Борсовата машина за паспорти

За този любопитен инвестиционен интерес има едно възможно обяснение - паралелно с официалната си дейност (или липсата на такава), компанията се ползва като скъпоплатен инструмент за осигуряване на недолюбваните от Европейската комисия "златни визи" и "златни паспорти". Сумите на вложенията отговарят точно на тези в законовите текстове, с които заможни чужденци биха могли да си "купят" право на постоянно пребиваване или дори българско гражданство. А с него и европейско.

Тайнственият златен град

За проекта на мястото на бившите военни казарми между селата Равно поле и Мусачево на над 1500 декара терен да изникне цял туристически град за пръв път се чу през пролетта на 2014 г., като работата явно е започнала още през 2013 г. Анонсът беше за 30-етажен хотел, копие на притежаван от Ло такъв в Макао, както и няколко по-малки. А също и казина, игрални зали, закрит аквапарк за целогодишно ползване, конферентен център и намерение за развитие на СПА туризъм, захранван с горещата минерална вода, която извира в съседното Равно поле. Всичко това беше подплатено и с реална сделка - покупка на голф игрището "Света София" от Красимир Гергов.

Според последните отчети на "Кепитъл консепт лимитед" като първа фаза се планира да има 5-звезден хотел с 2100 стаи и 6-звезден с 280 стаи, игрални зали, търговски център, воден парк, както и жилищна зона. Източник: България дивелъмънт /холдингс/ лимитид

Обявената планирана инвестиция беше от порядъка на 1.6 млрд. евро, а намерението беше всичко да се реализира за до три години. И предвид мащаба логично беше получен от държавата сертификат за приоритетен инвеститор по времето на кабинета "Орешарски". Мегаломанският размах и участието на Александър Томов (със съмнителна слава от годините на залеза на "Кремиковци" и финансовата каша във футболния ЦСКА) още тогава пораждаха скептицизъм и той се оправда.

Няколко години по-късно нямаше никакво движение, през 2016 г. компанията беше свалена от борсата, само за да се завърне там през 2017 г., но вече с над 2 млрд. лв. капитал. Той обаче не е внесен, а счетоводно формиран от положителна репутация от сделки със свързани лица - придобиване на "България дивелъмънт /холдингс/ лимитид" (БДХЛ), под чиято шапка ще се реализира проектът. Още тогава с единични сделки с акциите й компанията се превърна в местния борсов гигант с над 13 млрд. лв. оценка. Тя е видимо откъсната от реалността, като не кореспондира с почти липсващите приходи и надвишава в пъти наличните (макар и раздути активи), дори и да се вземат предвид плановете за инвестиция, които бяха възкресени. Тяхното реализиране обаче отново не се случваше, а напротив - през 2019 г. голф клубът е продаден.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Така стигаме до сегашния момент шест години по-късно, в който се предвижда пореден рестарт на проекта. Този път обаче планът е той да се реализира на 1.681 дка в с. Кътина. Но това не е анонсирано с фанфари, а сред бележките към отчетите за 2019 г.

Сложният танц с властта

През целия този период на фалстарове на мегапроекта компанията влиза в сложна плетеница от взаимоотношения с местни лица. На 28 април 2015 г. тя подписва, меко казано, любопитен договор с българската "Ай Джи Ес мениджмънт" по организиране на срещи с българската държава и помощ при закупуване на терените от военното министерство и получаване на разрешителни, включително и за одобряване на увеличението на капитала от Комисията за финансов надзор, която тогава се председателства от Стоян Мавродиев, който е един от основателите и бивш депутат от ГЕРБ. Името на консултантската компания вероятно идва от инициалите на собственика й Иван Григоров Саздов, който притежава "Тенис клуб Банкя" и е дългогодишен приятел на премиера Бойко Борисов, като е бил председател на инициативния комитет, издигнал го за кмет на София през 2005 г., и е ръководел предизборния му щаб. Самият Саздов в интервю пред Сашо Диков не отрича съществуването и автентичността на договора, но твърди, че той няма нищо общо с премиера.

