Топ 5 от "Капитал": Коронавирусът разпали световната велореволюция, България трябва спешно да либерализира пазара на ток

Заводите за машини бавно подновяват производството, готови ли са веригите да предложат повече местни храни, собственикът на "Пирин-текс" Бертрам Ролман разказва за ефектите от епидемията

Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Мерките за социална дистанция доведоха до преоткриването на колелото, а София също се подготвя

Тази седмица Виена реши да обособи голяма велоалея по един от големите си булеварди - "Пратерщрасе". Тирана пък превръща зоните за паркиране във велосипедни алеи. Рим и Милано обособяват десетки километри временни трасета за колела, а Париж планира спешни инвестиции от 300 млн. евро, за да направи мрежа от общо 650 км велоалеи, като само за последните дни са изградени десетки километри. Подобни мерки се вземат още в Берлин, Будапеща и отвъд океана - в САЩ градовете масово се обръщат към велотранспорта, а дори в Перу и Боливия са готови с планове за превръщането на колелото в основен начин на придвижване на хората.

Накратко, светът е на прага на истинска велоеволюция. Тя не успя да се случи заради екологията, но сега е буквално разпалена от коронавируса. Градовете търсят начини да се справят с основните негативи от епидемичните мерки - спазването на дистанция и безопасно пътуване, а велосипедите се очертават като най-добрият избор, защото разрешават и двата проблема наведнъж. Прочетете тук.

2. След години отлагане България трябва да се откаже от регулираните цени и за домашните потребители

България продължава да бъде единствената страна в ЕС, в която едновременно съществуват регулиран и свободен пазар на електроенергия. На първия са битовите потребители и малките фирми, а на втория - всички останали. Раздвояването блокира конкуренцията, създава възможности за кръстосано субсидиране между двата сектора, изкривява цените, облагодетелства определени производители и спъва инвестициите. Но осигурява политически комфорт.

През последните години еврокомисията постоянно изтъква във всеки доклад, че в България все още съществуват физически, икономически и политически бариери, които пречат на голямата цел за общ електроенергиен пазар, който е в основата на "Зелената сделка" и цялостния преход към нисковъглеродна икономика. Управляващите тук, поне досега, са успявали да тупат топката най-вече заради притеснението, че пазарните цени на електроенергията няма да се харесат на битовите потребители и ще има протести, които могат да свалят правителството само за няколко дни (както стана през 2013 г.). Но възможностите за отлагане, изглежда, вече са свършили и България ще трябва да направи бързи стъпки.

3. Машиностроителните заводи в България масово затвориха за седмици, сега повечето подновяват частично производството

Над 250 компании с 65 хил. служители. Това е кратката визитка на българските производители на компоненти за автомобилната индустрия, които през последните години заеха значителна част от сектора на машините и оборудването. Със срива на автомобилостроенето в глобален план и затварянето на заводите заради коронавируса много от българските доставчици бяха принудени да свият производството и дори временно да спрат работа. Макар че продуктите на повечето предприятия не са ограничени само до автомобилната индустрия, много от другите им клиенти също бяха засегнати от карантинните мерки и свитото търсене.

Има и малка група печеливши в сектора - например производителите на компоненти за медицинска апаратура или решения за автоматизация, стабилно стоят и производителите на опаковъчни машини. В същото време от Азия вече идват добри сигнали и, макар и бавно, производството и поръчките се възстановяват. Като цяло обаче компаниите очакват спад тази година, а немалка част въобще се въздържат от прогнози.

4. Каква е готовността на търговските вериги да изпълнят поръчката на държавата за повече местни доставчици

Експериментът с регионални храни в големите вериги започва от следващата седмица. Той няма да е грандиозен като сума, но носи радост за някои производители, PR позитив за управляващи, суматоха по издирване и организация за търговците на дребно. А потребителите едва ли ще усетят грандиозна разлика. Насилственото държавно правило все пак може да подсили няколко десетки производители на плодове и зеленчуци, мляко и месо, а ефектът от пожарното действие ще е много по-ясен след година. Тогава ще се броят трайните договори.

Анкета на "Капитал" показа, че част от фермерите вече преговарят с веригите, други все още очакват оферти, а трети признават, че не могат да отговорят на изискванията на големите търговци. Веригите преглеждат стотици контакти, за да се свържат с бъдещи регионални доставчици в силно съкратени срокове. А когато направят това, нерядко установяват, че много от фирмите са без сертифицирана продукция и без възможност за осигуряване на количества, пакетаж и логистика. Подробности - в този текст.

5. Бертрам Ролман, собственик на групата "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев, за ефектите от извънредното положение, прогнозите за текстилния сектор и мениджърските решения в кризата

Бертрам Ролман управлява групата "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев. Той е завършил гимназия по музика и изкуства в Ашафенбург, Западна Германия, и курс по технология на производството в текстилната индустрия. Професионалният му опит е свързан с работа в машиностроителен завод в Германия и в семейната фирма Rollman. Създава и управлява бизнес в три държави - Германия, Гърция и България.

Групата "Пирин-текс" се състои от четири дружества: "Пирин-текс", "Пирин-текс продакшън", "Пирин-текс трейдинг" и "Пирин-текс сървиз", и е сред най-големите производители на текстил и облекло на българския пазар. Първата фирма - "Пирин-текс", е основана през 1993 г. и е дъщерна на германската Rollmann & Partner Fashion Management, която има 100-годишна история в производството на облекло. Годишното производство на фабриката в Гоце Делчев е около 1 млн. бройки мъжки и дамски облекла. Освен собствената марка Rollmann в "Пирин-текс" се шият и костюми за Hugo Boss, Joop, Kenzo и др. През 2018 г. сумарните приходи на четирите дружества са близо 75 млн. лв., а заетите в групата са около 1500 души. Интервюто на "Капитал" с Бертрам Ролман вижте тук.