Войната в Украйна | Балканите: ахилесовата пета на НАТО

Това няма да е трагедия само за Украйна. Никак не е пренебрежим рискът внезапно да се събудим в мрачен нов свят, където калените в двугодишни кръвопролития ветерани на Путин се изправят лице в лице с отлично оборудвани, но участвали предимно в учения войници на НАТО - например на румънската граница при устието на река Дунав, само на около 180 км от България. "Никой не знае точната хронология на руската лудост. Но знаем, че Украйна печели време за нас и плаща за това с кръв. Ако Украйна победи, експанзионизмът на Русия ще бъде спрян. Ако не, ще ни се иска да сме използвали спечеленото време по-ефективно", коментира през седмицата външният министър на Латвия Габриелиус Ландсбергис.

Ще се сблъскаме ли с Русия

Рискът нещо подобно да се случи през тази година за момента не изглежда непосредствен (поне на базата на откритите източници на информация). Това обаче не означава, че Европа не се готви за такъв негативен сценарий, дори и за по-лоши. "Трябва да осъзнаем, че мирът не е даденост", обяви преди седмица холандският адмирал Роб Бауер, който оглавява военния комитет на НАТО. Според него пълномащабна война с Русия през следващите 20 години е съвсем реална перспектива.

Германският министър Борис Писториус е по-песимистично настроен: според него от сблъсъка с Путин може да ни дели по-малко от десетилетие, най-вероятно между 5 и 8 години. Разбираемо най-тревожна е Полша, която традиционно е меко казано недоверчива към Москва: според Варшава от войната с Русия ни делят не повече от три години.

Основен фактор за това могат да станат изборите в САЩ. Перспективата следващият президент да е републиканецът изолационист Доналд Тръмп, който по време на предишния си мандат заплашваше да разпусне НАТО или най-малкото да не се притече на помощ на Европа в случай на руска инвазия, "ако ЕС не си плати", надали топли столиците на Стария континент.

Изтекъл секретен доклад на германското военно министерство хипотетично разиграва още по-апокалиптичен сценарий, при който Кремъл изненадващо започва масирана офанзива още през пролетта на тази година, възползвайки се от недостига на боеприпаси за Киев. Русия побеждава Украйна, след което обаче не спира дотук. При подобна хипотетична, макар и малко вероятна, ситуация стратезите на Бундесвера предвиждат серия провокации и атаки в района на т.нар. Сувалски коридор - около 100-километровата граница между Полша и Литва, която разделя Беларус от руския ексклав Калининград на Балтийско море. Ако тази зона бъде окупирана от армията на Путин, това ще отреже напълно сухопътната връзка на Литва, Латвия и Естония към всички "континентални" съюзници в НАТО.

"Разглеждането на различни сценарии, дори и да са изключително малко вероятни, е част от ежедневните военни дейности, особено от обучението", коментират от германското военно министерство по повод изтеклия доклад.

По "случайно" стечение на обстоятелствата обаче НАТО скоро ще организира именно по североизточния си фланг учението Steadfast Defender - най-големите военни маневри на алианса от времето на Студената война с участието на над 90 хил. военнослужещи. Те ще се провеждат няколко месеца - от 31 януари до края на май т.е. именно в хипотетичния времеви прозорец на най-мрачния сценарий за ескалация с Русия. Дори обаче подобни планове за тестване на натовската решителност за колективна отбрана наистина да циркулират из коридорите на Кремъл, те едва ли ще бъдат приведени в действие преди евентуалното преизбиране на Тръмп за президент.

Битка с... времето

Най-големият враг на НАТО точно в момента обаче парадоксално не е Путин. Това, което в най-голяма степен в момента спъва отбранителните способности на западния алианс е... логистиката и т.нар. военна мобилност.

Макар че разполага с в пъти по-голям боен капацитет в сравнение с Русия, НАТО едва ли ще може да го транспортира до потенциалния театър на военните действия. Или поне не навреме. Причините за това са в общи линии две - недостатъчно добре развитата транспортна инфраструктура, особено на територията на т.нар. нови членове на алианса по източния фланг, както и тежката бюрокрация, когато съюзнически бойни формирования трябва да пресичат държавните граници на различните страни - членки на ЕС. За разлика от тях армията на потенциалния агресор в лицето на Путин няма нужда да се съобразява с подобни процедури и формализъм.