Предвиденото възнаграждение е внушително - 34.25 млн. евро, като те трябва да се изплащат поетапно до 2017 г. - последните 3 млн. евро при откриването на комплекса. Не е ясно колко от тях са преведени на Саздов, но явно в един момент отношенията се обтягат и се стига до спор, като в договора е предвидено той да се решава в Арбитражния съд при Европейска юридическа палата, който въпреки името си е български частен арбитраж. С решение от 9 ноември 2016 г. той осъжда БДХЛ и ККЛ да заплатят на "Ай Джи Ес мениджмънт" 1 млн. евро плюс лихви, вследствие на което сметките на дружествата са запорирани. Решението е обжалвано пред ВКС, който обаче през юни 2018 г. окончателно потвърждава решението. В жалбата си компаниите на Ло твърдят, че става дума за "незаконен договор с престъпен предмет, по силата на който консултантът цели да получи недължима облага за търговия с влияние". Според тях след стартиране изпълнението на проекта Саздов е "установил връзка с тях, като е твърдял, че е в близки отношения с премиера Б. Б. и е предложил да извършва посредничество с различни органи на централната и местната власт, вкл. с институциите, които ще участват под някаква форма в реализацията на проекта". А представителят на компаниите Джоузи Лок е подписала договор, чийто текст не е разбирала изцяло, като е възприела Саздов за представляващ българските власти.

В тази посока са и твърденията на Александър Томов, който наскоро внесе сигнал до главния прокурор Иван Гешев срещу премиера: "Пo мoя инициатива Бoйкo Бoриcoв ce зaпoзнa cъc Cтивън Лo и нeгoвия директор г-жa Джoузи Лoк. Бoйкo Бoриcoв прояви интерес към прoeктa и в зaключeниe нa cрeщaтa ми кaзa "Тoзи проект трябва да е под мой контрол". Нe приeх нa ceриoзнo нeгoвитe думи, нo мeceц пo-къcнo Cтивън Лo мe инфoрмирa, чe Бoйкo Бoриcoв гo e пoкaнил нa oтдeлнa cрeщa, кaтo гo e пoмoлил нa cрeщaтa дa нe приcъcтвa Aлeкcaндър Тoмoв и други бългaрcки прeдcтaвитeли. По информация на Cтивън Лo и на г-жa Джoузи Лoк cрeщaтa ce e cъcтoялa нa тeниc клубa в Бaнкя, нa кoятo Бoйкo Бoриcoв e нacтoял Cтивън Лo дa нe рaбoти c друг български екип ocвeн прeдложeния oт нeгo /"ако иска новото правителство дa му пoмaгa"/. Нa тaзи cрeщa Бoйкo Бoриcoв e прeдcтaвил "чoвeкa, c кoйтo трябвa дa ce рaбoти", a имeннo Ивaн Caздoв."

Сега обаче явно от компанията на Ло не считат договора за престъпен, тъй като скоро след твърденията на Томов излизат с опровержения и обяснения, че никога срещу компанията не е оказван натиск от премиера, а взаимоотношенията с Томов са прекратени отдавна, като той дължи пари на дружеството. Изпълнителният директор Джоузи Лок не даде конкретен отговор на въпросите на "Капитал", а препрати към предишните им позиции.

Пътят на договора

Далеч преди развръзката на тази сага обаче "Ай Джи Ес мениджмънт" няма нищо общо със Саздов. На 13 септември 2017 г. той продава компанията за 100 лв. заедно с вече спечеления арбитраж за 1 млн. лв. и запорите на собственика на "Софсток" Мирослав Печев. Той по-късно ще стане и новият собственик на голф клуба "Света София".

На 2 юли 2018 г. Печев продава компанията за 100 лв. заедно с вече окончателното съдебно решение на кипърската Fortactive. Неин управител е Димитър Младенов. Той е изпълнителен директор на "Юнайтед консултинг", консултантската компания на Стоян Мавродиев отпреди да влезе в политиката, като понастоящем е в управата на множество свързани с него дружества. До средата на 2015 г. е и управител на еднолично притежаваната от тогавашния председател на КФН "Рийл естейт венчърс". "Капитал" изпрати въпроси на Мавродиев по темата, но не получи отговори.

През януари 2020 г. "Ай Джи Ес мениджмънт" е прехвърлена за 100 лв. на Nerites Holdings Limited от ОАЕ, което е собственик на Fortactive и "Юнайтед консултинг". А през септември 2020 г. е прехвърлена за 100 лв. на компанията - шапка на проекта, БДХЛ, като така вече реално съдебният проблем отпада, без обаче да става ясно защо някой би се отказал от съдебно присъдено вземане за над 1 млн. евро (или 500 хил. евро, тъй като близо половината са погасени) срещу символична сума. Обяснението може да се търси в другите връзки на групата около Мавродиев с "Кепитъл консепт лимитед".

