Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Ремонтите в центъра на София; литовският начин за намаляване на жертвите по пътищата; новите собственици на столичния Bulgaria Mall и още

Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

#1 Центърът на София - в какво се превръщат мечтите

Лятото на 2018 г. Централната градска част на столицата е превърната в строителна площадка - всичко наведнъж. Недовършеното строителство на метростанцията на "Попа", затворен бул. "Васил Левски", цялата ул. "Граф Игнатиев", "Кристал", "Седмочисленици", "Шишман", паркове, градинки. Непроходимо за коли, непроходимо за хора, нулева година за собствениците, магазинерите и дребния бизнес, багери, дизел, прах. Ремонт.

Зоната прилича на Берлин след обединението на Източен и Западен в ранните 90-те години. Гигантски проект, който даде тласък и превърна германската столица в един от най-атрактивните градове в Европа. Преобразяването на централна София носеше надежда, в името на която всички живеещи, работещи и преминаващи през огромната строителна площадка търпяха и ще търпят с месеци...

#2 Как Литва намали жертвите по пътищата

"Литовските пътища са най-опасните в Европа" – това е заглавие от в. Baltic Times от юли 2008 г. Статията обяснява, че предишната година 739 литовци са били убити при пътни инциденти, което означава 21.9 смъртни случая на 100 000 души. Ако това ниво на смъртност бъде съотнесено към населението на Франция например, би означавало 17 500 французи да умират годишно на пътя. Проблемът е толкова сериозен, че Литовският статистически институт посочва опасните пътища като една от причините за изкривеното съотношение мъже - жени във Вилнюс (жените са с 20% повече), а експертите посочват като причини за множеството инциденти превишената скорост и употребата на алкохол.

Десет години по-късно Литва е "отличник" в Европейската програма за безопасност по пътищата (RSAP), в която са включени 32 страни (ЕС-28 заедно с Норвегия, Сърбия, Швейцария и Израел). Как само за едно десетилетие Литва успя да се превърне от страната с най-смъртоносни пътища в лидер в ЕС по намаляване на броя на загиналите при пътни катастрофи? Четете тук.

#3 Без Спас Русев в InterContinental

Tелеком бизнесът е по-атрактивен от хотелския. Или поне такава явно е оценката на бившия царски лобист Спас Русев. Най-големият акционер в БТК стана един от четиримата претенденти за покупката на Telekom Albania. Той кандидатства за албанския телеком самостоятелно, а не през БТК, като за подобна инициатива най-вероятно е необходим свеж ресурс. А за набавянето му собствеността в петзвездни хотели, намиращи се в идеалния център на София, би могла да е от полза.

Кандидатурата на Спас Русев за телекома е била предшествана от оттеглянето му като съсобственик в хотела на пл. "Народно събрание" – InterContinental (бившия Radisson). С продажбата на дела в InterContinental на практика Спас Русев се разделя с хотелския бизнес в София...

#4 Испанският Bulgaria Mall

Почти шест години след откриването му столичният Bulgaria Mall и свързаната с него офис кула Infinity Tower имат нови собственици. Това е испанският фонд Squircle Capital, който вероятно влиза в сделката по линия на един от досегашните инвеститори – лондонската инвестиционна група Salamanca Capital. Един от най-младите софийски молове има две особености: пълен е с наематели, но още е на загуба, и продължава да расте – скоро ще има и втора офис кула. Промяната в собствеността е интересна и с друго: първи испански инвеститор след кризата, при положение че имаше наплив към България в имотния бум преди 2008 г.

Цената, срещу която досегашните инвеститори се разделят с проекта, не е обявена. Сумата, която те вложиха в изграждането му, е близо 150 млн. евро. Още 10 млн. евро е планирано да бъдат инвестирани във втората офис сграда в комплекса, която изглежда пред завършване и ще предложи на пазара нови 16 хил. кв.м офис площи. Историята четете тук.

#5 Варненско ято

Новините около Варна винаги носят противоречие: проблемна политическа обстановка, изчезване на ценни стари сгради, инфраструктурни проблеми. От друга страна, все по-голям интерес от страна на чуждестранни студенти и рекорден туристически ръст. Липсващото в тези теми е какво се случва отвъд политиката, икономиката и туризма.

Стагнацията на културната сцена е лесно забележима: за последното десетилетие градът така и не разви утвърдено събитие, което да събира хиляди хора, които иначе не биха посетили града – нещо, в което Пловдив и Бургас успяха. През последните години и особено това лято обаче културната сцена в морската столица намира спасителите си – както в лицето на хора, които от дълги години я поддържат, така и от ентусиасти, родени във Варна, реализирани другаде, но с добри идеи, които развиват тук. Вижте кои са те тук.