Топ 5 от "Капитал": Борсова история за милиарди и "златни" паспорти, как монополите повлякоха Варна към дъното

Големите очаквания за бъдещето на един от градовете с най-голям потенциал в страната отиват към дъното заради пренебрегвани предупреждения и неспасяеми пробойни. Историята ще откриете в този текст.

3. Новата програма за саниране ще започне през втората половина на 2021 г., като този път обаче ще е нужно и съфинансиране

Най-екологичната и евтина енергия е онази, която не си произвел. Тази идея е в основата на европейския план за трансформация на енергетиката и постигането на нисковъглеродна икономика. Затова и с приоритет сред мерките, които могат да се финансират с новите пари от Европа, е енергийната ефективност. Защо да се строи нова централа с евтин ток, ако може просто да се намали нуждата от ток? Именно на това ще заложи България в своя План за възстановяване и устойчивост, който беше представен за пръв път миналата седмица. Три милиарда от общо 12 млрд. лева, или една четвърт от всички пари, ще отидат за саниране. По този измерител санирането е явно най-важният и дългосрочен проект на това управление, което то смята да завещае и на следващите правителства поне до 2026 г.

От европейска гледна точка има логика в това решение: страната в момента е силно изостанала от останалите европейски държави и има най-високата енергийна интензивност на икономиката си - за единица продукция се потребява три пъти повече енергия спрямо средното за ЕС. Въпросът тук е дали подобна огромна инвестиция ще постигне желаните цели, т.е. това ли е областта, в която с такава ударна инвестиция икономиката на страната ще се промени устойчиво. А следващият въпрос, който засяга и много домакинства, и бизнеси, е как ще се съфинансира този път санирането - защото обещанието е то вече да не е напълно безплатно за собствениците. Прочетете тук.

4. Концепцията за пешеходен град е напълно чужда на София, a примерът с ул. "Съборна" показа, че се работи на парче

Да се разходиш спокойно по улицата, без да се блъснеш в някое колче или да се препънеш в стърчаща плочка, е мисия невъзможна в София. В това пътешествие ще срещнете и безразборно спрели коли, през които трябва да се промъкне човек. Колко е далеч градът от концепцията за "пешеходен град" ясно се вижда и от състоянието на единствените по-разпознаваеми пешеходни улици - "Витоша" и "Пиротска". Едната дори не изпълнява изцяло функцията си заради това, че е обсипана с огромните тераси на заведения, а другата по-скоро прилича на занемарен пазар, който не е особено безопасен след мръкване.

Наскоро се случи не особено успешен опит за трета такава - малката "Съборна", където местни бизнеси и хора протестираха, за да запазят правото си да паркират в самия център на града. Не е нужно да си учил градоустройство, за да усещаш, че нещо в София не се прави както трябва. Ако трябва да зададем един въпрос на управлението на града, той би бил следният: Как стана така, че човекът без кола тук не е пълноправен гражданин?

5. COVID-19 ускори растежа на е-търговията, но именно той прави дългосрочните прогнози за сектора по-трудни

Е-търговията расте бурно в цял свят през последните години. Това не е някакво особено откритие, а чист факт. Далеч по-трудна е прогнозата как точно ще се развие секторът в следващите години, от кои тенденции ще бъде движен и кои играчи ще излязат абсолютни победители. Тези предвиждания донякъде се усложняват от COVID-19, който ускори растежа на дигиталните канали през последните месеци, особено в категории, където е-търговията беше относително слаба, като доставката на хранителни стоки.

Според анализаторите на Deloitte именно коронавирусът прави дългосрочната картина по-трудно предвидима. Бързият растеж на дигиталните поръчки има широко отражение върху търговците във всички категории и макар да създава бизнес, носи със себе си още разходи и усложнява процесите в компаниите. А и потребителите, включително и в България, показаха готовност да пазаруват повече онлайн, но все още е неясно дали тези тенденции ще се запазят и след края на пандемията. Подробности тук.