Как ще продължи санирането на блокове

От европейска гледна точка има логика в това решение: страната в момента е силно изостанала от останалите европейски държави и има най-високата енергийна интензивност на икономиката си - за единица продукция се потребява три пъти повече енергия спрямо средното за ЕС. Въпросът тук е дали подобна огромна инвестиция ще постигне желаните цели, т.е. това ли е областта, в която с такава ударна инвестиция икономиката на страната ще се промени устойчиво. А следващият въпрос, който засяга и много домакинства и бизнеси, е как ще се съфинансира този път санирането - защото обещанието е то вече да не е напълно безплатно за собствениците.

Втори опит

Досегашната програма за саниране покри около 2000 блока срещу инвестиция от 2 млрд. лв. от бюджета, като очакваният ефект бе 20, 30, дори 40% намаляване на енергийното потребление. Той обаче не се оправдава и ако има някакви реални спестявания, те са в рамките на 10-15%. Тук е първата червена лампичка - пълни отчети за ефектите от програмата няма, тъй като не бе направено енергийно обследване на сградите преди и след ремонта. Подобно нещо не би могло да се случи отново, защото Европейската комисия иска индикатори, по които да се прецени постигането на целта.

Причините за малките спестявания са няколко - моделът на самото саниране беше сбъркан и в името на спестяванията се лепеше основно стиропор, и то не с твърде високо качество, поставяните дограми също бяха от нисък клас, ел. и ВиК инсталациите не бяха сменени, старите и енергоемки асансьори, като и осветлението също останаха. Отделно според вицепремиера Томислав Дончев е бил подценен фактът, че има доста хора в енергийна бедност, които ползват много по-малко отопление от истинската си нужда и дори след саниране няма накъде да свалят този процент. Това значи, че програмата има социален, не толкова енергиен ефект.

Сега новата програма, която правителството предлага, включва четири компонента за повишаване на енергийната ефективност. В рамките на първия са мерки в жилищния сграден фонд с бюджет от 1.73 млрд. лв., като според вицепремиера Дончев тук става дума за "много повече от опаковане на сгради". Реално обаче заложената цел е да се постигне минимум клас В на енергопотребление, което не е особено амбициозно. Вероятно се търси по-голяма масовост чрез разпределение на ресурсите между повече обекти, което ще доведе до същия ефект. А и в плана ясно е записано, че приоритетно ще бъдат финансирани обекти, които вече са одобрени, но не са получили пари по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и оперативна програма "Региони в растеж". Това означава, че ще се продължи именно с досегашното опаковане със стиропор.

Последните публикувани данни за напредъка по Националната програма за енергийна ефективност показват, че има около 4000 готови и одобрени проекти за обновяване на многофамилни блокове, за които, ако се следва досегашният модел, финансирането дори няма да стигне. Те или ще трябва да бъдат преработени и преоценени, или това ще важи само за нови обекти, ако такива бъдат допуснати.

Втория стълб на програмата е санирането на обществени сгради, а третият за първи път ще позволи саниране на промишлени сгради. Има и четвърти стълб, който е за подмяната на уличното осветление, на стойност 450 млн. лв.

Какви са моделите

По думите на Дончев най-важната промяна ще е в самия механизъм на финансиране на проекти, който ще е приложим за всички. "Досегашната програма за саниране имаше един голям дефицит и това е, че накара хората да смята грижата за блоковете им като отговорност на държавата. Това е проблем", казва министърът и обяснява, че занапред трябва да има и някакво съфинансиране от страна на гражданите. Той обаче е убеден, че изискването за доплащане на момента няма да е работещо, тъй като не всеки ще може да си го позволи, а някои може и просто да не искат да участват.

Макар да има множество варианти, към момента се обсъждат три като най-възможни. Първият е съфинансирането да става по сложен механизъм чрез общините - дава се държавен кредит на дадена община, която покрива разходите по ремонта, а след това, в период от 10 години, възстановява тези пари през данъците на обновените имоти. Например ако се окаже, че на разходите за един апартамент са 15 хил. лв. (по досегашната програма сумата беше 17.5 хил.), а съфинансирането е определено на 10%, собственикът на жилището ще трябва да даде общо 1500 лв., или по 150 лв. на година към данък сгради за период от 10 години. Ако съфинансирането е 20%, сумата ще бъде двойна - въпрос на решения. Този модел е най-справедлив, тъй като тежестта се поема само от тези, които реално се ползват от санирането, докато в досегашния вариант се ползваха постъпленията от данъците на всички граждани и реално едни плащаха за удобството на други. Но проблемът е, че така се натоварват финансово общините и това може да е проблем за останалите им инвестиционните дейности. Още повече че механизмът за събиране на местните данъци все още не е особено работещ.

