Пеевски: No Image

Сега вместо американски съдружник новият план става вестниците да се озоват в новосъздадена от политика едноименна фондация, в която той планира да прехвърли "собствеността на "Телеграф Медиа", а с това и отговорността за издаваните от същото дружество печатни медии – "Телеграф", "Монитор", "Политика" и "Меридиан мач".

Най-оттеглящият се политик

Сагата с оттеглянията започна малко преди краха на КТБ през 2014 г., когато тогавашното дружество, издател на семейните вестници (по това време собственост на майката на депутата Ирена Кръстева), обяви, че ги продава на ирландската Мedia Maker Limited, представлявано от собственика и директора Патрик Халпени, който в България е управлявал радиата на Communicorp. Тогава отново се чакаше одобрение от КЗК, такова дойде, но до сделка така и не се стигна въпреки обясненията, че има рамков договор и само се чака регулаторното разрешение. Така вместо оттегляне през 2015 г. последва изсветляване за Пеевски, който за пръв път декларира официално собственост, като получи чрез дарение от майка си участия в медии и други компании. Постепенно в декларациите на политика се появиха съвсем официални местни и офшорни компании, сред които миноритарни дялове в "Булгартабак" и "Юрий Гагарин" (и без това считани за негови) и контролен пакет акции в "Техномаркет".

През пролетта на 2016 г. вълната отново привидно се обърна - премиерът Бойко Борисов обяви, че Пеевски напуска страната, а самият депутат също разгласи, че напуска бизнеса в страната заради политически и медиен натиск. Повечето от тази заявка обаче се оказа чисто мимикриране. Дяловете в "Булгартабак" и "Юрий Гагарин" се озоваха в офшорки, свързвани и преди с Пеевски. А "Техномаркет", след като премина през една от същите офшорки, се озова под шапката на "Булгартабак".

Единствената доказано реална сделка по излизане (макар и не сред официалните владения на Пеевски) беше през 2017 г., когато "Булгартабак" продаде марките и дистрибуцията си на BAT. И така, докато се стигна до опита за медийно полуизлизане от 2018 г., който така злощастно отново се разпадна.

Тази зла КЗК

Обясненията на Пеевски за корпоративния пирует от американски партньор към фондация са странни. Оплакването на депутата от двойния стандарт на КЗК звучат буквално смешно на фона на практиката на регулатора досега да пуска всичко, свързано с него, по най-бързата писта. Те са малко като ехо на оправданията, с които затъналата в контрабандни обвинения от турските власти "Булгартабак" обясняваше, че заради медийните внушения спира износа си за Близкия изток.

КЗК дълги години отказваше да забележи проблем и в градената около медийната група на депутата доминация на вестникарския пазар чрез овладяване по вертикалата. Поетапно под негов контрол се оказа значителен дял във всичко - от печата, през най-тиражния всекидневник до дистрибуцията и продажбите на дребно. Въпреки това комисията не намери основание да спре (или забави с пет месеца) никоя от сделките по тази линия. Всъщност КЗК практически не беше блокирала нито една сделка до 2018 г., когато излезе с откази за продажбите на "Нова телевизия" и CEZ при практически пълна липса на припокриване с дейността на купувачите, която да доведе до засилване на пазарното им влияние.

От "Ню имидж" също обясниха пред "Капитал" разпадането на сделката със забавянето и отказаха да коментират други аспекти.

Безизходицата на Пеевски

Обяснението обаче едва ли може да е толкова наивно. Покупка на вестници в България от американска филмова компания без опит в този бранш не отговаряше на никаква логика от самото начало. Затова и започнаха да циркулират различни хипотези - от опит на Пеевски да си купи имидж до поискана от него услуга в замяна на "уменията" му да прокарва изгодни законови поправки. В петмесечното безвремие на сделката филмовите продуценти, сред които и "Ню имидж", стигнаха максимално близо до дългогодишните си искания за държавни стимули за индустрията си, които за пръв път реално се обмислят от управляващите.

От самото начало сделката не изглеждаше да интересува особено купувача. Както и при предишния опит за продажба на медиите на Пеевски/Кръстева сделката беше обявена само от продавача. Нещо повече - този път и искането до КЗК за разрешаване беше продадено не от купувача "Ню имидж", каквато е практиката, а от едноличната фирма на депутата "Интръст". През цялото време сделката беше коментирана с неохота от изпълнителния директор на филмовата компания Ярив Лернер и нямаше никакви индикации бавенето на КЗК да го притеснява.

Затова и вероятно сделката от самото начало не е била замислена да стигне до финализиране, а да купи време. Сега Пеевски минава в следващата метаморфоза на оттеглянето си. Медиите ще бъдат прехвърлени във фондация, тя ще се управлява от "изтъкнати журналисти", а депутатът бизнесмен само ще я финансира в битка с "олигархични медийни кръгове", които го клеветят от години.

Последната промяна (или по-точно подмяна) на Пеевски върви за ръка с прокарването на нов закон за медиите, който уж цели да изсветли собствеността им. Депутатът, без да е стъпвал повече от година в парламента, а според някои и в страната, пише нормативни текстове в области, където има пряк интерес и опит - медии и банкова несъстоятелност. И двата спорни законопроекта бяха приети безропотно от парламента (медийният само на първо четене засега) въпреки критиките, под ботуша на мантрата "Който е против, значи крие нещо". И двата - с ясната прозираща цел да лъскат имиджа на законодателя Пеевски като борец за прозрачност и защитник срещу разграбването на останките от КТБ. И двата - на практика работещи в личната му изгода.

За медийния закон на Делян Пеевски преди време пред журналиста Веселин Дремджиев директорът на германската фондация "Фридрих Науман" Даниел Кадик коментира, че той е сходен на законите, които виждаме в Русия и други страни. "Говори се за прозрачност, но в крайна сметка това, което искат да постигнат с него, е да кажат, че ако дадена медия получава финансиране от международна организация, значи работи в чужд интерес. В същото време офшорни компании не влизат в обсега на закона, защото попадат в т.нар. нормални бизнес отношения. Авторите се крият зад тази фраза, така че медийният бизнес на този господин (Делян Пеевски - бел. ред.) няма да попадне в закона за прозрачността, но свободните медии ще са засегнати от него", коментира Кадик.

Всички тези трансформации стават и докато Пеевски някак, без да е напускал публичния сектор от повече от 13 години се превърна в най-богатия политик в страната. Не само според всеобщото усещане, а и по-собствените му декларации, според които има 37 млн. лв. доход само за 2017 г. Но за разлика от онези цербери от КЗК Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобито имущество, прокуратурата и други институции поне не са впрегнати спрямо онеправдания издател и дори декларират охотно, че при него няма нито един ред за нещо незаконно.