Всички на борсата за ток

Настоящата ситуация с пандемията от коронавирус пък може да се разглежда като изключително удобен момент. От политическа гледна точка рисковете са сведени до минимум - следващите парламентарни избори са след година, обществото е обхванато от епидемичните притеснения и много по-лесно би приело поредното извънредно законодателство. А от пазарна гледна точка моментът също е подходящ, защото след въвеждането на ограниченията заради COVID-19 икономиката буквално спря, потреблението на ток от бизнеса се ограничи с около 30% и съответно борсовите цени на електроенергията паднаха до рекордно ниски нива. Така премахването на регулирания сегмент и прехвърлянето на цялото търсене и предлагане на ток на борсата ще позволи моментално понижаване на разходите на домакинствата, но също така ще стабилизира целия пазар. А от това ще спечелят и производителите.

Бавни стъпки, голям скок

През последните няколко години бяха направени няколко стъпки за засилване на свободния пазар в страната чрез извеждане на различни производители и потребители на борсата, но все още регулираният сектор обхваща около една трета от електроенергията. Плановете за добавяне на още потребители към свободния пазар през тази година обаче бяха отложени заради коронавируса. Но напоследък има все повече индикации, че може да бъдат предприети бързи стъпки за наваксване на забавената реформа. Най-вече за да се получи разрешение за механизма за капацитети.

Преглед на оригинала

Първият сигнал за това са включените текстове в новото извънредно законодателство заради коронавируса, с които да се даде възможност на КЕВР да отложи за есента новата регулаторна година - вместо на 1 юли регулаторът ще определи кой колко ще произвежда и на какви цени чак на 1 септември. Отлагането ще има силно негативен ефект за потребителите и производителите (задържане на предкризисните цени въпреки срива на енергийната борса), но ще даде допълнителни два месеца на депутатите да предложат, обсъдят и гласуват съответните промени в законодателството, които да либерализират сектора. Подобни намерения бяха заявени пред "Капитал" от различни народни представители и от участници на пазара на ток. Но министърът на енергетиката Теменужка Петкова е по-скептична. "Процесът по пълна либерализация на пазара на електрическа енергия у нас трябва да протече плавно", коментира тя и посочва, че това е в интерес на българските потребители, но пандемията от COVID-19 може да доведе до волатилност на пазара на електроенергия.

По информация на "Капитал" засега идеята не е домакинставата да започнат да си търсят търговци на ток и цената им да се определя всеки месец според борсовите сделки. По-скоро ще се върви към проформа либерализация на пазара на едро, колкото да се спечели доверието на ЕК. Най-вероятно поне още една година НЕК ще остане като посредник (обществен доставчик), но вместо по определен от КЕВР енергиен микс на фиксирана цена ще купува нужните количества енергия от борсата. Това вероятно ще й позволи да неутрализира част от загубите си, тъй като продажната цена на тока за бита ще бъде определена от регулатора и ще е по-висока от средните на борсата. За подобна стъпка има няколко основания. Първото и най-важно е, че по информация на "Капитал" ЕК се е съгласила да одобри въвеждането на механизъм за капацитет дори и само при либерализация на пазара на едро. Второ - ЕРП не са готови да се разделят със сигурния си бизнес, който имат сега, и не искат да поемат пазарния риск директно да купуват от борсата и да снабдяват потребителите. По принцип КЕВР би следвало да ги компенсира в бъдещ период, но тази отложена несигурност не е изгодна за никоя компания.

Но държавната НЕК също може да генерира тарифен дефицит. Тогава възниква въпросът как ще бъде компенсирана компанията - за това трябва да се иска разрешение от ЕК. От КЕВР казват, че към момента все още няма яснота и не е взето решение, а все още се съгласува с ЕК към кой от вариантите да се тръгне с цел либерализацията на пазара - дали НЕК или директно ЕРП да купуват от борсата.

Преглед на оригинала

Какви ще са ефектите

За битовите потребители освобождаването на пазара на едро няма да има особено значение - техните цени ще останат непроменени. Възможно е само да се въведе изискването такива клиенти, чиято инсталирана мощност е над 30 кВт например, да бъдат задължени да се снабдяват по свободно договорени цени. А всички с по-малка мощност (апартаментите например са вързани средно на 12 кВт) ще получат т.нар. защитена цена от КЕВР. Всъщност именно сигурността на най-уязвимите групи е сред основните причини да не се върви към пълна либерализация на цените на дребно, но за съжаление и сега няма ясен механизъм как да се компенсират.

Ако НЕК започне да купува от борсата, ще изчезнат всички антипазарни похвати, които се прилагат в момента - включително извънредните заповеди на енергийния министър за задължителни квоти на ТЕЦ "Марица-изток 2", които не само водят до повишаване на общите разходи в енергийната система (само последната заповед ще "изсмуче" около 100 млн. лв. от компенсационния фонд ФСЕС), но генерират допълнителни загуби в самата централа - за 2019 г. държавното дружество отчете нови над 200 млн. лв. загуба, а за първите три месеца на 2020 г. финансовият резултат е минус 64 милиона.

Освен това до края на тази година се очаква и постигането на пазарно обединение със съседните държави за сделки в борсовия сегмент "Ден напред", което до голяма степен ще реши проблема с колебанието на цените и ще даде по-голяма сигурност както за потребителите, така и за производителите.

Последно препятствие

За да се случи дори само тази част от реформата обаче, е нужно да се постигне разбирателство с т.нар. американски централи, които осигуряват около 20% от цялата електроенергия в страната. ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" имат дългосрочни договори, по които НЕК изкупува електроенергията им на преференциални цени, така че да се осигури възвращаемост на инвестицията и изплащане на кредитите за изграждането на мощностите. Но при либерализация на пазара на едро те също ще трябва да започнат да продават на борсата, като логиката е да разчитат на допълнителни плащания от механизма за капацитет. Засега обаче няма индикации, че нещо се случва в тази посока, въпреки че темата за предоговарянето на споразуменията им е актуална поне от три години. Източници на "Капитал" казват, че през юни може да има напредък най-малкото защото на всички вече е ясно, че промяна трябва да има.

Но ако договорите бъдат прекратени предсрочно, без споразумение, ще се задействат клаузи за компенсации. По-големият проблем е, че ако частните инвеститори се оттеглят, централите ще попаднат или под управлението на държавата, т.е. ще бъдат докарани до състоянието на "Марица-изток 2" или в ръцете на спорни бизнесмени, както стана с ТЕЦ "Варна", а преди това с ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и редица топлофикации.

Иначе при въвеждането на механизъм за капацитет правилата за участие в него трябва да са изключително прозрачни и недискриминационни, така че да могат да участват не само български, но и чужди производители. Моделът ще премахне и сегашната схема със студения резерв, по която се плащат около 60 млн. лв. годишно на централи, които работят рядко, а понякога, както се случи през зимата на 2017 г., дори не успяват да се задействат.

Макар и неперфектна, либерализацията на пазара на едро ще е стъпка в правилната посока, особено щом ще позволи въвеждането на механизъм за капацитети. Но въпросът е дали може да се случи бързо и кога ще е следващата голяма крачка - либерализация на цените на дребно.