Новият кътински земевладелец

Имотът, към който мегапроектът се е насочил за рестарт, вече има в биографията си неуспял проект. През 2007 г. испанската Ferry Group на Мануел Фери-Санчес планира да изгради там голф комплекс. С кризата обаче плановете са замразени, а банката кредитор Сибанк остава да си търси парите от българското проектно дружество "Спортен център Кътина". През годините от 2012 насам има няколко опита от нея и от синдика на компанията теренът да се продаде на цени между 12.6 и 18.8 млн. лв., но до сделка не се стига.

Новият терен, на който се планира да се строи мегакоплексът кръстен "Света София", се намира северно от София между село Кътина и Нови Искър Източник: Google Earth Преглед на оригинала

През 2019 г. обаче ОББ (в която Сибанк се влива) цедира вземанията си на прясно регистрираната "Хандлей България". Неин собственик е кипърският одитор Майкъл Тимвиос, чиито връзки с Мавродиев "Капитал" описа това лято. Управители на "Хандлей" са Тимвиос и Димитър Младенов. "Капитал" се свърза с кипърския инвеститор по мейл, като получи отговор от българска адвокатска кантора с писмо, в което се изказват намерения за съдебни дела срещу вестника. В него не се отговаря на конкретните въпроси, но Тимвиос твърди, че няма съдружие с български политически лица.

Скоро след цесията, в началото на 2020 г. "Хандлей България" придобива имотите за 14.7 млн. лв., с които обаче реално се прихваща част от общото й вземане от фалиралата испанска компания - 21.8 млн. лв. А с договор от 6 октомври Тимвиос прехвърля собствеността към друга компания, където пак той е деклариран за собственик - Milestone FZE от ОАЕ. Последната от 2018 г. е и акционер с малко под 5% дял в "Кепитъл консепт лимитед", така че явно екипът Тимвиос/Младенов/Мавродиев не е просто посредник по имотната сделка, а има по-траен интерес.

Ако се съди по годишния отчет на "Хандлей", тя би трябвало да е купила необслужвания кредит с дисконт - за около 12 млн. лв., като е финансирала цесията със заем от предприятия от групата. А според отчетите на ККЛ тя е платила дори повече, макар да не става ясно към кого. "Групата се е ангажирала с предварителен договор за придобиване на земя, въз основата на който е предплатила аванс за придобиването ѝ в размер на 19 929 хил. лв. Платената сума се счита за част от продажната цена на имотите и представлява 30% от общата стойност на сделката", пише в документа. Това би означавало, че ККЛ планира да придобие имота за над 60 млн. лв., или над четири пъти платеното от дружеството на Тимвиос.

Манифактура за визи

На фона на шест години забавяне на проекта и неспирни загуби "Кепитъл консепт лимитед" изненадващо не среща проблеми да привлича нови инвеститори. В началото на 2018 г. извън няколкото фирми от Хонконг и Макао дружеството има трима китайци акционери. В средата на годината акционерната книга вече показва 7, към ноември 2019 г. достигат 17, а сега през септември 2020 г. вече са 38.

Анализ на борсовите сделки от последните години показва, че всеки от тях придобива по точно такова количество акции, че по текуща цена инвестицията му да се равнява на малко над 1 млн. лв. Според Закона за чужденците в Република България именно това е прагът, над който, ако лице инвестира в акции на български дружества, търгувани на регулиран пазар, може да получи разрешително за постоянно пребиваване (т.нар. златна виза).

Поне няколко от лицата впоследствие са удвоили инвестицията с още 1 млн. лв. Това пък точно кореспондира с текста от Закона за българското гражданство, който позволява, след като мине една година при увеличаване на инвестицията при същите условия на закона до стойност най-малко 2 млн. лв., да придобие българско гражданство (т.нар златен паспорт).

Така може да се предположи, че "Кепитъл консепт лимитед" макар и без дейност е превърнат в успешен инструмент за продажба на европейски визи и паспорти на платежоспособни китайци. Това придава смисъл и на раздутата му оценка - без нея няма как да се продадат книжа за по милион-два на множество лица, докато сега всички индивидуални китайски инвеститори сумарно са с дял 0.3% в капитала на компанията. Всеки от тях купува акциите от един от големите акционери в дружеството, Better Crown Limited, което е собственост на Чери Ло - дъщерята на Стивън Ло. Което означава, че тя би трябвало да е получила около 40 млн. лв. по тази линия в последните няколко години, макар да е възможно и сумата реално да е по-малка - компанията да удържа комисиона и да връща част от инвестицията на кандидата за пребиваване или гражданство. От ККЛ не дадоха повече детайли за взаимоотношенията им с акционерите и с "Хандлей България" с обяснението, че като публична компания разкриват исканата по закон информация, но тези неща не попадат в тази графа и от компанията ги считат за конфиденциални. Лок също така изтъква, че подготвяната от "Капитал" статия би могла да представлява пазарна манипулация и ако се накърнява репутацията на компанията или последват загуби за ККЛ или акционерите й, тя ще заведе дела.