На практика голяма част от съществуващата военна инфраструктура на НАТО, най-вече големите американски бази в Европа от типа на "Рамщайн" и стратегическите складове с щатска бойна техника, са наследство от времето на Студената война и са на територията на Западна Европа, главно в (Западна) Германия. Линията на съприкосновение с условния противник обаче вече се е изместила с поне няколкостотин километра на изток. Съюзническите войски често са принудени да пресекат границите на повече от една страна, ако трябва да се придвижват към потенциалния театър на военните действия. И дори тези държави да попадат в Шенгенската зона за свободно движение без паспортни проверки, това не важи, когато става дума за въоръжени формирования. Особено когато говорим за войски, подготвени и оборудвани за реални бойни действия.

За разлика от НАТО, армията на потенциалния агресор в лицето на Путин няма нужда да се да се бави заради трансгранични процедури и формализъм Фотограф : Велко Ангелов Източник: Дневник

"Времето ни изтича. Това, което не свършим в мирно време, няма да бъде готово и в случай на криза или война", коментира пред агенция Reuters ген.-лейт. Александър Солфранк, началник на JSEC - логистичното командване на НАТО. Той допълва, че широчината на оперативното пространство в момента и фактът, че не всички сили са разположени на предните линии, означава, че алиансът трябва да е бърз при придвижването на войските от техните бази до правилното място на източния фланг. "А това изисква подготовка", заключва генералът. "Имаме излишък от регулации, но единственото нещо, което с което не разполагаме, е времето", предупреждава и ръководителят на военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер. "Войната на Русия срещу Украйна се оказа война на изтощение - а войната на изтощение е битка за логистика", обобщава той.

Ген. Солфранк коментира, че би искал да види и "военен Шенген" - транснационално пространство на свободно военно придвижване, подобно на политическата Шенгенска зона, която позволява свободно преминаване от държава в държава без гранични и митнически проверки в по-голямата част на ЕС. Идеята за т.нар. военен Шенген се ражда още в края на 2016 г. и е популяризирана за първи път от бившия командващ на американските сухопътни сили в Европа ген. Бен Ходжис. Той излага гореописаните рискове цели пет години преди началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна и до пенсионирането си системно призовава за облекчаване на процедурите и повишаване на военната мобилност в Европа. "За да постигнем ефекта на възпирането, а не да се налага да водим освободителни кампании, би трябвало да можем да достигнем кризисния район в рамките на три дни. А това в момента е невъзможно", обобщи още тогава ген. Ходжис.

Нужни са и бързина, и мащаб

Идеята за "военния Шенген" се ражда две години и половина след анексирането на Крим и инфилтрирането на украинските "сепаратистки" региони Донецк и Луганск с "проруски опълченци" и "зелени човечета" без опознавателни знаци. В отговор НАТО създава "План за готовност за действие" и през септември 2014 г. решава да сформира своите сили за бързо реагиране VJTF - формирование с размер на бригада (4-5 хил. военнослужещи) и максимално ниво на бойна готовност, което да може да бъде изпратено в кризисен район на източния фланг в рамките на 48 часа.

Всичко това обаче се оказва по-скоро оптимистична хипотеза, отколкото реалност. Година и половина след създаването на VJTF става ясно, че за два дни може да бъде предислоцирана максимум батальонна група с численост от порядъка на 900 души с около 400 единици бойна и спомагателна техника "и то, ако няма допълнителни усложнения", както неофициално споделят тогава логистични офицери от НАТО. Според тях реалистичният срок за пълно развръщане на бригадата за бързо реагиране е от порядъка на 14-16 дни.

Идеята за т.нар. "военен Шенген" се ражда още в края на 2016 г. и е популяризирана за първи път от бившия командващ на американските сухопътни сили в Европа ген. Бен Ходжис. Фотограф : Надежда Чипева Източник: Капитал

По същото време ген. Ходжис вече предупреждава, че при внезапна инвазия Русия може да завземе Литва, Латвия и Естония в рамките на 60 часа, достигайки крайбрежието на Балтийско море. Вероятно затова сега, в контекста на настоящата руска инвазия в Украйна, трите прибалтийски републики искат перманентно разполагане на поне 50 хил. натовски войници на своя територия. "Сега ми е нужна една седмица, за да получа разрешение за преместване на сили от Германия в Полша. И две седмици за разрешение да прехвърля сили през територията на Чехия", алармираше тогава ген. Ходжис. В рамките на неговия мандат САЩ възприеха нова стратегическа концепция за предно разполагане на голямо количество тежка сухопътна бойна техника в Европа, така че в случай на бързо ескалираща криза да трябва да се транспортират предимно военнослужещите, а не и тяхното въоръжение.

