Топ 5 от "Капитал": Борсова история за милиарди и "златни" паспорти, как монополите повлякоха Варна към дъното

Как ще продължи санирането на блокове, защо София не се развива като пешеходен град, е-търговията и COVID-19

България дивелъмънт /холдингс/ лимитид
България дивелъмънт /холдингс/ лимитид
България дивелъмънт /холдингс/ лимитид    ©  България дивелъмънт /холдингс/ лимитид
България дивелъмънт /холдингс/ лимитид    ©  България дивелъмънт /холдингс/ лимитид
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Историята на "Кепитъл консепт лимитед" - мегаломански неслучил се проект, любопитни местни лица и "златни визи" за китайци

Говори ли ви нещо "Кепитъл консепт лимитед"? Дори да сте добре запознати с българския корпоративен пейзаж, не е изключено отговорът да е "не". Това е странно, защото тя от няколко години е най-голямата публична компания в страната (макар и сбутана на непрестижния алтернативен сегмент на борсата) с пазарна капитализация над 17.6 млрд. лв., или с около 7 млрд. над текущата оценка на всички други дружества на БФБ. Все пак, за да сме честни, ако ви я представим по друг начин, вероятно нещо ще ви просветне - например "Българският Лас Вегас" или "Малкото Макао в Мусачево". Да, "Кепитъл консепт лимитед" (ККЛ) е компанията, чрез която хонконгският милиардер Стивън Ло се появи през 2014 г. с планове да изгради развлекателен мегакомплекс до софийското село Мусачево, край Елин Пелин. Той трябваше да е готов до 2017 г., но така и не се случи, а компанията бързо обрасна със съмнителни взаимоотношения с местни лица - някои от тях близки до управляващите. Сега отново има заявки да се работи по проекта, но в близост до друго софийско село - Кътина. И отново има любопитен посредник - свързан с бившия главен изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев.

Въпреки тези шест години безвремие обаче борсовата цена не само не се срива, а се покачва, както и броят на сделките. Първоначално собственици на ККЛ са само няколко компании, свързани с Ло, но от 2018 г. в акционерните книги започват да се появяват и физически лица - китайски граждани, всеки от които купува книжа за по малко над 1 млн. лв. Бройката им вече е около 40, като поне няколко и са удвоили инвестицията си. За този любопитен инвестиционен интерес има едно възможно обяснение - паралелно с официалната си дейност (или липсата на такава) компанията се ползва като скъпоплатен инструмент за осигуряване на недолюбваните от Европейската комисия "златни визи" и "златни паспорти". Вижте тук.

2. Как монополите в политиката и бизнеса повлякоха Варна към дъното

За последните 20 години Морската столица, както често наричат Варна, е имала само двама кметове - левият, макар и формално безпартиен, Кирил Йорданов и десният Иван Портних (ГЕРБ). Но въпреки номиналната несъвместимост на политическите си платформи и двамата се оказаха подкрепени от едно и също мнозинство. То беше сглобено от политически номади, безпринципна клиентела и търговци с избиратели. Предадена отвътре, Варна се оказа в плен на два монопола - политически и икономически. А след това и плячкосана.

Големите очаквания за бъдещето на един от градовете с най-голям потенциал в страната отиват към дъното заради пренебрегвани предупреждения и неспасяеми пробойни. Историята ще откриете в този текст.

3. Новата програма за саниране ще започне през втората половина на 2021 г., като този път обаче ще е нужно и съфинансиране

Най-екологичната и евтина енергия е онази, която не си произвел. Тази идея е в основата на европейския план за трансформация на енергетиката и постигането на нисковъглеродна икономика. Затова и с приоритет сред мерките, които могат да се финансират с новите пари от Европа, е енергийната ефективност. Защо да се строи нова централа с евтин ток, ако може просто да се намали нуждата от ток? Именно на това ще заложи България в своя План за възстановяване и устойчивост, който беше представен за пръв път миналата седмица. Три милиарда от общо 12 млрд. лева, или една четвърт от всички пари, ще отидат за саниране. По този измерител санирането е явно най-важният и дългосрочен проект на това управление, което то смята да завещае и на следващите правителства поне до 2026 г.

От европейска гледна точка има логика в това решение: страната в момента е силно изостанала от останалите европейски държави и има най-високата енергийна интензивност на икономиката си - за единица продукция се потребява три пъти повече енергия спрямо средното за ЕС. Въпросът тук е дали подобна огромна инвестиция ще постигне желаните цели, т.е. това ли е областта, в която с такава ударна инвестиция икономиката на страната ще се промени устойчиво. А следващият въпрос, който засяга и много домакинства, и бизнеси, е как ще се съфинансира този път санирането - защото обещанието е то вече да не е напълно безплатно за собствениците. Прочетете тук.

4. Концепцията за пешеходен град е напълно чужда на София, a примерът с ул. "Съборна" показа, че се работи на парче

Да се разходиш спокойно по улицата, без да се блъснеш в някое колче или да се препънеш в стърчаща плочка, е мисия невъзможна в София. В това пътешествие ще срещнете и безразборно спрели коли, през които трябва да се промъкне човек. Колко е далеч градът от концепцията за "пешеходен град" ясно се вижда и от състоянието на единствените по-разпознаваеми пешеходни улици - "Витоша" и "Пиротска". Едната дори не изпълнява изцяло функцията си заради това, че е обсипана с огромните тераси на заведения, а другата по-скоро прилича на занемарен пазар, който не е особено безопасен след мръкване.

Наскоро се случи не особено успешен опит за трета такава - малката "Съборна", където местни бизнеси и хора протестираха, за да запазят правото си да паркират в самия център на града. Не е нужно да си учил градоустройство, за да усещаш, че нещо в София не се прави както трябва. Ако трябва да зададем един въпрос на управлението на града, той би бил следният: Как стана така, че човекът без кола тук не е пълноправен гражданин?

5. COVID-19 ускори растежа на е-търговията, но именно той прави дългосрочните прогнози за сектора по-трудни

Е-търговията расте бурно в цял свят през последните години. Това не е някакво особено откритие, а чист факт. Далеч по-трудна е прогнозата как точно ще се развие секторът в следващите години, от кои тенденции ще бъде движен и кои играчи ще излязат абсолютни победители. Тези предвиждания донякъде се усложняват от COVID-19, който ускори растежа на дигиталните канали през последните месеци, особено в категории, където е-търговията беше относително слаба, като доставката на хранителни стоки.

Според анализаторите на Deloitte именно коронавирусът прави дългосрочната картина по-трудно предвидима. Бързият растеж на дигиталните поръчки има широко отражение върху търговците във всички категории и макар да създава бизнес, носи със себе си още разходи и усложнява процесите в компаниите. А и потребителите, включително и в България, показаха готовност да пазаруват повече онлайн, но все още е неясно дали тези тенденции ще се запазят и след края на пандемията. Подробности тук.