите сделки за производствени компании беше придобиването на миноритарен дял от 20.3% от торовия завод "Неохим" в Димитровград от чешката Agrofert на доскорошния премиер Андрей Бабиш. Смяната в собствеността всъщност дойде по линия на външна за страната сделка за азотния бизнес на австрийската Borealis, който включва активи в Австрия, Германия и Франция, търговска и дистрибуторска мрежа, в т.ч. българската "Феборан", която държи дела в "Неохим".

Същевременно обаче Borealis продължи и да инвестира в България - в края на годината стана ясно, че австрийската група ще придобие фабриката за рециклиране на торбички "Интегра пластикс" до Елин Пелин, която беше построена от собственика на "Олива" преди почти пет години. Сделката е любопитна, защото се продава уникално за България и региона предприятие в обещаващата ниша на преработката на отпадъци.

След мегасливането в местния млечен сектор през 2022 г., когато сливенската "Тирбул" купи пловдивската "Обединена млечна компания" (ОМК), създавайки нов гигант в страната, през 2023 г. се случи и още едно млечно обединение - ливанецът с българско гражданство Джозеф Джабра, който има мандра в Карлово, купи бившата "Сердика" - София.