От 40 към 300 хил. войници

След като установиха, че времето за реакция на спецчастите VJTF е по-скоро пожелателно, натовските стратези решиха да укрепят източната отбрана с т.нар. засилено предно присъствие на север и "адаптирано предно присъствие" в Румъния и България на юг.

В Полша, Латвия, Литва и Естония алиансът разположи свои усилени батальонни бойни групи, които трябваше да действат като своеобразен "спусък" в случай на военна криза и около които постепенно трябваше да се надграждат нови сили в случай на ескалация. Към тези батальони първо трябваше да се присъедини VJTF, а след това, в рамките на месец, месец и половина - още две мултинационални бригади от т.нар. Initial Follow-On Forces Group (IFFG). Върховният главнокомандващ на НАТО в Европа (SACEUR) получи правомощие еднолично да привежда в максимална бойна готовност дежурните сили, още преди политиците да са решили дали да активират чл. 5 на алианса.

С началото на руската инвазия в Украйна в края на февруари 2022 г. НАТО обаче получи нагледно доказателство, че въпросните сили най-вероятно също няма да са достатъчни да удържат неочаквана масирана агресия. Путин нападна бившата съветска република с 200-хилядна армия, която едва ли може да бъде спряна навреме от усилен натовски батальон, даже и веднага след това да дойдат още три бригади в лицето на VJTF и IFFG.

Така през лятото на 2022 г. алиансът отново започна да актуализира плановете си за отбрана на източния фланг. Първата стъпка беше удвояването на предно разположените бройни групи, чиято численост нарасна от 4 на 8. Нови съюзнически батальони бяха разположени и в България, Румъния, Унгария и Словакия, като се предвижда те бързо да могат да нарастват до бригада (4-5 хил. души). Сухопътната бригада за бързо реагиране VJTF набъбна до 20 хил. души с авиационни, морски и разузнавателни елементи. В Мадрид се реши също, че съюзническите сили за отговор NRF ще се увеличат от 40 на 300 хил. души.

На практика обаче предно разположените бойни групи на НАТО няма да бъдат с размер на бригади през цялото време. Идеята на алианса е перманентните формирования да нараснат от батальон (600 - 800 души) до приблизителния размери на полк (до 1500 души), като бойни части от т.нар. рамкова нация (в българския случай - Италия) да служат "на терен" на ротационен принцип.

По този начин те ще могат да опознаят в детайли потенциалния театър на бойните действия, да отработят съвместното водене на бойни действия с армията на приемащата държава и, което е може най-важно, да изчистят всички процеси и бюрократични пречки около военната логистика. Така бойната група ще е способна да нараства до числеността на бригада възможно най-бързо, така че да задържи потенциалния агресор до идването на основните натовски сили.

За целта обаче приемащата държава трябва да има и добре развита транспортна инфраструктура, която да бъде подготвена за потенциално военно приложение. Става дума най-вече за железопътни линии и пристанища, но също така за широки, вероятно четирилентови пътища (за предпочитане магистрали), за тунели под големите планини, а също така и за мостове, които могат да издържат по-големи тежести (най-вече съоръжения над река Дунав между България и Румъния).

Условно 6 млрд. евро

У нас през следващите години ще бъде изградена инфраструктура с потенциално военно приложение за около 6 млрд. евро, обяви преди седмица военният министър Тодор Тагарев пред bTV. Страната ни ще търси поне частично финансиране на въпросните проекти по линия на инфраструктурната програма на НАТО, наречена NSIP (с пари от нея е преоборудвана авиобаза "Безмер"), както по линия на проекта Military Mobility към "военния" инструмент PESCO на евросъюза. За "Капитал" Тагарев уточни, че цифрата 6 млрд. евро е условна и идва в резултат на вътрешни разговори между военното и финансовото министерство.