Фотограф : Надежда Чипева

Друг модел е да се прилагат договори за гарантиран резултат (ЕСКО), при които съфинансирането може да се изплаща през сметките за ток или парно. В този случай след санирането потребителят продължава да плаща както и досега, въпреки че реалното потребление на енергия е по-малко, като разликата отива именно за погасяване на съфинансирането. Това обаче предполага споразумения със съответните комунални дружества - ЕРП, топлофикации и т.н., което може да усложни процеса.

Точно за това като най-възможен за момента се очертава моделът за съфинансиране чрез бъдещия Фонд за декарбонизация, който е заложен в Плана за възстановяване като средство за подпомагането на инвестициите в нисковъглеродно развитие. Все още не е решено как точно този фонд ще се капитализира. При всички случаи обаче в този вариант финансовата тежест ще се разпределя не само между хората, чиито блокове са санирани, а върху цялото общество (ако е през бюджета или еврофондовете), бизнеса (ако е с вноски на замърсяващи инсталации) или от общините (ако е чрез кредити на местната власт).

Включването на ВЕИ

Друга потенциална промяна, която може да се случи, ако проектите се преработят, според Томислав Дончев е разширение на технологиите, които се използват за енергийна ефективност. Освен изолацията ще се заложат мерки за собствено производство на енергия. "Огромен потенциал има при използването на покривните площи на блоковете, тъй като върху тях вече няма антени и могат да се поставят фотоволтаици", казва той. Това може да подпомага електропотреблението в общите части - осветление, асансьор и др., а при излишък дори да генерира приходи за блока, след като тока се продава. Макар да изглежда сложно, това всъщност вече е установена практика в редица държави и е достатъчно етажната собственост или общината (зависи кой оперира соларните панели) да сключи договор с търговец на електроенергия.

Това намерение е още по-лесно и приложимо при обновяването на държавни и общински сгради с еднолична структура на управлението. Именно те са включени във втория компонент на програмата за енергийна ефективност с бюджет от 417.5 млн. лв. и по думите на Дончев средствата ще се използват точно за такива цели. Разпределението на парите е 70% за административна, 15% културна и още толкова спортна инфраструктура. На много от тези места освен ВЕИ могат да се инсталират и термопомпи за по-ефективно отопление и охлаждане, да се монтират системи за подгряване на вода от слънцето, както и да се подмени изцяло осветлението, което в крайна сметка да доведе до спестяване на енергийните разходи.

Макар да е извън рамката за енергийна ефективност, в Плана за възстановяване има още един компонент, който ще постигне именно такива цели, ако бъде изпълнен както трябва. Става дума за реновирането на 750 училища и 450 детски градини, в които досега не са извършвани външни ремонти по оперативните или други програми. Изрично е записано, че средствата трябва да се инвестират в саниране, изграждане на инсталации за използване на алтернативни източници на енергия, отопление, вентилация и охлаждане на сградния фонд. По тази линия приоритетно ще бъде финансирано извършването на цялостни ремонти, така че ефектът да е по-голям. А спестените разходи за ток и отопление биха могли да се ползват за допълнително подобряване на учебната среда и дори за бонуси на учителите, каквито схеми вече има в редица страни - членки на ЕС. В австрийската столица Виена например няколко училища и студентски кампуси са превърнати в пасивни или напълно автономни сгради, които сами произвеждат нужната им енергия.

И малко за бизнеса

Третия компонент от програмата за за енергийна ефективност в Плана е с най-малък бюджет - 282.2 млн. лв., но е насочен към финансиране на мерки за енергийно обновяване на промишлени сгради. Това е нещо наистина ново, тъй като досега по оперативните програми на бизнеса се даваха пари основно за нови машини и оборудване, но не и за енергийна ефективност на самите сгради. Как обаче ще работи тази мярка и кой точно ще има достъп до нея тепърва ще се решава. Ясно е само, че няма да има изцяло безвъзмездно финансиране, а фирмите ще трябва да участват и със собствени средства.

В рамките на четвъртия компонент от програмата за енергийна ефективност са включени системите за улично осветление в общините. Индикативния ресурс тук е 452.3 млн. лв., което пак със схема за съфинансиране би било достатъчно за обновяването на лампите в повечето градове на страната. А това ще има огромен ефект, не само заради спестената електроенергия, а и заради повишаването на безопасността по улиците и по-добрата градска среда.

Като цяло всички тези мерки вероятно ще бъдат одобрени от ЕК, тъй като са насочени към основната цел - понижаване на енергийната интензивност на икономиката. Санирането е и единствената мярка за енергийна ефективност, която присъства и в Националния план за енергетиката и климата 2030, за който ЕК иска да е в основата на Плана за възстановяване и устойчивост. Оттам нататък обаче разминаването между София и Брюксел е очевидно - докато тук все още говорим за стари сгради, ядрена енергетика и въглища, в Европа приоритет са възобновяемата енергия, батериите и водородът.