На Българската фондова борса има поне още две дружества със сходен профил, макар и с доста по-скромна оценка. Това са свързаните едно с друго "235 холдингс" (пазарна капитализация 125.7 млн. лв.) и "Грийн таун проджектс" (36 млн. лв.), като и тук отчетите практически не показват дейност, а цената надхвърля в пъти капитал и активи. Първата има 61 акционера физически лица, а втората - 114. Те отново са предимно от Китай, Хонконг и Тайван, но има и отделни от Русия, Казахстан, Пакистан, Бангладеш, Корея и др. Сред имената например се вижда това на един от най-богатите бизнесмени в Йемен - Набил Хайел Саид Анам, и на брат му Рашад (но с представени адреси в Доминиканската република и Св. Китс и Невис). Техните вложения в "235 холдингс" също в голямата част се случват в пакети от по 1 или 2 млн. лв., при "Грийнтаун" също на борсата се виждат такива сделки, но чувствително по-малко, така че вероятно повечето се случват извънборсово. И при двете дружества продавачът, който намалява дела си, е хонконгското 235 Holdings Limited, чийто директор и представител е българинът Теньо Латев.

Последните капки търпение на Брюксел

Буквално преди дни Европейската комисия стартира формални процедури срещу Кипър и Малта заради схемите им за златни визи и паспорти. Това, от което Брюксел е недоволен, е, че те по същество отварят врата за европейско гражданство на хора без никакви връзки със страните членки и които не живеят в тях. Европа вижда в това проблем на ниво ценности (гражданството не би трябвало да е стока за продан), но и на ниво сигурност - пране на пари, достъп до ЕС на криминално проявени лица, укриване от правосъдие. Няколко случая и медийни разследвания през годините показаха, че схемите за платено гражданство се превръщат в развъдник на корупция.

България е третата страна, която предлага аналогична схема за гражданство срещу пари, но за нея засега няма процедура, а писмо, в което се изразява загриженост и се изискват повече детайли и обяснения, като се очаква отговор до месец. Схемите за пребиваване за инвеститори са по-разпространени и в над половината страни от ЕС има такива, макар и при тях Брюксел да вижда проблеми и да настоява за поетапното им прекратяване. Тук България не е сред големите играчи, като по данни за 2017 г. издадените разрешителни за постоянно пребиваване на база инвестиция са 164, докато в други държави се измерват в хиляди. Сред най-големите "доставчици" на местожителство е Португалия, която от въвеждането на своята схема през 2012 г. отчита 9200 души, получили разрешения (над половината от тях от Китай) за пребиваване плюс още над 15 хил. за членове на техните семейства. А кумулативният ефект е привлечени 5.5 млрд. евро инвестиции, от които 90% в недвижими имоти.

Кипър вече обяви, че преустановява своята програма за гражданство срещу инвестиции още от 1 ноември. Досега България беше изразила такова неясно намерение в бъдеще, но след критиките на ЕК правителството се разбърза със законови промени за ускореното придобиване на гражданство. Засега обаче те изглеждат по-скоро като опит за хвърляне на прах в очите на Брюксел, отколкото реална воля да се прекрати схемата. Това може да насочи търсенето към Малта, макар със сигурност и тя ще бъде под европейски натиск да се откаже от своите.

Замисълът на тези схеми е ясен - привличане на инвестиции, и затова в България са предвидени и ограничен набор вложения, които се признават: публична компания, ДЦК, интелектуална собственост, приватизационни сделки, концесии, дългосрочен влог на доверително управление в банка Например има и опция за постоянно пребиваване срещу инвестиция в непублична компания, но там предвиденият праг е по-висок - 6 млн. лв. Казуси като този с ККЛ обаче показват, че целта на схемата лесно може да се заобиколи, като в конкретния случай от нея трудно може да се види някаква съществена полза за българския капиталов пазар.