Коментар | Общото между Мидхат Паша, Кольо Фичето и НАТО

През XVII век един френски пътешественик описва феноменалния начин, по който тогава се придвижва из Европа османската армия. Тя е била способна да се придвижва през нощта, като за това време изминава три пъти по-голямо разстояние, отколкото която и да е европейска армия през деня. По това време Османската империя пак е водела война с Русия и двете армии са били организирали по съвършено различен начин прехранването на войниците си. Руските войници са били оставени да разчитат изцяло на себе си - каквото си носят, уловят или откраднат. През това време османската армия е била в състояние според френския пътешественик да осигури ястия с ориз, булгур, ечемик, масло, кафе, мед, брашно и месо. Милиони килограми храна са се придвижвали всеки ден след войниците, така че те да имат качествена храна и да се помогне за победата им. Тази логистика е била възможна не само заради доброто планиране, финансиране и производство, но и по друга, много важна причина.

Османската империя по това време е обръщала огромно внимание на инфраструктурата - пътища и мостове. Това е и една от основните причини нейният възход да продължи толкова дълго (нали, пет века), като в началото транспортните й мрежи са били много по-добри от тези в останалата част от Европа. И понеже една от държавите, с които най-често се в водела война, е била Русия, тази инфраструктура често е била в посока от юг на север, така че да могат бързо да се изпращат войски, заедно с булгур, масло, кафе и мед, през териториите на сегашна България към териториите на сегашна Украйна.

По тази причина например Кольо Фичето построява прословутия си мост над Янтра при Бяла. Той е бил поръчан лично от Мидхат паша, който усилено подготвя инфраструктурата в балканската част от империята за война с Русия. Строи пътища, както и прохода Арабаконак, за да свърже Южна и Северна България. Построява първата влакова линия. По това време обаче Османската империя вече е в упадък и добрата инфраструктура не помага при следващата руско-турска война.

Няколко десетилетия по-късно вече съветската империя е окупирала България и това отново бележи тукашната инфраструктура, но този път в обратна посока. Понеже тогава оттук минава Желязната завеса, не се строят никакви пътища, за да не би да послужат за евентуална инвазия на НАТО към Съветския съюз. Затова пътищата към Гърция и Турция толкова дълго време бяха малки, тесни и с много завои, имаше само един и малък мост над Дунав, а магистралите почваха отникъде и свършваха доникъде, като вървяха предимно от запад на изток, но никога от юг на север. И руските усилия България да няма качествена инфраструктура вероятно не са спрели с разпадането на Съветския съюз.