Най-общо казано, идеята е да се направи стабилна транспортна връзка по суша между черноморските пристанища в България и Румъния и средиземноморските в Гърция, както и да се улесни преминаването на река Дунав и през Стара планина. За късмет на България страната ни няма сухопътна граница с Русия, а двегодишната инвазия в Украйна нагледно показа, че Кремъл за момента по-скоро не е способен да извършва ефективно каквито и да е военноморски десантни операции, дори такива с малък мащаб.

В България през следващите години може бъде изградена транспортна инфраструктура с потенциално военно приложение за около 6 млрд. евро, твърди военният министър Тагарев. Фотограф : Цветелина Белутова Източник: Капитал

Така че при най-лошо стечение на обстоятелствата и пряк сблъсък с Русия основният сухопътен удар би паднал върху Румъния, а страната ни ще е транзитна и по-скоро логистичен тил.

Въпреки това България ще трябва да развива - спешно и приоритетно, наблюдението и отбраната на черноморското крайбрежие чрез нови радарни станции, далекобойни системи за противовъздушна отбрана (евентуално съюзнически Patriot), както и брегови противокорабни ракетни комплекси.

За набавянето на противокорабни ракети в Министерство на отбраната в момента тече тиха подмолна битка между норвежката отбранителна компания Kongsberg и шведската Saab, като последната доставя аналогични боеприпаси за двете строящи се патрулни корвети. Първоначално Saab са фаворит на военните и в частност на флота, като идеята е била да се купят само пускови установки, монтирани на колесни шасита, като се използват вече поръчаните за новите кораби боеприпаси. В крайна сметка обаче било преценено да се организира състезателна процедура с наддаване, като освен Kongsberg и Saab, да бъде поканена и отбранителната корпорация MBDA, която произвежда противокорабните ракети Exocet. Каквото и да бъде решено, бреговите реактивни батареи ще са приоритет за източния фланг на НАТО и отбраната на Черно море, така че руските бойни кораби да бъдат държани на безопасна дистанция от съюзническата акватория.

"Артериите" на войната

Ако се върнем към небойната инфраструктура "с двойна употреба", най-належащата цел според българските специалисти по отбранително планиране все пак е усилването на транспортните връзки по оста север - юг между Румъния, България и Гърция, както и т.нар. Коридор 8 между Албания, Македония и България. Последният е важен, за да може да се осигурява логистичната линия по суша в подкрепа на италианския контингент у нас. Алтернатива на Коридор 8 е съществуващата магистралата Egnatia Odos в Гърция, която свързва близкото до Италия пристанище Игуменица на Йонийско море със Солун, Кавала, Комотини и Александруполис.

Именно пристанището на Александруполис се очертава като най-важния морски военен хъб в случай на криза, особено ако се окаже, че по някаква причина Турция реши да затвори Босфора за каквото и да е корабоплаване (в момента Анкара не пропуска оттам не само руски военни съдове, но и съюзнически такива, с аргумента да се избягва ескалация).

Нова магистрала между Бургас и Варна евентуално ще мине по крайбрежието, но лесно може да попадне под ударите на условния противник, затова ще се наблегне на разширяването на пътищата през проходите на Източна Стара планина. Пътната и железопътната инфраструктура в този район е ключова, защото тук са концентрирани много ключови български и съюзнически военни формирования, включително две от българо-американските бази у нас - сухопътния полигон "Ново село" и военното летище "Безмер". Пак близо до Ямбол, при Кабиле, се предвижда да бъде изградена нова военна база, която евентуално да приюти натовската бригада у нас. Там може би ще е и бъдещото натовско дивизионно командване за региона, ако България се пребори то да е у нас.

Ключово ще е изграждането на поне още един мост през Дунав към Румъния. Възможно е в бъдеще да има и втори, защото в случай на война те могат да се окажат задръстени от цивилен трафик, като това ще пречи на военната мобилност и логистиката на съюзническите сили към северната ни съседка. Всичко това, разбира се, все още е в сферата на хипотезите. Евентуална руска инвазия, слава богу, още не се е материализирала, и е напълно възможно и да не се (Европа вече живя 45 години под такава заплаха до разпадането на СССР). Но предвид мащаба на риска, подготовката за него изглежда повече от оправдана. А България може да спечели - не само от по-надеждната защита, но и от по-добра инфраструктура.